Спорът за качеството на млечните продукти прилича на търговска война, а не на грижа за клиентите
БДС за киселото мляко и за сиренето е напълно компрометиран, затова ще го заменим с друг стандарт за качество. Това обясни тези дни един от видните животновъди у нас - Симеон Караколев, с което съвсем хвърли в смут обществото.
Досега потребителите, които все пак държат на качеството на хранителните продукти и не гледат най-ниската цена, избираха марки със знака на БДС - защото вярват, че той гарантира за спазени определени изисквания за суровини, материали, производствени технологии. И че като си купуват сирене, на чиято опаковка пише БДС, то наистина е сирене, произведено от пълномаслено мляко - краве, овче или козе, обработено е по правилния начин и е зряло достатъчно време, за да придобие специфичния обичан вкус и аромат, а също и полезни хранителни свойства.
Какво означава БДС да е компрометиран и кой е допуснал това, животновъдът Караколев не обяснява. Ако е истина неговото твърдение - че потребителите масово са били заблуждавани, че консумират храна по стандарт за качество - защо многобройните сдружения на млекопреработватели, аграрни камари, организации за защита на потребителите са си траели досега? За държавните контролни органи като Българска агенция по храните и Комисията за защита на потребителите изобщо не питаме - те по принцип проспиват повечето нередности на пазара.
Ако БДС е компрометиран, как да сме сигурни,
че новият стандарт за киселото мляко и сиренето ще бъде спазван?
Новият стандарт „Защитено наименование за произход“ - ЗНП, се оказа всъщност е една патриотична инициатива да се стимулира българското животновъдство и оттам и производството на мляко. Застрашени от евтиния внос на сурово мляко от редица европейски страни, включително и от Украйна, включително и сухо мляко, група млекопреработватели и животновъди, обединени в сдружение „Български традиционни млечни продукти“, още преди година инициираха процедура българското кисело мляко и българското бяло саламурено сирене да бъдат вписани в Европейския регистър на защитените наименования за произход.
Вече няколко фирми (към този момент са 14) продават в търговската мрежа своите продукти със знака ЗНП, редом до тези със знака БДС.
Трябва да се подчертае, че до момента само три български хранителни продукта са вписани в европейския регистър като Защитено наименование за произход - българското кисело мляко, бялото саламурено сирене и манов мед от Странджа. Отделно като Защитени географски указания са регистрирани Горнооряховският суджук и българско розово масло. Освен това няколко вида луканки, суджуци и пастърми са регистрирани като „храни с традиционно специфичен характер“. Счита се, че най-високата защита в рамките на ЕС и извън него имат именно продуктите със сертификат за защитено наименование за произход.
Продуктите по БДС и ЗНП са напълно идентични по отношение на суровините, материалите, основните физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, наименованията, методите за изпитване и технологията на производство, обясниха експертите. Единствената, но съществена разлика на продуктовите спецификации е, че киселото мляко и сиренето по ЗНП трябва да бъдат произведени от сурово мляко с български произход, включително 80% от използваните фуражи за храна на млекодайните животни да са с български произход. Такова изискване за суровината по БДС не фигурира, т.е. кисело мляко и сирене по БДС може да се произведе с вносно сурово мляко.
И тук идва проблемът - европейският регламент за схемите за качество на селскостопанските продукти и храни
забранява паралелна употреба на европейски и национален стандарт
с едно и също наименование. Така Българският институт за стандартизация е принуден да отмени своя стандарт за качество БДС 12:2010 Българско кисело мляко и БДС 15:2010 Българско бяло саламурено сирене.
Естествено част от млекопреработвателите, които произвеждат продукти по БДС, не са съгласни. Те напомнят, че суровото мляко, произведено в България, е недостатъчно, за да задоволи националния пазар. Т.е. не може да се произвеждат млечни продукти с изцяло български суровини, които да бъдат достатъчни да задоволят търсенето от населението. Така, че не може да се очаква всички да се сертифицират за „защитено наименование за произход“. Това би било възможно след време, ако българското животновъдство се възроди достатъчно, дай боже.
От Министерство на земеделието и от Българския институт по стандартизация също не са съгласни така с лека ръка да бъде премахнат знакът БДС. „Българските стандарти за млечни продукти са концентрирали опита на поколения научни изследователи и специалисти и огромните опит и традиция на народа ни. Те поддържат традицията в днешните условия и са гаранция за качеството на тези български продукти, вече включени и в Европейския регистър на защитени наименования за произход“, посочват от института по стандартизация.
В резултат на това БИС решава не да отмени, а да промени наименованието на националните стандарти за качество на киселото мляко и сиренето, като премахва думите „българско“, за да не се дублира със ЗНП. Така на 20 септември т.г. са издадени БДС 12:2024 Кисело мляко по БДС и БДС 15:2024 Бяло саламурено сирене по БДС. Т.е. за киселото мляко и сиренето познатият национален стандарт за качество с абревиатурата БДС остава действащ.
Паралелното съществуване на двата стандарта не само че е възможно, но и ще допринесе за по-добрата конкурентоспособност на производителите на българския и европейския пазар, смятат от Института по стандартизация. Оттам отхвърлят като неверни твърденията, че БДС стандартите са остарели и не гарантират качество, и допускат, че „подобни спекулации единствено целят потребителското търсене да бъде изместено към продукти, произвеждани като ЗНП“.
Действително спорът за качеството на млечните продукти, които се произвеждат в нашата страна,
повече прилича на търговска война, отколкото на грижа за потребителя.
От едната страна са сертифицираните по ЗНП компании, основно членове на една от асоциациите на млекопреработвателите, водени от Димитър Зоров (Асоциация на млекопреработвателите в България). Той също смята БДС за компрометиран и нарича „хибридче“ новия БДС за киселото мляко и сиренето, което само ще обърка още повече потребителите.
От другата браншова асоциация - Национална асоциация на млекопреработвателите, защитават националния стандарт БДС като доказал в годините ползата от съществуването си, познат и търсен от потребителите. И казват, че предназначението на ЗНП е преди всичко да защитава българското кисело мляко и сирена на външните пазари. Разбира се, от тази асоциация никак не са доволни, че Министерството на земеделието в началото на октомври промени наредбата за изискванията към храните, предлагани в детските градини и училища, като за киселото мляко и сиренето изискването за БДС е заменено със ЗНП.
В спора „ЗНП или БДС“ остава най-важен въпросът кой ще контролира дали е спазен стандартът за качество. Защото, ако има компрометирани, то това са контролните органи като Българската агенция за безопасност на храните.
Всяка година излизат скандални проучвания, инициирани от неправителствени организации за защита на потребителите, които показват, че масово се продава сирене със съдържание на вода над 70-80% и съкратен срок на зреене, че суровото мляко се замества с палмови и други мазнини, че овче сирене се прави без овче мляко. БАХБ не само че не стига до подобни разкрития, но и се опитва да ги оспорва, като обяснява, че пробите не били изследвани според европейските правила.
Абсурдното е, че дори
когато открият големи нарушения, от БАБХ пазят в тайна извършителите.
Оправданието от години е едно и също - законът не позволявал имената на нарушителите да се огласяват. Тук са намесени и политиците в Народното събрание, които не искат да изменят закона, така че потребителите да знаят кои са стоките фалшификати и кой ги мами. Мотивът им да пазят нарушителите е потресаващ - ако те бъдат разгласени, това можело съвсем да срине бизнеса им, а работниците да останат на улицата. Обяснението бе дадено от депутати от земеделската комисия в НС. Затова агенцията по храните по-добре да дава предписания и да налагат някоя друга глоба, която нарушителите без никакъв проблем да си платят.
Сега млекопреработватели уверяват, че при стандарта ЗНП контролът е двойно и тройно по-засилен от този при БДС, при който думата има само БАХБ.
На първо ниво е контролът от сертифициращи частни фирми, акредитирани към Министерството на земеделието и храните. За киселото мляко и сиренето още през септември 2023 г. са акредитирани две фирми за контрол на съответствието за защитено наименование за произход - „Био Сертификейшън“ и „Нутрамед“. Те трябва да удостоверяват дали са спазени всички изисквания, свързани със суровини, материали и производствени технологии, и най-важното - дали продуктите са произведени от българско сурово мляко от животни, хранени с български фураж. По тяхно предложение министерството на земеделието ще издава и отнема лицензите за ЗНП.
На второ ниво е държавният контрол от БАХБ и самото министерство на земеделието.
Eкспертите казват, че на практика българският произход на суровото мляко е недоказуем, тъй като досега не са известни специфични качествени характеристики на видовете мляко, добито в различни региони на света. Няма как със съществуващите методи за изпитване да се потвърди, че млякото или фуражите са с български произход, затова се разчита само на документите, предоставени от производителя.
Именно за това
най-важният контрол е този, който може да извършва самият бранш
Конкурентните фирми се следят помежду си, защото са най-заинтересувани да се спазват правилата и да няма хитреци, които ги заобикалят. А и най-добре фирмите помежду си знаят кой как произвежда, с какви суровини и откъде ги купува.
„Най-резонно е всички, които искат да ползват това ЗНП, да са членове на сдружение „Български традиционни млечни продукти“, смята Димитър Зоров. По думите му това сдружение е защитило новия стандарт първо пред земеделското министерство и после в ЕК, а в европейския регистър за защитените наименования за произход за българското кисело мляко и бялото сирене е вписано именно това сдружение като носител, твърди той. Според него само сдружението може да извършва истински контрол за разлика от сертифициращите фирми, които „минават веднъж годишно на проверка“. „Сдружението „Български традиционни млечни продукти“ може да прави постоянен вътрешен мониторинг и ако има отклонения в произведените продукти от някои от неговите членове, вътрешно да се решават тези проблеми. А ако не могат, тогава да се сигнализират агенцията по храните и министерство на земеделието“, обясни той пред „Сега“. Така се извършвал контролът върху италианските пармеджано, грана падано, гръцката фета, казва Зоров.
„Няма как да накарат фирми насила да станат членове на браншова организация, всеки може да членува където иска“, коментира за „Сега“ Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. Той определи като невярно твърдението, че въпросното сдружение е носител на стандарта ЗНП. „Те са просто инициатор, но цялата процедура се движеше от министерство на земеделието, докато стигне до одобрение. Контролът върху издадените лицензи за ЗНП трябва да е в ръцете на министерството на земеделието ", казва Михайлов.
Контролни органи - много, желание за контрол също не липсва. Само дето на пазара се появяват всякакви ментета, а потребителят дори няма право да знае кои са нарушителите, за да ги избягва.
