Представата за нашите най-далечни предци и за праисторията, общо взето, е свързана с примитивност, древните хора често са показвани като недодялани, незнаещи и неумеещи нищо, заети единствено с борба за оцеляване. Към картината може да се добавят пещери, тояги и каменни инструменти, кожени набедрени превръзки, нечленоразделна реч и хиляди години на тотална примитивност.

И действително, основните исторически наративи често представят ранните хора именно такива, живеещи в застой в продължение на векове.

Но дали наистина е било така? Дали не сме подценили праисторическите си предшественици и не сме очернили тяхното вероятно велико наследство?

За да си отговорим на този въпрос, трябва да погледнем по друг начин на този далечен период от историята и да започнем да виждаме праисторическия човек под един съвсем различен ъгъл.

ПРАИСТОРИЧЕСКИТЕ ОЦЕЛЯВАЩИ: ЧОВЕКЪТ СЕ ИЗКАЧВА ПО ЕВОЛЮЦИОННАТА СТЪЛБИЦА

Съвременната историография често е склонна несправедливо да поставя праисторическите хора в ъгъла, да ги рисува в сурова и нелицеприятна светлина и да ги определя като примитивни и нееволюирали.

Най-просто казано, те са представяни като технологично спрели в сравнение с еволюиралите хора, дошли по-късно и въвели технологии като земеделие, животновъдство, държавност и писменост.

Възможно ли е обаче тези древни хора да са били по-напреднали, отколкото ни се струва? Дали те са имали мироглед и общества, които са били много по-развити, отколкото признаваме днес? Появяват се нови доказателства, които показват, че все пак може да е така.

За да разберем по-добре хода на човешката еволюция, трябва да вземем предвид огромния мащаб, в който тя се е случила. Най-ранните писмени системи са се появили около 5000 години преди нашата ера и това бележи началото на записаната история.

Но в продължение на стотици хиляди години преди това хората са водили различен начин на живот - като ловци и събирачи, които непрекъснато са се придвижвали от място на място и са живеели в малки, тясно свързани групи. Този прост живот продължава много дълго време, до началото на неолитната революция, преди около 12-11 000 години. Именно това е началото на събитията, довели до създаването на сложни общества - първите градове, земеделие, йерархии и накрая - войни и централизирано управление. Но ако животът на тези ранни хора е бил прост, означава ли това, че той е бил примитивен?

Проблемът произтича от съвременното разбиране на думата „модерен“ (напреднал, развит). Днес сме почти обсебени от това да бъдем „модерни“, дори когато това ни пречи по определени начини. Свързваме тази модерност с технологиите и съвременните иновации, но не разбираме, че е имало многобройни начини за напредък дори в праисторията.

Ранните хора със сигурност са били напреднали за времето си в социалната организация, в адаптирането към околната среда, в създаването на по-добри инструменти и ловни тактики, както и в усъвършенстването на познавателните си способности. И като вземем предвид всичко това, започваме да разбираме, че те са били много по-интелектуално и културно развити, отколкото обикновено се смята.

СТАРИТЕ МАЙСТОРИ НА ЗЕМЯТА

Един от най-важните аспекти, в които древните хора са били по-напреднали, отколкото се смяташе първоначално, е  навигацията и овладяването на нови територии.

Не трябва да забравяме, че с появата на първите анатомично съвременни хора, хората започват да се разпространяват по цялото земно кълбо, откривайки нови ловни полета и нови богати земи, където никога преди това не е стъпвал човешки крак.

Но какво да кажем за моретата? Древните хора не са ги отбягвали, тъй като има многобройни доказателства за праисторически морски пътувания. Да - нашите предци са били опитни мореплаватели.

Учените са единодушни, че например Австралия е била колонизирана преди около 65 000 години. За извършването на това постижение са били необходими трудни морски пътешествия и прекосяване на стотици километри открито море. Това предполага, че някои ранни общества са имали и древни познания за океанската навигация и плаването.

Съпоставими са данните от Микронезия и Соломоновите острови, които свидетелстват за ранни пътувания на дълги разстояния през Тихия океан, когато са били откривани и заселвани нови острови.

Полинезийски древни мореплаватели. Древните истории разказват за пътеводна светлина, която им помагала в пътуванията. Кредит: Public Domain

Разбира се, ранните ловци и събирачи са пътували предимно по сушата. Но има и доказателства, че те са търгували с други малки общности, като може би са разменяли излишъка от стоки, които са натрупали, или предмети като кожи, рога и други. Това показва съществуването на праисторически търговски пътища, като например Нефритения път в днешен Китай.

Дори в тази праисторическа епоха хората са имали усет за украшения и ценности и са разменяли донесени отдалече предмети като мидени черупки, нефрит и обсидиан. В цяла Европа има много археологически открития от праисторията, при които хора са били погребвани с луксозни предмети и материали, произхождащи далеч от родното им място, което говори за търговия с далечни земи.

Всичко това показва, че нашите древни предци са били наясно с огромните пространства на земята около тях и че са знаели как да овладяват тези нови територии.

Фактът, че са решили да завладеят тази земя, да я изследват и да я заселят, е достатъчен, за да ни подскаже, че са имали определени познания за навигация и оцеляване. Накратко, тези ранни хора са търгували и комуникирали с други ранни общества на ниво, което е ненапълно оценено от масовата история.

АСТРОНОМИЯТА И МАТЕМАТИКАТА В ЗОРАТА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

В продължение на хиляди години древните хора са гледали към небето. Те са наблюдавали небето над тях, звездите и всички небесни тела и са знаели, че там има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед. И сега се появяват многобройни археологически доказателства, които показват, че тези хора са имали впечатляващо ниво на познания за небесните тела, математиката и астрономията.

От мегалитите на древния Стоунхендж, подредени по време на слънцестоене, чак до сложния астрономически кръг на Набта Плая в Египет, става ясно, че първите хора са имали дълбоки познания за небесните движения. Нещо повече, ясно е, че тези ранни хора са познавали много повече от небесните тела - те са притежавали и математически познания.

„Календарният кръг“ на Набта Плая, реконструиран в Музея на Нубия в Асуан. Кредит: Raymbetz/CC BY-SA 3.0

Един от най-старите предмети, свързани с древното разбиране на математиката, е костта от Ишанго, открита при разкопки близо до границата между съвременна Уганда и Конго. Датирана на около 20 000 години преди новата ера, тя е гравирана с многобройни малки линии и се смята, че е пръчка за броене. Много учени обаче смятат този предмет за доказателство за примитивни математически изчисления, което показва известно разбиране на простата аритметика и простите числа. Подобно откритие е направено с костта от Лебомбо, друга реликва - датирана на около 40 000 години преди новата ера. Тя също е набраздена с общо 29 вдлъбнатини и може да показва, че жените в праисторията са имали разбиране за лунните фази. Идеята е, че те е трябвало да следят менструалния си цикъл, за което е бил необходим лунен календар.

Именно тези ранни математически предмети показват, че далечните ни предци са били много „по-умни“, отколкото обикновено се смята. Те не само са били способни на абстрактно мислене, но са имали и способността да прилагат прости математически принципи в разбирането си за природния свят. Това оспорва общоприетото мнение, че математиката се е появила в първите цивилизации, и на свой ред ни казва, че хората са имали много дълга традиция на интелектуално развитие и еволюция.

Костен инструмент и възможно математическо устройство, датирано от епохата на горния палеолит, открито в Ишанго (Joeykentin/CC BY-SA 4.0)

ИЗКУСТВО

Може би най-интересният аспект на древната човешка мисъл е нуждата от художествено изразяване. Това е ясно доказателство, че тези народи не са били примитивни зверове, а сложни човешки същества със свои собствени нужди и желания. През цялата далечна история хората са създавали изкуство в различни форми - наистина смайващи пещерни рисунки и скулптури. Забележителен пример за това е Човекът-лъв от Холенщайн-Стадел, известен още като Löwenmensch. Тази забележителна фигурка, датирана на около 41 000 години преди новата ера, е изработена от слонова кост на мамут и е изваяна със зашеметяващо и реалистично внимание към детайлите.

Фигурката Човекът-лъв, намерена в пещерата Холенщайн-Щадел в германската планина Швабски Алб и датирана на 40 000 години, се свързва с Оринякската култура и е най-старата известна антропоморфна животинска фигурка в света. Кредит: museum-digital baden-württemberg (Public Domain)

Човекът-лъв е висок 31.1 см, широк 5.6 см и дебел 5.9 см и представлява тяло на човек с глава на мощен пещерен лъв. Отличава се с голям реализъм и вероятно е била много важен ритуален предмет за народите, които са я създали. Открит е дълбоко в земята в пещера в Швабска Юра (Швабски Алб) и вероятно е бил свързан с шаманските практики на праисторическите народи. Пещерният лъв е бил много внушителен хищник по това време и да се убие е било почти невъзможно. Това вероятно е направило животното почитано сред тези народи и фигурата вероятно е имала ритуална символика. А съвършенството, с което е създадена, показва, че дори преди 40 000 години хората са имали напреднали възможности и желание да се изразяват артистично.

Друг чудесен пример за това древно изкуство е пещерната рисунка „Магьосникът“, открита в пещерата Троа-Фрер в Ариеж, Франция. Нарисувана вероятно през 13 000 г. пр. н. е., тя изобразява тяло на мъж с глава на елен, снабдена с пищни рога. Учените са единодушни, че картината вероятно представлява шаман или „магьосник“, който може би извършва ритуал, който да осигури добър лов. Други обаче сравняват картината с по-късната религиозна фигура на „Господаря на животните“ и по този начин я смятат за първата картина на божество в човешката история.

Пещерната рисунка „Магьосникът“, открита в пещерата Троа-Фрер в Ариеж, Франция. Кредит: Wikimedia Commons

Въпреки това тази картина е ясен пример, че нашите предци не са били примитивни зверове, а са умеели да изразяват себе си и чрез изкуството.

Но може би най-добрият пример за това колко артистично настроени са били нашите предци е серията удивителни пещерни рисунки, открити в пещерата Шове във Франция и направени преди около 35 000 години. Нарисувани с такъв невероятен реализъм, те изобразяват множество праисторически животни, много от които са били ловувани от тогавашните хора. Носорози, лъвове, елени и бизони са нарисувани многократно, като всички те са с прецизно внимание към детайлите.

Фактът, че някой човек 35 000 години преди нашето време е взел въглен и се е заел да създаде този шедьовър, е достатъчно доказателство, че в праисторията човечеството определено е било по-напреднало, отколкото обикновено се смята.

Реплика на панела на носорозите от пещерата Шове. Изкуството в пещерата Шове е датирано преди около 33 000-30 000 години. Кредит: Public Domain

ПРАИСТОРИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕОСМИСЛИ

Фактът, че древните народи са водили наистина прост живот, свързан с природата около тях, някак си ги представя като примитивни и неразвити. Това със сигурност е напълно погрешен начин на мислене и трябва да се откажен от него.

Трябва да преосмислим какво наистина означава „примитивен“ и „напреднал“ и да преразгледаме представите си живота на праисторическите народи. Едва тогава ще разберем, че това са били общества, живеещи в най-истинската форма на човешкото съществуване, като част от заобикалящата ги природа и спокойно приемащи трудностите, с които се сблъскват.

И в тази модерна епоха, наблюдавайки собствения си живот, може би трябва да се запитаме: Колко далеч от примитивизма сме стигнали и наистина ли сме напреднали?

Източник: Was Humanity More Advanced in Prehistoric Times Than We Think?, Aleksa Vučković, Ancient Origins