Европейският парламент одобри отпускането на до 35 млрд. евро за Киев

Европейският парламент одобри с огромно мнозинство заем от 35 млрд. евро за Украйна. Заемът е приносът на ЕС към инициативата на Г-7, договорена през юни миналата година, за предоставяне на Украйна на до 50 млрд. долара (приблизително 45 млрд. евро). Заемът ще се изплаща чрез извънредните приходи, генерирани от блокираните активи на Руската централна банка. С тях ще се изплащат и заемите от други държави от Г-7.

„С този вот изпращаме много силно послание. Русия е агресор и трябва да плати за разрушенията“, обяви след гласуването председателката на ЕП Роберта Мецола, завършвайки със „Слава на Украйна“, казано на украински. „За“ гласуваха 518 депутати, 56 бяха против, а 61 се въздържаха.

Миналата седмица членовете на Европейския парламент от комисията по търговия одобриха пакета с огромно мнозинство, подкрепа има и от Съвета, който включва правителствата на ЕС. Целта е средствата да бъдат отпуснати до края на 2025 г.

Докладчик по темата е Карин Карлсбро, шведски евродепутат от групата „Обнови Европа“ (Renew Europe). „Крайнодесните са готови да се предаде за мир. Но няма да има мир за Европа, докато Путин окупира Украйна и опитва да открадне страната и бъдещето ѝ", каза тя. И препоръча на колегите си вместо да се тревожат за правните основи на предложението, да се тревожат за следващите стъпки на Путин. „Ясно е, че Русия трябва да си плати - за разрушението на Украйна и за бъдещето на Украйна. Ние сега може да накараме Русия да си плати“, посочи Карслбро, обяснявайки, че замразените руски активи трябва да се използват.

„Изправени сме пред тест на европейската солидарност. Това не е за първи път, нито за последен. (...) Целта е да използваме доходите от руските активи, държани от европейски банки“, коментира и Януш Левандовски от ЕНП.

Еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс посочи, че ЕС и държавите членки предоставят най-голямата финансова помощ на Украйна и я подкрепят още от самото начало на войната. „До момента подкрепата се изразява в над 120 млрд. евро. Но допълнителна финансова подкрепа е изключително важна. МВФ смята, че финансирането може да достигне 41,5 млрд. долара през 2025 г. Шест и половина милиарда повече, отколкото беше предвидено“, каза Рейндерс.

Той обясни, че механизъм, който ще бъде създаден, е инструмент за събиране на печалбите от руските активи, които да бъдат предоставени на Украйна за възстановяването на заемите на държавите от Г-7 и на другите държави, които биха искали да се присъединят към тази инициатива.

Против се изказаха от „Патриоти за Европа“. „Тези пари ще се добавят към другите дългове - 33 млрд. през 2023 г. и 10 млрд. по-рано. Нищо от това не беше върнато. Това е една авантюра и Вашингтон няма да допринесе за това масивно финансово усилие. Това задължаване ще застраши икономическото бъдеще на Европа. Това е дълг, който не може да бъде платен и това трябва да се знае“, коментира евродепутатът Тиери Мариани.

„Защо гласуваме помощ за Украйна, а не за Газа? Не можем да допускаме двоен аршин. Да, престъпниците са Путин и Нетаняху. Справедливо е да се използват руските активи да помогнем на Украйна. Но защо не искаме от украинците да приложат реформи. Вие сте лицемери и продължавате да подпомагате руските олигарси. Путин продължава да продава своя газ. Трябва да обсъдим и дълга на Украйна. Той трябва да бъде преструктуриран, за да се възстанови страната“, посочи по време на дебата и Манон Обри от левицата.

Имаше включване и от българската евродепутатка Рада Лайкова („Възраждане“/Суверенистите). Тя обяви, че тези средства няма да помогнат на украинците. „Тази кражба може да доведе до ответни действия на Русия - конфискация на европейски активи от страна на Русия. За първи път ЕС присвоява средства на свои граждани, но и чужди средства“, посочи тя.

КАК ГЛАСУВАХА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРОДЕПУТАТИ

От българските представители Цветелина Пенкова и Кристиан Вигенин се въздържаха, хората на „Възраждане“ - Рада Лайкова, Петър Волгин и Станислав Стоянов бяха против.

Вот „за“ дадоха Радан Кънев, Емил Радев, Танер Кабилов, Никола Минчев, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Христо Петров.

Ивайло Вълчев, Илхан Кючюк, Елена Йончева, Илия Лазаров и Ева Майдел не участваха в гласуването.