Минута и половина. Толкова бе продължителността на речта на Мая Санду в нощта след първия тур на президентските избори и референдума за присъединяване на Молдова към Европейския съюз.

Само няколко часа по-рано екипът на Санду не би могъл да си представи и в най-лошите си мечти, че тази реч ще бъде точно такава.

Но безпощадните данни на уебсайта на молдовската Централна избирателна комисия показаха, че Санду не е спечелила на първия тур - разликата ѝ от най-близкия преследвач беше много по-малка от предвиденото. И, може би още по-лошо, изглеждаше, че водещият ѝ политически проект - референдумът за присъединяването на Молдова към ЕС - се проваля. По време на речта на Санду разликата между поддръжниците на ЕС и тези, които са против него, беше около десет процентни пункта в полза на „не“-то за евроинтеграцията.

„Както днес, така и през последните месеци Молдова е изправена пред безпрецедентна атака срещу свободата и демокрацията в нашата страна. Престъпни групировки, работещи заедно с чужди сили, враждебни на националните ни интереси, атакуват страната ни с десетки милиони евро, лъжи и пропаганда, използвайки най-срамни средства, за да държат нашите граждани и страната ни в капана на несигурността и нестабилността. Разполагаме с ясни доказателства, че тези престъпни групировки са възнамерявали да купят триста хиляди гласа“, коментира Санду.

„Чакаме окончателните резултати и ще се върнем с решения“, завърши тя и напусна залата, без да отговори на много въпроси от страна на десетките журналисти, събрали се в нейния щаб.

Оказа се, че молдовските граждани са разделени почти точно на половина, когато става въпрос за общото бъдеще.

Чуждестранните журналисти бяха още по-озадачени от тази сцена, отколкото молдовските: нямаше симултанен превод на речта на Санду, а английският текст, разпространен от нейната пресслужба, вместо „ще се върнем с решения“ гласеше заплашителното „ще отговорим с твърди решения“.

Речта на Санду фиксира политическата ситуация в Молдова в момент на стратегическа несигурност. Ще признае ли Мая Санду резултатите от гласуването? Какви са ясните доказателства за измама, за които тя говори? „Престъпни банди“ ли са избягалият олигарх Илан Шор, който в последните седмици преди изборите беше обвинен, че е създал мащабна схема за купуване на гласове, или някой друг? Дали тези неназовани злосторници са възнамерявали да купят само триста хиляди гласа (почти 20% от всички подадени гласове) или все пак са ги купили?

И накрая, какви са тези решения, с чието споменаване Мая Санду завърши може би най-кратката реч в живота си?

Вече са преброени над 99 процента от бюлетините и 50,4% от редовно подадените гласове са за влизането на Молдова в ЕС. Мая Санду има 42,07%, а най-близкият ѝ съперник Александру Стояногло - 26,27%.

Едва рано сутринта ситуацията за Санду престана да бъде трагична и стана просто не особено приятна. В този момент броят на гласовете „за“ и „против“ в „европейския“ референдум на графиката на сайта на ЦИК беше изравнен.

Единствените гласове, които останаха непреброени в този момент, бяха тези на молдовците от чужбина, които традиционно са по-ангажирани с интеграцията към Запада. В този момент Санду и нейният екип сигурно са осъзнали, че това е минимална, може би пирова победа.

Но всичко започна много по-оптимистично. Няколко часа преди затварянето на избирателните секции настроението във фоайето на ИТ центъра Digital Park, разположен близо до центъра на Кишинев, беше изключително позитивно.

Данните на ЦИК показваха, че избирателната активност е била доста висока и че диаспората е участвала активно в изборите, което сякаш даваше на екипа на Санду поводи за добро настроение.

На първия етаж на Digital Park организаторите бяха подготвили две зали: в едната се събраха десетки журналисти в очакване на следизборното изявление на президента, а във втората бяха подготвени места за доброволците от нейната кампания, членовете на правителството и депутатите от управляващата партия.

Настроението на поддръжниците на Санду беше приповдигнато, много от тях държаха в ръцете си знамена на ЕС, а думите на ръководителя на ЦИК на Молдова Анджела Караман, че изборите и референдумът са се състояли, бяха посрещнати с аплодисменти.

Но скоро, когато на големите екрани започнаха да се появяват първите данни за резултатите от преброяването на подадените гласове на президентските избори и най-вече на референдума, залата стана много по-тиха, а лицата на събралите се видимо се натъжиха.

Постепенно членовете на молдовското правителство започнаха да напускат залата, а към полунощ започнаха да си тръгват и активисти и журналисти.

Приблизително по това време двама поддръжници на действащия президент, облечени в качулки със символите на кампанията „Санду“, обсъждаха преброяването на гласовете пред централата.

„45 на 55 не изглежда да е много добре“, предположи спретнато единият. „Да, това е истински ...", добави събеседникът му.

Изключително нервната неделя и особено понеделник вечер за Мая Санду ни води едновременно до няколко извода, които е важно да изложим, за да разберем причините за случилото се и да се опитаме да предвидим последствията от него.

Първо, залогът на президентския екип на референдума като начин да мобилизира проевропейските си привърженици, да ги накара да дойдат на изборите, дори и да не се чувстват ентусиазирани от резултатите от първия мандат на Мая Санду, се провали.

Да, референдумът изглежда завърши с победа за привържениците на сближаването с Европа - и с лична победа на Санду като инициатор на референдума. Но минималният политически превес на опцията „за“, особено след като опцията „против“ водеше през цялото време на преброяване на гласовете, е неоспоримо доказателство, че молдовското общество няма единодушно желание за присъединяване към Европа. Нещо повече, гласуването показа, че Молдова като такава е гласувала против европейската интеграция и че тя е „дърпана за ушите“ към Европа от сънародниците си в чужбина, които вече са част от същата тази Европа.
Резултатът от „европейския“ референдум беше решен именно от молдовците, живеещи в чужбина

Второ, този резултат от референдума, който е „на ръба“, изпраща най-силния политически сигнал към Европейския съюз. Вече има достатъчно противници на разширяването на ЕС в посока Молдова. Разбира се, ЕС няма да прекрати нито за миг сътрудничеството си с Молдова, независимо от резултатите от референдума. Но цифрите на уебсайта на ЦИК казват: „Ние не искаме толкова много да се присъединяваме към този ваш ЕС“. Трудно е да се очаква, че от това отношенията на Кишинев с Брюксел ще се подобрят и че преговорният процес за членство на Молдова в ЕС, който вече е започнал, ще се ускори значително.

Трето, резултатът, показан от Санду и нейния референдум, едва ли може да се тълкува по друг начин, освен като доказателство за слабостта на президента на вътрешнополитическата арена. И това е преди решаващите парламентарни избори, които ще се проведат в Молдова следващото лято.

Днешният резултат е знак, че партията на Санду няма да може да запази еднолично мнозинство в следващия парламент. И може би точно сега е най-подходящият момент за започване на преговори за формиране на коалиция в бъдещия парламент и може би със сили и политици, които сега изглеждат твърди противници на президента.

Четвърто, резултатите от изборния ден показаха, че молдовският избирател е подходил прагматично към своя вот. Санду се опита да ги „разведе“ с емоции: няма значение, че по време на първия ѝ мандат икономическите успехи на Молдова са били съмнителни, а борбата с корупцията - неефективна, главното е, че сближаването с топлия, светъл и сигурен ЕС е станало реалност.

Избирателите бяха по-склонни да оценят реалните постижения на президента, състоянието на портфейла си и броя на високопоставените корумпирани служители зад решетките. Щедрата електорална реколта беше събрана от политиците, които обещаваха на молдовците по-високи заплати и пенсии, почти безплатен газ, вечен мир и приятелство с всички страни - класически набор от популистки послания в тази част на света.

На пето място, окончателните данни на уебсайта на ЦИК все още трябва да бъдат подробно анализирани, но молдовската диаспора отново, и не за първи път, се превърна в ключов фактор, който повлия на резултатите от гласуването. Разбира се, това показва разминаване в ценностите на молдовците, живеещи в родината си, и на техните сънародници в чужбина. Но, от друга страна, това дава повод да се замислим: какви биха били резултатите от референдума, ако за цяла Русия имаше не две молдовски избирателни секции, и двете в Москва, а например седемнадесет, както в САЩ, или повече от петдесет, както в Италия.

Да, изтъкнатите причини за такъв малък брой избирателни секции - невъзможността на Кишинев да гарантира сигурността на процеса - звучат доста убедително. Но това не означава, че Санду и нейният екип няма да бъдат остро критикувани от политическите опоненти, които са разперили криле: ако в Русия имаше няколко избирателни секции повече, резултатите от гласуването можеха да бъдат съвсем различни.

Шесто, ако разглеждаме изборния процес и кампанията за референдума като изпит по молдовска социология, той се провали с гръм и трясък. През последните дни и седмици медиите публикуваха резултатите от десетки социологически проучвания, но нито едно от тях не показа, че подобен резултат от референдума е възможен: социолозите единодушно прогнозираха уверена победа на избора „за“.
Молдовският президент Мая Санду обвини Русия в опит за преврат

По същия начин нито едно социологическо проучване не предвиждаше, че Александру Стояногло, новак в практическата политика, ще спечели повече от една четвърт от гласовете - прогнозите бяха, че ще получи наполовина по-малко или още по-малко. И това е причина да се поставят под съмнение социологическите модели за прогнозиране на резултатите от втория тур на изборите: трябва да припомним, че до вчера социолозите бяха убедени в доста лесната победа на Санду в битка с всеки опонент.

Седмо, резултатите от първия тур са очевидна причина да се вгледаме по-внимателно в Александру Стояноглу.

Много е трудно да се спекулира за това кой кандидат разполага с повече ресурси, за да разшири електоралното си поле. Трудно е да се предвиди и какъв сценарий ще следва кампанията през двете седмици (вторият тур ще се проведе на 3 ноември): дали ще се превърне в референдум за доверие към Мая Санду, дали ще се основава на принципа избирателят да избере по-малкото зло, или кандидатите ще изненадат избирателите с нетрадиционни подходи, за да убедят хората да гласуват за тях.

Факт е, че на молдовската политическа сцена се появява нов много сериозен играч и това е още по-важно в навечерието на парламентарните избори през 2025 г. В същото време изоставането от десетина и половина процента на първия тур и липсата на очевидни потенциални съюзници на върха на крайната таблица не дават на Мая Санду основание да почива на лаврите си преди втория тур: изходът от изборите все още не е ясен.

Накрая, осмо, оказа се, че руското влияние върху молдовските избори е работило доста добре.

Няма да оценяваме изявленията на Санду за предполагаемото мащабно купуване на гласове в нощта след изборите: такива коментари трябва да правят правоохранителните органи и международните наблюдатели на изборния процес. Независимо от това, потоците от дезинформация и откровени лъжи, с които молдовското общество се сблъска през последните шест месеца, явно не са срещнали достатъчно противодействие от молдовските власти. Резултатът е, че обществото, в което, както смятаха експертите не толкова отдавна, изглежда се е формирало не абсолютно, а силно мнозинство в подкрепа на интеграцията на държавата в Европейския съюз, е разделено на две по този въпрос, което очертава потенциално дълбока разломна линия в него. И кой знае кога тази линия на разлом ще се актуализира отново и какви резултати ще донесе за Молдова.

Разногласията по въпроса за европейската интеграция сред обикновените молдовци могат лесно да се видят в деня на изборите точно в избирателните секции в страната.
„Ние не сме дорасли до Европа“

Гагаузия е автономен район в южната част на Молдова. В политическо отношение той е отделен свят от останалата част на страната: местното население подкрепя почти изцяло Русия.

В началото на 2014 г. тук дори се проведе „референдум“ за „самоопределение“ на Гагаузия. Резултатите от него, макар и считани от молдовските власти за правно нелегитимни, са показателни: 97% от участниците в него гласуваха за присъединяването на Молдова към Митническия съюз с Русия, Беларус и Казахстан, а по-малко от 2,5 % от гласувалите се обявиха за членство на Молдова в Европейския съюз.

Десет години по-късно гагаузите имаха възможност да гласуват за посоката на интеграция на страната си на официален референдум.

В навечерието на допитването башканът (лидерът) на Гагаузия Евгения Гуцул призова сънародниците си да гласуват против европейската интеграция.

„Нашата независимост, история, вяра и традиции - всичко това е застрашено. Бъдещето на нашите деца зависи от днешния ни избор. Нека заедно да защитим родината си и да гласуваме срещу европейската псевдодемокрация“, заяви тя в призив, публикуван в канала на гагаузкото правителство в Телеграм.

Гласуването в Гагаузия представляваше допълнителен интерес, тъй като според социологическите проучвания именно оттам е основният съперник на Мая Санду в президентската надпревара - бившият главен прокурор и кандидат на Партията на социалистите Александру Стояногло.

Въпреки това кореспондентите на Би Би Си, които пътуваха до столицата на автономията, Комрат, не откриха опашки от желаещи да гласуват. Служителите на избирателната комисия също не се оплакаха от ниската избирателна активност.

Към избирателната секция, разположена в централния дом на културата, са прикрепени 2300 гласоподаватели.

До 12:00 ч. на обяд, както съобщиха служители на комисията пред Би Би Си, са гласували почти 400 души. В избирателната секция са били забелязани предимно семейни двойки и възрастни хора. Млади почти нямаше.

На пластмасови столове седяха няколко пенсионери, наблюдатели на различни кандидати за президент, като всички те заявиха, че изборите протичат гладко и без нарушения:

„Ние, момичетата, винаги си вършим добре работата тук“, каза наблюдател, представляващ кандидата Виктория Фортуна.

Повечето избиратели, интервюирани от Би Би Си в Комрат, гласуваха против „проевропейските“ промени в конституцията на Молдова.

„Вчера ме нападнаха кучета, разкъсаха ми чантата. Тук всичко е за кучета, а не за хора, още не сме дорасли до Европа“, оплаква се възрастен гагаузин.

Но имаше и гласоподавател, който отговори положително на въпроса на референдума:

„Ние сме в Европа и трябва да се стремим към ЕС“, каза той. - И се нуждаем от добри отношения с Русия, но не непременно с властите. Не бива да бъркаме хората и държавите. Правителствата се сменят, а отношенията между хората трябва да останат“.

Шесто училище е най-голямата избирателна секция в Комрат, като в нея са разпределени 2845 избиратели; до обяд тук бяха гласували почти 500 души.

Местно бездомно куче се почесва по ухото на училищната веранда.

„Това случайно не е ли кучето на Мая Санду? Да не го е изхвърлила?“ - шегува се местен пенсионер, докато влиза в избирателната секция.

Наблюдател на Ирина Влах, бивш башкан на Гагаузия, казва, че и в този избирателен участък не са регистрирани сериозни нарушения:

„Не всички вземат и двете бюлетини. Някои хора гласуват само за президент, но отказват да вземат бюлетината за референдума“.

В навечерието на референдума поддръжниците на европейската интеграция на Молдова се опасяваха, че техните опоненти ще призоват молдовците да игнорират референдума и по този начин да го провалят: за да бъде признат за валиден един плебисцит, в него трябва да участват поне една трета от общия брой гласоподаватели. Въпреки това, по-близо до решаващия ден, мнозинството от кандидатите, скептично настроени към ЕС и най-вече към „ръката на Кремъл в Молдова“, олигарха беглец Илан Шор, призоваха не да се бойкотира референдумът, а да се гласува против него.

В резултат на това малко над 5% от жителите на региона гласуваха в подкрепа на референдума за ЕС, а почти 95 % - против него.

Първото място на изборите в Гагаузия зае местният родолюбец Александру Стояногло с резултат от почти 49% от гласувалите. Мая Санду завърши едва на пето място. Тя беше подкрепена от малко повече от два процента от жителите на Гагаузия. Но в Гагаузия живеят само около 135 000 души.
Изненада в Приднестровието

Друго важно място на електоралната карта на Молдова е регионът по административната граница с непризнатото Приднестровие. Тук бяха открити три дузини избирателни секции, в които можеха да гласуват жителите на територии извън контрола на официален Кишинев.

В предишни изборни кампании проруските политически сили и отделни кандидати печелеха в тези избирателни секции, не на последно място и защото „властите“ на Приднестровието организираха масов транспорт за приднестровските избиратели, които гласуваха за кандидати, намиращи се възможно най-близо до Москва.

За изненада на кореспондента на Би Би Си, който отиде да наблюдава деня за гласуване в село Варница, всъщност предградие на приднестровския град Бендер, този път активността на избирателите в тези специални избирателни секции беше необичайно ниска. „Властите“ в Приднестровието отказа изборния транспорт, така че в двора на местното училище - където са разположени едновременно три такива избирателни секции - нямаше опашки от стотици хора, каквито се наблюдаваха тук в минали времена.

„През 2016 г. в четири часа следобед в същия избирателен участък вече бяха свършили бюлетините и отидохме в съседното село за допълнителни бюлетини“, спомня си Татяна Друч, ръководител на избирателната комисия в участъка.

Сега такова нещо няма, а само най-мотивираните жители на Приднестровието дойдоха пеша във Варница, за да участват в изборите.

Много от тях категорично отказват да разговарят с журналисти за изборите. По-словоохотливите от тях говорят предимно за проевропейските си настроения.

„Преди жителите на Бендер бяха агитирани и им се плащаше (за участие в молдовските избори). Този път изобщо не се работеше в тази посока. Дори не бяхме сигурни, че избирателната секция ще работи за нас“, казва Константин, възрастен жител на Бендер.

Той признава, че гласува за Европейския съюз, „за свободата, за бъдещето, за децата, срещу войната“. Макар да признава, че не е мнозинство в родния си град.

„Но аз и моите съседи се опитваме да не засягаме политически въпроси, животът си е живот“, казва той.

След него гласуват още двама пенсионери. Единият от тях, усмихнат, се представя като „Михаил, бендеровец“ и също толкова весело разказва: „За кого ще гласувам? Искаме да живеем в условията на капитализъм. А там - маха неопределено с ръка „бендеровецът“, очевидно по посока на Русия, - там вече сме били, там вече сме видели всичко“. След като приключва, той намига и се сбогува с думите „Слава на Украйна!“.

Две възрастни жени са скептични към земляка си. Говорят една след друга и се прекъсват:

„Гласувахме за мир! Така че Молдова да си остане Молдова, а румънците да си седят вкъщи! Преди ЕС, разбира се, беше пример, но сега е бъркотия! Всичките ни деца са ходили там и от тях знаем, че там не всичко е перфектно! Хората печелят пари там и идват да се лекуват, заради тях цените за лечение в Бендер скочиха до небето!”

„Когато бяхме с Русия, всичко беше прекрасно!“ - накрая обобщава едната от тях и те, без да обръщат внимание на уточняващите въпроси, напускат училищния двор.

На фона на основно възрастните гласуващи, в двора пред секцията виждаме висок и снажен младеж, който казва, че няма право да гласува, тъй като е гражданин на Русия. Обяснява, че чака приятелката си. Когато тя идва, питаме как е гласувала.

„Естествено, за ЕС. Гласувах за нашето бъдеще“, казва момичето.

В крайна сметка над 37% от избирателите гласуваха „за“ на инициирания от Мая Санду „европейски референдум“ в избирателните секции в Приднестровието, а 62,6% бяха „против“.

На президентските избори Александър Стояногло получи най-много гласове от жителите на Приднестровието - 35,4%. Сегашният държавен глава беше подкрепен от 25,2% от участниците в изборите от непризнатата република.

Б. ред. - репортажът е на руската секция на ББС. Преводът и заглавието са на OFFNews.

Този документ (или друг продукт) е създаден в рамките на инициатива „Информация срещу дезинформацията“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.