Скандалът със „златната лаборатория“ на граничния пункт „Капитан Андреево“ претърпява шокиращи обрати. Предприетите преди две години и половина опити на държавата да си върне контрола върху фитосанитарните инспекции там се натъкнаха на всевъзможни препятствия в съда, както и на явен и скрит отпор от страна на различни институции и техни представители. Актуалното развитие на спора е в интерес на частната фирма „Евролаб 2011“.

В началото на този месец Върховният административен съд ѝ върна почти всички сгради на граничния пункт, които кабинетът „Петков“ изиска фирмата да освободи, за да си върне държавата контрола върху проверката върху тоновете плодове и зеленчуци, влизащи от Турция в България и ЕС.

Този подарък „Евролаб 2011“ дължи на новия областен управител на Хасково Мехмед Юмер Атаман. За разлика от предшественика си, той не иска да гони фирмата от помещенията ѝ на границата и издава заповед, благодарение на която „Евролаб 2011“ си ги връща.

Мехмед Атаман е сред политиците от ДПС, които избраха страната на Делян Пеевски след разцеплението на партията .

Поредният подарък за „Евролаб 2011“ идва броени месеци след като държавата склони да сключи щедро извънсъдебно споразумение с частното дружество, което се отказа от лабораторията си на границата срещу 10 млн. лв., които правителството му изплати.

Видно от съдебното решение и след въпроси до Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) Mediapool установи, че 10-те млн. лв., дадени от държавата на фирмата, са отишли единствено БАБХ да изкупи лабораторното оборудване от „Евролаб 2011“ и държавата да си върне една сграда - на лабораторията. Това е само една от 6-те сгради, наети от фирмата на границата.

С последното решение на ВАС, станало възможно благодарение на областния управител на Пеевски, фирмата получава окончателно „зелена светлина“ да си върне и останалите пет сгради.

„Евролаб 2011“ владее тези сгради от 2021 г., когато ги нае в последните дни на кабинета „Борисов -3“.

Редица журналистически разследвания през последните години, а и публични държавни регистри показаха, че фирмата, която върти невероятно доходоносен бизнес на границата, се свързва с ключови лица от българския ъндърграунд като Размиг Чакърян – Ами и Христофорос Аманатидис – Таки.
Кабинетът „Главчев“ саботира усилията на държавата

От последното решение на ВАС се разбира, че на 3 октомври областният управител на Хасково Мехмед Атаман е изпратил молба до съда, с която оттегля заповедта от 1 февруари 2023 г. на предшественика си Минко Ангелов. Именно заповедта от 2023 г. изискваше фирмата да напусне незабавно взетите назаем от държавата сгради. Мотивът на тогавашния областен управител бе, че сградите вече не се използват по предназначение.

За завоя в позицията на държавата говори и фактът, че сега и БАБХ изведнъж е променила плановете си вече не иска фирмата да напуска помещенията ѝ на „Капитан Андреево“.

„По делото е налице и съгласие за оттегляне на заповедта (на предишния областен управител - б.а.) и от Българска агенция по безопасност на храните… Освен това по делото е постъпила и молба на 03.10.2024г., с която се сочи, че БАБХ е запозната със заповедта от 03.10.2024г., като се оттегля касационната жалба и се иска делото да бъде прекратено“, пише черно на бяло в мотивите на съда.

Битката за връщането на държавата на граничния пункт и изтласкване на частната фирма бе подета от „Продължаваме промяната“. По време на кабинета на Кирил Петков бе издадена заповед на тогавашния шеф на Агенцията по храните Христо Даскалов, с която държавата взе от частното дружество лабораторната дейност по проверката на влизащите плодове и зеленчуци и товарно-разтоварната дейност.

С решение на ВАС от 2023 г. обаче дружеството успя да възстанови правото да извършва такава дейност.

Реално сега „Евролаб 2011“ се връща в 5 от 6-те сгради, които владееше, а за шестата - лабораторията получи от държавата 10 млн. лв., за да я отстъпи.  
Служебната власт няма гръбнак  

„Виждам, че служебните правителства нямат гръбнака да се опълчат на частните интереси на „Капитан Андреево“. Има реставрация на властта на субекти като Ами и Таки и дори отказ от съдебна защита от страна на държавата. Имам предвид, че, БАБХ сама се е съгласила да оттегли исковата молба и жалбата, с която съдът ѝ възстановява една от сградите и тя трябваше да се бори и за останалите. Така че служебните правителства доказват, че не могат да бъдат гарант за сигурността на българските граници. Това е още една от причините, поради които ние вярваме, че е необходимо редовно управление, от което да сме част, за да може да се предприемат решителни стъпки за освобождаването на българските граници от хора с 3-буквени или 4-буквени прякори“, коментира пред Mediapool Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“.

Лена Бориславова, ПП-ДБ, снимка: БГНЕС

Оправданието на БАБХ

Mediapool зададе и изричен въпрос на БАБХ защо е поискала делото да бъде прекратено и държавата вече да не се бори за връщане на помещенията си на границата. Попитахме също дали позицията на агенцията е съгласувана със служебния министър на земеделието и храните Георги Тахов.

От БАБХ твърдят, че действията им произтичат от решението на кабинета „Денков-Габриел“, с което се стигна до извънсъдебното споразумение между държавата и „Евролаб 2011“ на стойност 10 млн. лв. в полза на фирмата.

„По време на делото, е прието Постановление на Министерския съвет № 70/29.03.2024г, според което Договор №95/31.12.2021г. за отдаване под наем на горепосочените сгради на същата фирма следва да се прекрати само в частта на сградата, където фирмата осъществяваше лабораторен контрол, като за останалите сгради (договорът за наем - б.а.) остава в сила. На това основание между БАБХ и „Евролаб 2011“ ЕООД е сключено споразумение за прекратяване на договора в тази част с цел да се избегне търсенето на неустойки и за другите сгради“, посочиха пред Mediapool от Агенцията по храните.
Спорни аргументи на БАБХ да се откаже от битката

Mediapool също разгледа цитираното от БАБХ постановление на МС и установи, че в него действително се казва, че се сключва извънсъдебно споразумение за прекратяване на договора за наем в частта относно сграда „Контрол на продукция за човешка консумация“ (лабораторията - б.а.). Повече от спорно обаче е защо само въз основа на този текст юристите на БАБХ правят извод, че държавата запазва 10- годишния си договор за наем с „Евролаб 2011“ за останалите пет сгради извън лабораторията. Защо, например, същите юристи на БАБХ не са допуснали хипотезата, че за лабораторията е постигнато извънсъдебно споразумение, а за другите сгради държавата трябва да разчита на изхода от съдебната битка?

Христо Даскалов, бившият шеф на БАБХ от кабинета „Петков“, който в момента е кандидат-депутат от ПП-ДБ, коментира пред Mediapool, че още по негово време юристите са открили редица правни неуредици в договора за 10 -годишния наем и затова той има сериозен шанс да падне в съда.

Христо Даскалов, бивш изпълнителен директор на БАБХ. Снимка: Скрийншот

Затова съдебната битка трябваше да бъде продължена, но тя реално бе прекратена в мандата на премиера Димитър Главчев и новия областен управител на Хасково, който е представител на държавата.

„Когато тази битка, която водим за освобождаването на „Капитан Андреево“, се прекъсва от цикли на редовно, служебно, редовно, служебно правителства, и всеки сменя и изменя заповеди, се променя още повече съотношението на силите в полза на „Евролаб 2011“. Заради това, за да бъдат спестени други по-големи финансови щети за държавата, след правен анализ се е взело това решение на Министерския съвет за извънсъдебно споразумение за сградата и оборудването на лабораторията на „Капитан Андреево“, коментира още Лена Бориславова.

На въпрос на Mediapool дали Делян Пеевски е повлиял на решението за извънсъдебното споразумение с „Евролаб 2011“, подписано от кабинета „Денков-Габриел“, Бориславова посочи, че Пеевски не е имал влияние по отношение на „Капитан Андреево“.

„Тъжната истина е, че чисто правно, реалността е такава, че години наред всички плюсове и правни защити на държавата са пренебрегвани в полза на фирмата на границата“, добави тя.

Както Mediapool писа, и други 12 млн. лв. отидоха за друга частна фирма, която извършваше дезинфекция на същия пункт - „ПиЕфСи“ ЕООД. Разследвания на сайта BIRD откриха също потенциални връзки на фирмата с Размиг Чакърян - Ами.

Впоследствие BIRD първи съобщиха за последното съдебно решение от октомври, с което сградите на „Евролаб 2011 „се връщат окончателно https://bird.bg/taki-kasa-kapitan-andreevo/.

На 25 август предходната инстанция- Административен съд София – град (АССГ) отмени заповедта на БАБХ фирмата да освободи 5 от 6-те държавни сгради. Агенцията по храните започна да обжалва решението и реално до произнасянето на втората инстанция окончателно капитулира, след като сама е декларирала пред съда, че се отказва от сградите. Така областният управител на Пеевски и БАБХ, върнаха на „Евролаб 2011“ сградите на границата.
За какво ще ползва „Евролаб 2011“ върнатите ѝ сгради на границата?

„Евролаб 2011“ ще ползва сградите, които си връща, за товарно-разтоварната дейност, която фирмата извършва след като съдът ѝ възстанови тази дейност, коментира пред Mediapool още Христо Даскалов.

Изненадващо от БАБХ заявиха пред Mediapool посочиха, че агенцията е постановила отказ на „Евролаб“ да осъществява операторска дейност в тези сгради, включително товаро-разтоварната. Твърдението е повече от спорно защо ВАС вече излезе с решение, че окончателно връща товарно-разтоварната дейност на фирмата на границата.

Едва ли държавната агенция може да си позволи да гази съдебни решения.
Законопроект на ПП-ДБ заседна между два парламента

ПП-ДБ подготвиха поправки в Закона за агрохранителната верига, които казват, че само лаборатории на Българската агенция за безопасност на храните ще могат да правят проби на граничните пунктове. Законът бе приет на първо четене, но второто бе отложено заради съгласуване с Брюксел и така не стигна до пленарна зала.

Лидерът на ПП-ДБ Кирил Петков дори лансира тезата, че при второто четене ще се допише, че се забранява и частната товаро-разтоварна дейност на всички пунктове. Предстои да видим дали в 51-ото НС този законопроект ще види бял свят.
Как частните фирми стъпиха на „Капитан Андреево“?

Ако върнем лентата назад, частна фирма се появява на „Капитан Андреево“ в 2012 г. Тогава първото правителство на Бойко Борисов сключва 10-годишен договор за наем с частната фирма „Интерпред Еврологистик“, представлявана от Размиг Керопе Чакърян, известен като „Ами“. Договорът изтече в края на 2021 година. Проверка на Mediapool в Търговски регистър показва, че дружеството е еднолична собственост на „Интерпред-БГ“ АД. Тази фирма от своя страна, пак по данни на българския търговски регистър, се представлява от Размиг Керопе Чакърян. Собственици са ѝ Размиг Керопе Чакърян, Мирослав Бориславов Петков и Катрин Мирославова Петкова.

Самият Размиг Чакърян-Ами до преди няколко години се смята за близък до разстреляния в Южна Африка Красимир Каменов - Къро. Размиг Чакърян е бил управител на зеленчуковата борса „Къра“ в софийския квартал „Слатина“, която беше собственост на Красимир Каменов-Къро. На няколко пъти през последните години, на борсата в Слатина бяха залавяни големи кокаинови пратки.

Каменов е свързван със силовата групировка ВИС-2 и издирвания от години Христофорос Аманатидис-Таки, за когото се твърди, че е основна фигура в наркотрафика у нас.

По неофициална информация в последните години обаче Къро и Таки са разделили бизнеса и са отново били в конфликт. Предполага се, че Ами продължава да е близък до Таки.
Така или иначе фирмата „Интерпред Еврологистик“ с представител Чакърян държи лабораторния контрол на ГКПП „Капитан Андреево“ до 31 декември 2021 г. В същия ден, навръх нова година, тази дейност е възложена на друга фирма „Евролаб 2011“ и това продължава до 20 май 2022 г., когато правителството на Кирил Петков променя ситуацията.

Собственик на „Евролаб 2011“ е Васил Димитров, но проверка на българския разследващ сайт BIRD твърди, че открила връзки с издирвания от Интерпол в миналото за участие в организирана престъпност Христофорос Аманатидис-Таки. Любопитна подробност е, че споменатият Васил Димитров е бил служител и в „Интерпред Еврологистик“.

Последно, Таки нашумя и в сагата с крипто-кралицата Ружа Игнатова и OneCoin.

На 3 юни 2024 г. разследване на BBC твърди, че на Таки е възложена ролята да отговаря за физическата сигурност на издирваната от ФБР Ружа Ингатова, изпълнителен директор на измамната схема OneCoin. Подозира се, че той дори е използвал OneCoin за изпиране на приходите си от трафик на наркотици.