Борбата с нелегалната миграция е сред централните въпроси на започващия утре - 17 октомври, Европейски съвет. Ръстът на популярност на крайнодесните партии, които все повече събират недоволството на европейците от наплива на мигранти и игнорирането от отделните страни в ЕС на общоевропейските миграционни политики, принудиха главата на ЕК Урсула фон дер Лайен забележимо да ожесточи позицията на Брюксел. В навечерието на двудневната среща тя предложи това, което доскоро сама отхвърляше: да се създадат центрове извън ЕС за мигранти, чиито искания за убежище се разглеждат, и за такива, които са получили отказ, отбелязват западноевропейските медии.

В сравнение с пика на мигрантската криза от 2015 г., когато в Европа в един момент се стовариха над милион бежанци, днешният приток е скромен - миналата година в ЕС са проникнали едва 1/3 от тогавашния брой на мигрантите. Но миграцията остава чувствителна тема, която видимо подхранва крайнодесните настроения и повлия на изборите в ред страни (Швеция, Нидерландия, Германия, Франция, Австрия).

На фона на недоволството на избирателите от неспирния приток на нелегални в страните им, някои държави в ЕС пренебрегнаха основните правила на общоевропейската политика в сферата на миграцията и предоставянето на убежище.

Последният пример за това е решението на Полша от тази седмица да спре предоставянето на убежище на мигранти, пресичащи полската граница от Беларус. Месец преди това граничен контрол с всички съседи въведе Германия, а после примерът ѝ бе последван частично от Франция, Дания, Швеция, Австрия, Италия и Словения.

На този фон Фон дер Лайен реши, че щом не може да потуши бунта, ще го оглави.

В навечерието на утрешната двудневна среща в Брюксел тя изпрати на лидерите на страните членки 7-странично писмо, в което в 10 точки излага идеите си за намаляване на исканията за предоставяне на убежище (през 2023 г. този показател е 1.14 млн. за целия ЕС) и за борбата с незаконните пресичания на границите.

Едно от главните предложения е създаването на т. нар. центрове на територията на трети страни, където страните от ЕС ще пращат - разбира се, небезвъзмездно, онези, чиито заявления все още се разглеждат, и такива, които вече са получили откази.

Урсула фон дер Лайен споменава споразумението между Италия и Албания, според което Рим ще може да изпрати до 36 000 мигранти годишно. В началото мнозина в Европа се отнесоха скептично към това ноу-хау, смятайки, че този аутсорсинг нарушава човешките права и базовите ценности на ЕС. Но в последно време на фона на собствените си проблеми с нелегалната миграция все повече европейски политики започнаха да проявяват интерес към италианския опит. Резултатът от сделката между Тирана и Рим ще определи следващите крачки на миграционната политика на целия ЕС.

Западноевропейските медии отбелязват, че Фон дер Лайен застъпва идеята да сключи сделка с още много африкански държави, откъдето мигрантите пристигат в ЕС или от които пристигат транзит. Целта е да бъдат задържани на територията на Африка. Неотдавна Брюксел сключи такива споразумения с Турция, Тунис, Египет и Либия, които получиха пари от ЕС за борба с нелегалната миграция и контрабандата. На сегашния етап Фон дер Лайен предлага такива споразумения да се сключат с Мароко, Алжир, Мавритания, Сенегал и Мали.

Друга идея, която се поддържа и от най-хуманно настроените към мигрантите в ЕС, е ускорената депортация на нелегалните мигранти и гаранцията, че мигранти, изселени от една страна в ЕС, не могат да останат в друга членка на блока, а трябва да са извън ЕС. Проблемът за съюза наистина е остър: според обобщената оценка едва 30% от обявените за депортация действително напускат блока.

Миналата седмица представители на 17 страни от ЕС се обърнаха към ЕК с колективно искане да „се промени парадигмата“ на депортацията. „Хората, които нямат право на пребиваване, трябва да носят отговорност. Нова правна основа трябва да определи техните отговорности и задължения. Отказът от сътрудничество трябва да има последствия и да се наказва“, поискаха 17-те.

Днешното писмо на Фон дер Лайен е знак, че изпълнителната власт на ЕС се е вслушала в искането.

Освен това според информацията на редица западноевропейски медии Брюксел е решил да утежни наказанията не само за самите нелегални, но и за страните, които отказват да приемат обратно собствените си граждани, депортирани от ЕС. Ще бъдат въведени визов контрол и търговски ограничения.

Решения по днешните предложения няма да бъдат взети идните два дни. Вероятно ще бъдат отложени за декември.