Социалната отговорност на изкуството и на артиста е много голяма в борбата срещу манипулативните посегателства над свободата ни
Почина при нелеп инцидент, падане от прозорец, 78-годишниаят режисьор на филмовите шедьоври „Господин за един ден”; „Двойникът“; "Огледалото на дявола"; „Да обичаш на инат”; „Маргарит и Маргарита” и римейка на „Козият рог” (1994 г.) - Николай Волев. По мнение на специалистите, те са се превърнали в задължителни ориентири по пътя на следващите поколения в изкуството. Волев седем пъти се разминава на косъм от смъртта, но това не го плаши и остава безстрашен. Дори казва, че всеки път се е чувствал в предверието на отвъдното и то било страшно красиво. Красивото, според него е едно от малкото неща, които могат да ни възвисят, както и любовта, и свободата. Затова изкуството най-много се занимава с тях. До края на земния си път Николай Волев остава с голямата си любов - Доротея Волева, която е първата съпруга на големия музикант Кирил Маричков. Волев е третият известен, след Иван Гарелов и Кирил Маричков, които намират смъртта си след падане в последните месеци.
През 2019 г. той известният ни режисьор представи в Кърджали за Деня на театъра първата си театрална постановка -моноспектакъла „Сексът - начин на употреба”. Той представя един нестандартен поглед върху най-интимната част от живота на хората през призмата на хумора. Пиесата е написана от Франка Раме, с помощта и на съпруга си Дарио Фо. Тогава той сподели, че се насочва към театъра, защото киното претърпява сериозен крах през т.н. „ново време". И от 2700 кина остават едва стотина, а неговият пазар се завзема от американската ширпотреба. Но пък театърът се съхранява и става един от храмовете на изкуството. Дълго не можах да намеря актриса, която да се осмели да изиграе 27-те роли в преведената от мен преди 13 години пиеса, заяви режисьорът. Но при срещата ми с наскоро завършилата “Куклен театър” в НАТФИЗ - кърджалийката Кристина Топалова, която като ученичка е била възпитаничка в школата на актьора Димитър Варадинов, получих усещане, че това момиче ще се справи. И наистина тя се оказа моето най-голямо откритие, успя да покаже с особена чувствителност и богата интрпретативност всички страни, заложени в брилянтната комедия.
Никоя наша известни актриса не посмя да рискува с нея, вероятно, защото тя е чакала Кристина Топалова от Кърджали да се превъплъти с многобагрието на душата си и със своята непосредствена, искрена естественост да изригне в един чудесен фойерверк от бурно веселие и светла тъга, от майсторско преплитане между слово, песен и танц.
Така изгрява и звездният час за този силен тандем. А двамата творци се съгласиха след постановката да отговорят на моите въпроси.
- Много е радващо, че в една среща между мъдростта и младостта във ваше лице, са изкристализирали едни от най-важните цели на изкуството - да разширява границите на познанието и с много дързост да прониква отвъд общоприетото, отвъд шаблона, етикирането, осъждането. Така ли е и за вас?
Николай Волев: И аз се радвам много, че творческата връзка между младстта на моят дух и мъдростта на Кристина даде живот на тази прекрасна пиеса. Когато споделих идеята си да поверя всичките 27 роли в пиесата на една никому неизвестна абсолвентка от НАТФИЗ, хората около мен бяха стъписани. В очите им неприкрито се четеше изумлението от абсурдността на идеята ми. Но пък е казано: „За да постигнеш невъзможното, трябва да опиташ абсурдното.” Това и направих. Кристина прие предизвикателството и последваха три незабравими месеца на неземно удоволствие от ежедневните ни многочасови репетиции.
Кристина Топалова: Разбира се. Търсенията ни през цялото време на репетициите бяха в тази посока. Самата пиеса носи тези проблеми и се стреми да ги разреши със средствата на комедията.
- Доброто изкуство разбулва или още повече потапя докосналите се до него в необятните дълбини-тайни на живота, на човека, на любовта, на жената?
Н.Волев: Ами, аз не съм изкуствовед и затова не бих могъл да дам някакъв смислен отговор на този въпрос.
К.Топалова: Всъщност, това са главните герои в пиесата - животът, любовта, жената и мъжът, които съжителстват в хармония, А тя ни насочва как да търсим и намираме нейната тайна.
- Можем ли да си представим днес света без изключително дързостната „жертвеност” в името на Вечността на Ева, която „откъсна” червената ябълка на най-градивната полова енергия и отвори пътя към богоподобието на човека?
Н.Волев: Според мен човечеството би трябвало да е вечно благодарно на Ева, заради смелостта й да изкуши Адам да вкусят от забранения плод.
К.Топалова: Можем да си го представим, но той няма да е като днешния.
- Та нали, щом като материята ни е замислена от Твореца по най-сполучливия начин да съхрани Живеца на Духа, нищо в нея не е порочно? За да изкласи и плодът на оживяващата материята любов?
Н.Волев: Вярвам, че в тази наша най-съкровена същност няма нищо срамно и порочно. Защото то се крие на друго място - в нашия ум..
К.Топалова: Всичко е въпрос на възприятия. А те се оформят от наблюдения, съждения, примери. Със "Сексът - начин на употреба" ние се опитваме да дадем един малко по-различен идеен поглед. Така, а не чрез дидактика, той по-лесно достига до публиката.
- А щом като източните философии ни подтикват да се ползваме от духа на всяка материя, която на дълбочинно ниво е чисто съзнание, тогава и изкуството може да направи това, нали?
Н.Волев: Източните философии заемат специално място в нашия спектакъл. Както казва главната героиня, Актрисата: Таоистите в древен Китай, също като индийците от тантрическата школа, от векове знаят, че сексуалното удоволствие разтоварва психиката от безспокойства, страхове, притеснения и тревоги. Прави ни по-малко агресивни и по-толерантни. Дзен пък ни учи да освобождаваме духа си чрез изпълнени с любов прегръдки и ласки. Да забравим ежедневните си грижи и да се концентрираме върху онова, което правим в момента. И най-вече да се отдаваме на чувствата, вместо непрекъснато да мислим.
К.Топалова: Изкуството през вековете е имало голямо влияние върху отделния човек и обществото като цяло. Вярвам, че все още е така. Затова социалната отговорност на артиста е много голяма.
- А вкараната от пуританите заблуда в представите ни за секса, че в него няма духовност, всъщност, е нанесла повече от всичко друго доста психични изкривявания и травми…
Н.Волев: Напълно съм съгласен, че пуританите, както и всички останали „моралисти”, са нанесли през вековете непоправими щети на човешкото съзнание. И продължават да го правят.
К.Топалова: Когато един човек изпитва чувство за вина, той много лесно се манипулира. Това е била целта. А какво по-естествено от секса и любовта?
- А и граничните състояния на живота, на изкуството, носят големи възможности за пречистване, за вътрешна работа, самоопределяне...
Н.Волев: Аз съм съгласен, Кристина да каже за себе си.
К.Топалова: Абсолютно. Неведнъж ми се е случвало някое представление, песен, стих, картина да ме насочи на някъде, да ме свали на земята или да ме извиси в облаците. Зависи от какво имам нужда в дадения момент.
- Там ли сме най-истински и най-свободни - между болката и радостта, между лудостта и адекватността, между ангелското и дяволското, между обятието и разпятието, между смешното и тъжното, между човешкото и божественото?
Н.Волев: Не зная къде сме най-истински, но по волята на съдбата си, се люшкам между тези крайности откакто съм се пръкнал.
К.Топалова: Изкуството е много субективно. Свободата също. Но е от голямо значение да търсим възможности да говорим открито за нея, за интимните си неволи и питания.
- Но с или без пуританите, щом се е изпълнило времето, все пак, ще настъпи равновесието между половете. А то ще стане с помощта и на новото отношение към любовта и секса, както са смятали авторите на текста на пиесата...
Н.Волев: Неравенството между мъжа и жената е едно от най-срамните петна в човешката история. Моето скромно мнение е, че жените превъзхождат мъжете почти във всичко. Има обаче една безспорна област на мъжкото превъзходство - насилието.
К.Топалова: Според Якопо Фо, Франка Раме и Дарио Фо, тайната за равновесието, наистина, се крие в това - сексът и любовта да вървят заедно.
Интервюто взе: Лияна Фероли
