Днес се навършват 170 години от рождението на твореца от Дъблин

„Бъди себе си - другите роли вече са заети“, е една от най-известните крилати мисли и верую на поета, драматург и писател Оскар Уайлд, от чието рождение днес се навършват 170 години.

Роденият в Дъблин, Ирландия, творец придобива известност с романа си „Портретът на Дориан Грей“ (1890) и пиесите „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (1892) и „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (1895). В края на XIX в. той е представител на интелектуалното и художествено движение естетизъм, което се фокусира върху това изкуството да бъде повече красиво, отколкото да има по-дълбок смисъл. Освен това следва и друго направление наречено декадентство. Уайлд е обект на известни граждански и наказателни дела, свързани с хомосексуалността и завършили с лишаването му от свобода. Въпреки че в края на живота си изпада в немилост пред обществото, той е олицетворение на остроумието и изтънчеността.

Оскар Уайлд e роден на 16 октомври 1854 г. Баща му, Уилям Уайлд, е водещ ирландски ушен и очен хирург. Майка му, Джейн Франческа Уайлд , е поетеса, ирландска националистка и феминистка. Уайлд е едно от три деца. Младият Оскар учи в колежа „Тринити“ в Дъблин, а след това и в колежа „Модлин“ в Оксфорд, където получава диплома с отличие.

На младини Уайлд е дълбоко впечатлен от учението на английските писатели и критици Джон Ръскин и Уолтър Пейтър за централното значение на изкуството в живота. В началото на 80-те години на XIX в. Уайлд се утвърждава в социалните и артистичните среди със своето остроумие, пламенност и ексцентричния си външен вид. През 1881 година издава на собствени разноски „Стихотворения“, която получава много добри отзиви от критика и колеги.

През 1884 г. Уайлд се жени за Констанс Лойд, дъщеря на виден ирландски адвокат. Раждат им се двама сина, Сирил и Вивиън, съответно през 1885 и 1886 г. Междувременно Уайлд работи като редактор. През този период той публикува сборника „Щастливият принц и други приказки“, който разкрива дарбата му за романтична алегория под формата на приказка. Страданието, състраданието, егоизмът и разкаянието са общи теми за всички произведения в колекцията.

През последното десетилетие от живота си Уайлд написва и публикува почти всичките си основни произведения. В единствения си роман, „Портретът на Дориан Грей“, Уайлд съчетава свръхестествените елементи на готическия роман с греховете на френската декадентска фантастика.

Най-голям успех обаче му носят неговите комедии със социален заряд. „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ показва, че остроумие може да съживи ръждясалия механизъм на френската драма. През същата година репетициите на мрачната му пиеса „Саломе“ са спрени от цензурата заради закон, който забранява пиеси, съдържащи библейски персонажи. В Библията Саломе е дъщеря на Ирод Антипа, владетел на Галилея. По внушение на майка си тя организира екзекуцията на Йоан Кръстител, като иска главата му на поднос като награда за танца ѝ пред Ирод. Във версията на Уайлд Саломе пожелава Йоан Кръстител и замисля смъртта му, след като той я отхвърля.

В много от творбите на Уайлд разкриването на таен грях и последвалото опозоряване е основен замисъл. По времето, когато се ражда синът му Вивиън, Уайлд започва интимна връзка с приятеля си Робърт Рос. Това е първата от поредица тайни отношения, които той има с други мъже, като кулминацията е връзката му с лорд Алфред Дъглас, който е 16 години по-млад от писателя. Отношенията им вбесяват маркиз Куинсбъри, бащата на Дъглас, човек с буен нрав, когото Дъглас презира. Уайлд е обвинен от маркиза в содомия. Писателят е подтикнат от Дъглас да съди маркиза за клевета. И така започва общественият упадък на Уайлд. Делото се проваля в рамките на три дни. Творбите на писателя са поставени под съмнение, а той се отказва от иска, но доказателствата го правят уязвим за арест за нарушаване на британския Закон за изменение на наказателното право от 1885 г., който криминализира сексуалните действия между мъже. Приятелите му го подтикват да избяга във Франция, но той отказва. Арестуван е и изправен пред съда за грубо непристойно поведение.

Внукът на Оскар Уайлд, Мерлин Холанд, казва в интервю за медията „Пинк нюз“: „Ако се срещнем в задгробния живот, първият въпрос, който ще му задам, е защо го направи? Ужасно много хора по онова време са му казвали да не завежда дело, тъй като никое жури няма да се произнесе срещу баща, който се опитва да защити сина си. Но Уайлд е бил влюбен и е искал да направи каквото може за своя любовник лорд Алфред Дъглас, който е искал да вкара баща си в неприятности, ако не и да го вкара зад решетките“.

По време на процеса Уайлд произнася красноречива реч за „любовта, която не смее да изрече името си“ - израз от стихотворението на Дъглас „Две любови“ (Two Loves). Ето какво казва писателят:

„Любовта, която не смее да изрече името си“ през този век е такава голяма привързаност на по-възрастен към по-млад човек, каквато Платон е превърнал в основа на своята философия и каквато можете да откриете в сонетите на Микеланджело и Шекспир. Това е онази дълбока духовна обич, която е толкова чиста, колкото и съвършена. В този век тя е неразбрана, толкова неразбрана, че може да бъде описана като „любовта, която не смее да изрече името си“, и поради тази причина съм поставен тук. Светът не разбира тази любов и понякога поставя човека на бесилото за това.“

Журито не успява да стигне до присъда. При повторното разглеждане на делото той е признат за виновен и през май 1895 г. е осъден на две години каторжен труд. През май 1897 г. Уайлд е освободен от затвора и заминава за Франция. Единственото му останало произведение е „Балада за Редингската тъмница“, което разкрива загрижеността му за нечовешките условия в затвора. Уайлд умира внезапно от остър менингит, причинен от ушна инфекция. В последните си мигове в полусъзнание той е приет в Римокатолическата църква, на която отдавна се е възхищавал.

През януари 2017 г. Оскар Уайлд е сред 50 000 души, които са помилвани посмъртно по силата на закона „Алън Тюринг“ (Alan Turing law). Законът е въведен, за да освободи от отговорност лица, които са били несправедливо осъдени за хомосексуални престъпления, които не съществуват.