В осакатеното от бедност и престъпления Мексико, където наркотиците са част от ежедневието, а мафиотските картели са октопод, стиснал всичко живо, един френски режисьор е намерил своя творчески пристан.

Жак Одиар, деецът с афинитет към историите от клоаката, тази година извади най-силния коз от фантазиите си - филмът "Емилия Перес". Безусловният връх на неговата четка.

Лентата трудно може да се изчерпа с обичайните понятия, понеже сюжетът е нехарактерна симбиоза за киното. Историята събира гангстерски и криминални елементи, джендър дистрофия, житейски драми, а черешката на торта е музиката.

"Емилия Перес" е пионерски разтърсващо направен гангстерски мюзикъл.

Културно свидетелство е, че в киното правилата са мираж. И дори на днешното положение, пълно с утъпкани пътеки и готови формули, още се намира място за експериментатори като Одиар.

Французинът се е впуснал в малко изследвана територия в киното, а вложените усилия са толкова изумяващи, че може да се каже само: Бинго, Жак!

Задвижващите лостове на филма му "Емилия Перес" са адвокатката Рита Мора Кастро (Зоуи Салдана) и мафиотският тартор Хуан "Манитас" Дел Монде (Карла София Гарсон).

Рита е наближаваща 40-те жена, изключително талантлива в професията си на адвокат, но неоценена от началниците си.

Животът ѝ не е съвсем живот - нищо не ѝ доставя удоволствие, няма цели, няма близки хора освен майка си, която ѝ звъни от време на време. Кариерата ѝ е в състояние на свободно падане.

Адвокатката е с безпогрешен морален ориентир, но средата в родното ѝ Мексико я е принудила да го притъпи до неузнаваемост. Заради отчайващото си финансово състояние и липса на професионална перспектива Рита се е принудила да работи за защитата на богат бандит.

Клиентът ѝ очевидно е убил съпругата си по невъобразимо садистичен начин, но шефът на Рита успява да наплаши потенциалните свидетели и да пледира, че жертвата се е самоубила.

Мора е човекът, който написва великолепна заключителна реч на шефа си - водещият адвокат по делото, и с думите си спасява виден убиец от затвора. Победата им в съдебната зала е грандиозна, но за нея адвокатката си плаща солено.

Докато нейният шеф посреща овациите за неуморната ѝ работа, приписвайки си всички заслуги, на Рита ѝ се обажда непознат номер.

Гласът от другата страна ѝ казва, че я е следял в хода на съдебния процес, и е впечатлен от уменията ѝ. Дотолкова, че иска да се срещат лично и да ѝ предложи оферта.

Рита решава, че няма какво да губи, и отива на срещата. Малко след като се появява на мястото, тя е отвлечена и отведена при боса на престъпен картел Хуан "Манитас" Дел Монде, известен с издевателствата и здравите си политически връзки.

Манитас предлага на адвокатката да слезе от коловоза, където постоянно остава в сянката на бездарния си началник, и да започне нов живот с 2 милиона долара в банковата си сметка.

В замяна мафиотът иска тя да му уреди последната серия от операции по смяна на пола. Главата на наркокартела ненавижда тялото си от дете.

Сам е стартирал някои от процедурите по прехода си от мъж към жена, но на финала му трябва човек, което да заличи Манитас Дел Монде от лицето на Земята, за да може другата му самоличност да се роди необременена.

Също така Дел Монде иска от Рита да устрои съпругата му Джесика (Селена Гомес) и двете им деца, така че те да не изпитват никакви материални затруднения след изчезването му.

Мора приема сделката, без да подозира, че услуги на хора като Манитас не се правят само веднъж. Четири години по-късно тя го научава лично, когато престъпният бос сяда до нея като Емилия Перес и изисква от Рита да намери начин да го събере с децата му.

Адвокатката няма друг избор, зарязва живота в Лондон, за който винаги е мечтала, и тръгва след желанията на Емилия, които я водят обратно в Мексико. Там, където започна общата им история.

Смяната на пола във филма е само завръзката. Поводът, не сърцето на разказа, което се ориентира към по-фундаменталната тема за изкуплението.

В основата си "Емилия Перес" е история "предрешен" наркомафиот, който се завръща на местопрестъплението, за да се реваншира за грешките си.

Емилия се старае да намери здравословен баланс между стария и новия си живот, а адвокатката Рита става въжето, по което се опитва да ходи.

Осъзнал, че стълбата на успеха на Манитас е застлана с трупове, героят се посвещава на мисията облекчи мъката, която е причинил, в облика на Емилия Перес.

Съществува ли обаче път назад, прошка и разкаяние, когато си дирижирал нещо толкова чудовищно и ужасяващо? Или това са прекалено божествени ценности, на които само Господ е способен.

Милосърдието също си има граници. Особено за фигури като Манитас, които трудно забравят старите си навици. Той е отворил язва в обществото, която е твърде болезнена и не позволява на хората да погледнат на него с милостиви очи.

Прекалено дълго е бил кон с капаци. Засягало го е само това, което е в радиус на няколко метра от него, а останалото - далечните мръсни дела на картела му, са били просто бизнес, който трябва да се свърши.

На върха в ценностната му система стоят децата. С оправданието, че прави всичко за тях, че няма бариера, която да го спре, за да им предостави лекия живот, от които той е бил лишен, Манитас е извършвал всякакви зверства.

Персонажът е бил воден от най-страшното мото на света: Ако не съм аз, ще бъде някой друг.

Транссексуалната Карла София Гарсон изпълнява превъзходно двойствената природа на Манитас-Емилия Перес. Всяка нейна мимика и жест са пълни с емоции, които си комуникират със зрителите и без думи.

Зоуи Салдана също е на върха на играта си - с танците, песните и жертвения си образ. Приятна изненада е и Селена Гомес в ролята на истеричната Джесика, с която актрисата пише надгробното слово на миналото си в "Дисни".

Монтажът на "Емилия Перес" е висш пилотаж. Има моменти в лентата, които могат манипулират възприятията и чувствата ви, само с картината.

Но сред най-големите козове на филма са музикалните изпълнения. Те спазват най-важното правило на мюзикълите - запомнят се. Песните са необикновена смесица от тържественост, скръб и примирение. А изпълнявайки ги, героите сякаш носят кръста си танцувайки. 

Битието им е натежало от мъка и несправедливости, но те пак пускат фойерверки и празнуват.

Като режисьор Жак Одиар си е свършил работата прекрасно. Създал е свят като никой друг, който може и трябва да бъде високо оценен.

С филма си французинът почука на портата на великите, а ако продължи да ни дава заглавия като "Емилия Перес", е добре дошъл да влезе.

Филмът може да се гледа като програма на фестивала "Синелибри" до ноември. От 13 ноември ще е наличен в стрийминг услугата Netflix.