Ливанската армия отдавна трябваше да си е върнала контрола над териториите, управлявани от Хизбула. Вместо това групировката увеличи своето влияние и въоръжение в последните години. Може ли Ливан да се отърве от Хизбула?
Преди седмица във видеообръщение израелският премиер Бенямин Нетаняху се обърна към ливанците със следния въпрос: „Спомняте ли си, когато вашата страна беше наричана „перлата на Близкия изток“?". Междувременно Хизбула превърна страната в иранска военна база. „Изправете се и си върнете страната“, каза Нетаняху.
Всъщност Хизбула дори не трябва да съществува в сегашния си вид, пише АРД в обширна публикация по темата. Резолюция 1701 на ООН, приета след последната война в Ливан през 2006 г., предвижда разоръжаване на милиции като Хизбула. Ливанската армия трябваше да си върне контрола, но това никога не се случи - вероятно защото е твърде слаба, посочва германското издание.
Вместо това Хизбула продължи да се въоръжава с помощта на Иран и вече контролира обширни райони в източната и южната части на страната. Въпреки масираните израелски въздушни удари и сухопътни операции, тя все още е способна да изстрелва ракети към Израел и да изпраща смъртоносни дронове, какъвто беше случаят миналата събота, припомня АРД.
Хизбула не се радва на пълна подкрепа, но е все така влиятелна
В Ливан все повече гласове настояват за прилагането на Резолюция 1701. В края на седмицата министър-председателят на Ливан Наджиб Микати, който е сунит, обяви, че правителството му ще поиска „пълно и незабавно прекратяване на огъня“ в Съвета за сигурност на ООН в замяна на ангажимент за прилагане на Резолюция 1701.
Макрам Рабах, историк в Американския университет в Бейрут, вижда в това възможност: „Вярвам, че рано или късно ливанците ще заемат такава позиция. В момента те плащат цената на иранските авантюри“, казва той пред АРД.
Дрю Михаел от американския институт „Тахрир“ е скептичен: „Колкото повече нападения има в страната, толкова по-голяма е подкрепата за Хизбула - а това е катастрофално." В крайна сметка Нетаняху призовава хората да вземат оръжие в ръце. Това е недемократично и контрапродуктивно, добавя той.
Мерин Абас, който ръководи фондация „Фридрих Еберт“ в Бейрут, също се съмнява, че настроенията в страната се обръщат срещу Хизбула: „Селата са систематично разрушавани. Чуват се призиви за евакуация на районите до 60 километра от израелската граница. Засегнати са не само шиити, не само привърженици на Хизбула, но и християни, сунити и друзи“, казва той
Вярно е, че Хизбула е загубила част от доверието. Въпреки това, с оглед на израелската сухопътна офанзива в южната част на страната, много хора все още виждат в организацията единствената сила, която може да защити страната, подчертава германското издание.
Разрушенията в Ливан циментират подкрепата за Хизбула, смятат някои наблюдатели. Снимка: dpa/AP/picture alliance
Хизбула доминира и в политически план
Хизбула е и важен политически играч. Тя е представена в парламента и блокира избора на нов президент заедно със съюзници като шиитската партия „Амал“ на председателя на парламента Набих Бери. Според политическото и религиозното разделение на властите новият президент трябва да бъде християнин. Постът е вакантен от две години, което означава, че възможностите за действие на държавата са ограничени. Това е още една причина, поради която никой не може да заобиколи политически Хизбула, четем по-нататък в публикацията на АРД.
Макар че опозицията - преди всичко християнските партии - сега настоява за избор на президент, който да приложи Резолюция 1701, за да отблъсне влиянието на Хизбула и Иран, наблюдателите смятат, че бързото решение е нереалистично. Прекратяването на огъня е възможна следваща стъпка, но след намесата на САЩ, „които трябва да спрат атаките на Нетаняху“, казва Дрю Михаел.
„Войната в Газа не е нашата война"
Наскоро САЩ обявиха, че полагат интензивни усилия да направят точно това. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обаче многократно e подчертавал, че самият Ливан също трябва да свърши своята част, като например да проведе президентски избори.
Напоследък в лагера на Хизбула има раздвижване: заместник-лидерът на организацията Наим Касем избягва да свързва прекратяването на огъня в Ливан с прекратяването на огъня в ивицата Газа. За Мерин Абас от фондация „Фридрих Еберт“ това е корекция на „тактическата грешка“ на предишното ръководство на Хизбула и съюзника ѝ Иран: „Много ливански депутати казват: Пълна солидарност с палестинците - да, но войната в Газа не е наша война."
На фона на израелските атаки обаче народът на Ливан продължава да е солидарен с въоръжената шиитска групировка. И ако скоро не бъде постигнато прекратяване на огъня, нещата могат да ескалират и да се стигне дори до нова гражданска война, предупреждава Абас.
