Меденият месец в отношенията на Русия със Саудитска Арабия, ключовият партньор на Кремъл на петролния пазар, може би е към своя край, пише The Moscow Times.
Фактическият владетел на саудитския трон, престолонаследникът принц Мохамед бин Салман не прие поканата да присъства на срещата на върха на БРИКС, която ще се проведе на 22-24 октомври в Казан.
Руският външен министър Сергей Лавров обяви през септември, че Кремъл иска да види бин Салман на срещата на върха, която властите нарекоха „най-значимото външнополитическо събитие“ в руската история. Но Рияд отказа. „Саудитска Арабия ще изпрати външен министър“, каза помощникът на Путин по международните въпроси Сергей Ушаков, коментирайки подготовката за срещата на върха миналата седмица. Ушаков не уточни причината за решението на принца, като обаче направи уговорката, че западните страни оказват натиск върху „партньорите“ на Русия, заплашвайки с последствия, ако те отидат в Казан.
Саудитска Арабия, която не се присъедини към санкциите, остана ключов съюзник на Кремъл на петролния пазар след началото на войната. Въпреки че администрацията на Джо Байдън през есента на 2022 г. убеди саудитците да увеличат производството, за да заменят ембарговите руски барели, бин Салман остана верен на съюза си с Путин и, напротив, намали доставките с 2 милиона барела на ден.
Целта беше цените да се задържат близо до 100 долара за барел. Но две години по-късно настроението в Рияд започна да се променя. Кралството е обезпокоено от спада на пазарния си дял и възнамерява да премине към политика на увеличаване на производството, дори ако това означава да търпи ниски цени за дълго време, казаха източници, запознати със ситуацията пред Financial Times в края на септември. Саудитският министър на енергетиката принц Абдулазиз бин Салман заяви, че някои страни от картела ОПЕК+, по-специално Казахстан и Ирак, не изпълняват квотите си и заплаши, че цената на барел може да падне до 50 долара.
За Русия това е най-лошият възможен сценарий, отбелязва Люк Купър, научен сътрудник в Лондонското училище по икономика: срив на цените на петрола до нивата от 2014-16 г. значително ще усложни „финансирането на военната машина“ на Путин. В бюджета за текущата година правителството заложи петрол за 70 долара и очаква приблизително същата цена (69,7 долара) през следващата година.
Саудитска Арабия за разлика от Русия може по-лесно да преживее евтиния петрол, обяснява Купър: находищата в Арабската пустиня са много по-близо до повърхността, отколкото сибирските находища във вечната замръзналост, и следователно себестойността на саудитските барели е по-ниска. Освен това Рияд може лесно и бързо да увеличи производството и да компенсира ценовите загуби чрез обеми.
Бин Салман ясно демонстрира на Путин как се случва това през 2020 г., когато Русия, в разгара на пандемията, реши да се оттегли от сделката ОПЕК+. Саудитска Арабия увеличи производството до 12 милиона барела на ден, обяви рекордни отстъпки за последните 30 години и свали цените на петрола до нивата от 1990 г. (по-малко от 10 долара за барел Брент). Няколко месеца по-късно Кремъл беше принуден да капитулира, да се върне към споразумението и при новите условия най-много да намали производството.
„За разлика от саудитския руският петрол не е евтин за производство. Следователно (Русия) е зле подготвена за ситуация на ниски цени“, отбелязва Купър. „Това обяснява руската логика на военна ескалация, която изисква бързи успехи на бойното поле, преди цените на петрола да паднат“.
В момента Саудитска Арабия добива 8,9 милиона барела на ден - и това е минималното производство от 2011 г. насам. От декември кралството ще започне да добавя 83 хиляди барела на ден към пазара всеки месец и до края на декември 2025 г. ще увеличи доставките с 1 милион барела на ден. Според източници на FT ръстът на производството може да настъпи още по-бързо, ако страните от ОПЕК+ не се придържат към квотите.
