Остава по-малко от месец до COP 29, глобалната климатична среща на групата от 198 държави, подписали рамковата конвенция на ООН за изменението на климата през 1992 г. Тази година тя ще се проведе в Баку между 11 и 22 ноември. Конференцията е ключов момент за лидерите да постигнат напредък по ангажиментите за климата. Тя задължава групата от нации, подписали Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, да действат заедно за намаляване на концентрациите на парникови газове на ниво, което ще предотврати предизвиканата от човека намеса в климатичната система. COP 29, е наречен „Финансовият COP“, тъй като основният фокус на срещата ще бъде преразглеждането на глобалната финансова рамка за справяне с климатичните промени. Една от ключовите цели е определянето на нова глобална финансова цел, известна като New Collective Quantified Goal (NCQG), която ще замени предишния ангажимент за предоставяне на 100 милиарда долара годишно на развиващите се страни.

Фокусът върху финансите е особено важен, защото нуждите на развиващите се държави са значително по-големи от осигуряването до момента финансиране. Очаква се те да изискват между 500 милиарда до 1 трилион долара годишно, за да постигнат целите си за справяне с климатичните предизвикателства. На COP 29 ще се обсъжда не само увеличаването на сумите, но и как да се улесни достъпът до тези фондове, така че да достигат до най-засегнатите общности. Частният сектор също ще играе ключова роля в осигуряването на необходимото финансиране, тъй като публичните средства не са достатъчни за справяне с климатичната криза. Друга важна тема на срещата ще бъде

„Фондът за загуби и щети“,

създаден да подпомага уязвимите страни, които понасят най-тежките последствия от климатичните промени. Въпреки че фондът беше създаден на предишни срещи, на COP 29 се очаква той да получи по-голяма подкрепа и да започне да функционира по-ефективно чрез нови механизми за финансиране и по-добра координация.

Освен това, COP 29 ще засили усилията за постигане на по-амбициозни национални ангажименти по Парижкото споразумение и ще насърчи страните да разработват и прилагат своите „планове за адаптация“. Тези усилия са особено важни преди следващия цикъл на представяне на Национално определените приноси (NDCs), който започва през 2025 г..

Пазарът на въглеродни емисии и „зеленото промиване"

През последните години въглеродните пазари се превърнаха в спорен въпрос в международната климатична политика поради смесените резултати, които показват. От една страна, тези пазари имат потенциал да насочват финансиране от големи замърсители към екологични и чисти проекти, без да създават дълг за държавите. От друга страна, обаче, липсата на ясни стандарти често води до ситуации, при които тези пазари не успяват да постигнат реално намаляване на емисиите. Вместо това, финансирането често попада в непрозрачни проекти или такива, които не могат да бъдат проверени, което води до „зелено промиване“ (greenwashing).

Член 6 от Парижкото споразумение създава рамка за пазарите на въглеродни емисии, като цели да позволи сътрудничество между държавите за постигане на климатичните им цели. Въпреки това, две поредни срещи на COP не успяха да приведат този член в действие на глобално ниво. Докато натискът срещу зелено промиване нараства, а компаниите започват да отстъпват от своите климатични ангажименти, става ясно, че е необходим добре регулиран и функциониращ пазар на въглеродни емисии, за да се гарантират истински екологични ползи и напредък към климатичните цели.

Постигане на адаптация към климатичните промени

Адаптацията е от решаващо значение, тъй като въздействието върху климата се влошава. Националните планове за адаптация (NAP) са жизненоважни инструменти и COP 29 трябва да засили подкрепата за тяхното разработване и прилагане, като се съсредоточи върху финансовата и техническата помощ. Преодоляването на недостига на финансиране на адаптацията е от решаващо значение, за да могат най-уязвимите държави да се подготвят срещу предизвикателствата, свързани с климата. Срещата е ключова възможност за приоритизиране на адаптирането и осигуряване на необходимите ресурси.

Защо е важно участието на България в COP 29?

Балканският регион, включително и България, вече усеща сериозните последствия от изменението на климата - засилващи се суши, екстремни температури и наводнения, които засягат ключови сектори като селското стопанство, туризма и енергийните ресурси. Участието на България в COP 29 не само ще позволи на страната да се включи активно в глобалните решения за борба с климатичните промени, но и ще й осигури достъп до международна подкрепа, финансиране и експертни съвети, за да се справи с тези предизвикателства.

През последните години България утвърждава амбициите си да се превърне в регионален център за климатична дипломация. Важен момент в това усилие беше срещата на IPCC в София през юли 2024 г., където учени и политици от целия свят обсъждаха научните данни за климатичните промени. Резултатите от срещата затвърдиха ангажимента на България да играе водеща роля в региона и да засили своите дипломатически усилия за справяне с климатичните предизвикателства.

България утвърждава своето място като лидер в зелената трансформация на региона и чрез домакинството на Green Transition Forum, който вече е най-значимото събитие за зеления преход в Централна, Източна и Югоизточна Европа. През 2024 г. форумът в София привлече над 3200 участници, включително европейски комисари, международни лидери, представители на бизнеса и неправителствени организации, поставяйки рекорден брой участници.

Това събитие позиционира страната ни като важен фактор в глобалните дискусии за климатичните промени, но също така дава видимост на България в контекста на по-широките трансформации, свързани с икономиките, иновациите, финансирането и социалната защита. Форумът е ключова платформа за споделяне на опит и стратегии за справяне със зеления преход, както на европейско, така и на глобално ниво, и подчертава ролята на България като лидер в региона по тези въпроси.

Участието на България в COP 29 е стратегическа възможност за страната да участва в глобалния разговор за бъдещето, отстоява своите национални цели и да се възползва от новите финансови механизми за подпомагане на устойчивото развитие. Това ще позволи на България не само да се справи с вътрешните си климатични предизвикателства, но и да засили лидерството си в климатичната политика на Балканите и в Европа.