Тежко проклятие тегне над село Горно Луково, община Ивайловград. То се намира на 140 км от областния център Хасково и е на само километър от границата с Гърция.

Горно Луково се счита за „призрачното село“ и привлича почитатели на черния туризъм от цял свят.

Феноменът „черен туризъм“ или „тъмни дестинации“ е световна тенденция, която се характеризира с посещаването на мрачни, тъмни и злокобни места, на които е настъпвала масова смърт. Това са места свързани с големи природни катаклизми и бедствия, но също така концентрационни лагери и аварирали ядрени централи.

Най-посещаван от любителите на черния туризъм е украинският град Припят, изоставен след ядрената авария в Чернобил. В Япония „черните туристи“ посещават Хирошима и Нагазаки - първите градове, унищожени от ядрени бомби. Също така ги привлича и Фукошима - японската аварирала ядрена централа, както и покритата с мрачна слава „Гора на самоубийците“ в подножието на планината Фуджи.

В Европа освен призрачният град Припят най-посещавани са нацистките концлагери.

В тази зловеща класация се нарежда и едно малко селце от община Ивайловград - Горно Луково. Мястото се счита за прокълнато още от 17-век, когато чума обезлюдява тогавашното село Голямо Суванли. През първата половина на 19-ти век обаче селото било възродено и в него имало около 700 къщи.

Местните хора са били наистина заможни. Къщи на няколко етажа, зидани от камък с дебели като на крепости стени са запазени и до днес.

Но страшното за селото тепърва предстояло. Местни хора решили да станат разбойници и да нападнат богат керван, който карал много стока и пари от Беломорието.

Но решили да се предрешат като попове – хем да не ги познаят, хем да хвърлят подозрението към други. Хитрите селяни откраднали попски одежди и раса от близкия мъжки метох. Избили част от керванджиите, други зарязали всичко и хукнали да се спасяват. Турските власти започнали разследване. Всички оцелели свидетели при нападението разказали, че били нападнати от попове. Турците осъдили на смърт игумена на метоха, а послушниците били изпратени на заточение в Мала Азия.

Преди да го екзекутират несправедливо осъденият игумен проклел цялото село: „Господ да ви накаже и да измрете до девето коляно. От 700 къщи да останат само 7!“, казал духовникът преди да бъде убит.

Проклятието се сбъднало и хората започнали да измират масово и без причина. Другите се уплашили и напуснали прокълнатото от духовното село.

Така процъфтяващото селище се превърнало в скромна махала наистина със само 7 къщи. Това продължило 7 години и след това отново се появили заселници. Част от избягалите решили, че проклятието е отминало и се завърнали.

Но калугерската клетва продължила да действа и през 20-ти век. По време на погрома над тракийските бежанци през 1913-а година тук било извършено едно от най-страшните кланета от турския башибозук.

В по-късно време се обособили селата Долно и Горно Луково. Животът се завърнал тук, хората започнали да се прехранват с бубарство.

Но през 1956-57 хората масово се изселили в градовете и прокълнатото село отново опустяло. Сега в него няма нито един постоянен жител. Насред руините се издига камбанарията на църква, построена преди повече от 350 години.