Бюджетният дефицит на Франция през тази година се очертава да е двойно по-висок. Огромната дупка в бюджета застрашава стабилността на еврото. Налага се спешно да бъдат намалени разходите и увеличени данъците.
Бюджетният дефицит на Франция е сериозен проблем. Но макар всички да знаят за съществуването му, никой не иска да говори за това. През това време президентът Макрон бе зает да търси министър-председател след предсрочните избори в началото на юли. И ето, че се стигна дотам новоназначеният премиер Мишел Барние за първи път във френската история да изпусне срока първи октомври за внасяне на бюджета за следващата година в парламента.
„Над главата ни виси Дамоклев меч - и той може да ни доведе до ръба на пропастта“, каза Барние във встъпителната си реч пред Националното събрание.
Междувременно ЕС поиска от Франция да представи стратегия как ще намали бюджетния си дефицит - тъй като се очаква за тази година той да възлезе на шест процента, което е два пъти повече от допустимото за стабилността на еврото.
Факторът пандемия
В момента дълговете на Франция възлизат на 3200 милиарда евро, което е 110 процента от БВП при допустими 60 на сто. В началото на първия мандат на Макрон през 2017 година дълговете все още бяха 2200 милиарда евро.
Според икономиста професор Мишел Рюми това се дължи най-вече на два фактора. „По време на пандемията правителството подкрепи домакинствата и фирмите с много пари“, казва той пред ДВ. „Освен това чрез субсидии цените на електроенергията бяха задържани изкуствено ниски, след като нараснаха много в резултат от руската нападателна война срещу Украйна."
Правителството финансира тези разходи с дългове, за които плаща лихви. Но според икономиста Анри Стердиняк вина за сегашното състояние носи и генералната политическа линия на Макрон по отношение на бюджета. „Той намали данъците - предимно за предприятията, но също и за домакинствата - с над 60 милиарда евро. Той уверяваше, че това можело да се финансира чрез по-висок растеж и допълнителни приходи. Но правителството определено надцени растежа“, допълва експертът.
Министър-председателят Барние има план за смъкване на дефицита през следващата година до 5 процента Снимка: Alain Jocard/AFP/Getty Images
По-малко разходи, по-високи данъци
Премиерът Барние възнамерява да представи на парламента на десети октомври план, предвиждащ намаляване на дефицита през следващата година на пет процента, а до 2029-а - на три процента. Двете трети от икономиите трябва да се постигнат чрез намаляване на разходите. Същевременно се предвиждат по-високи данъци за богатите, за фирмите с много големи печалби и за капиталовите печалби.
На укриването на данъци - като например от наеми, трябва да се сложи край. Икономистът Рюми е убеден, че този подход е правилен. „Намаляването на разходите е по-сигурно - ако например се намалят субсидиите за образование, както иска Барние. Но няма сигурност дали действително ще се получат очакваните данъчни приходи.
Богатите, които принципно са много мобилни, могат при повишаване на данъците да заминат за чужбина."
Икономистката Ан-Софи Алсиф обаче е на друго мнение: „Във Франция двигател на растежа е частното потребление, а 60 процента от държавните разходи са предназначени за домакинствата, които отново харчат тези пари“, обяснява тя пред ДВ. „Драстичните намаления на разходите могат да доведат до рецесия, която ще повиши още повече бюджетния дефицит и дълговете."
Въпреки това Алсиф е съгласна, че обществените разходи трябва да се реорганизират. „Трябва да насочим част от тях към продуктивните инвестиции - така, както правят САЩ и Китай, за да стимулираме растежа."
На 1 октомври френските синдикати организираха масови демонстрации срещу правителството Снимка: Alain Pitton/NurPhoto/IMAGO
Ще получи ли Барние одобрението на парламента?
Премиерът трябва да прокара бюджетните си планове през Националното събрание, където обаче неговото правителство няма мнозинство. Коалицията, която е зад Барние, разполага само с 230 от 577 депутати.
Поради това министър-председателят най-вероятно ще обвърже гласуването за бюджета с параграф 49.3 от Конституцията - той позволява на правителството приемането на закони и без мнозинство. Оттам нататък опозицията би могла да спре закона само с успешен вот на недоверие към правителството, а такива закани вече бяха отправени от левия алианс, който спечели изборите, но не участва в правителството.
Респективно рискът, че правителството може да бъде свалено, е голям. А подобна политическа нестабилност би дала отражение и в цялата еврозона.
Колко солиден ще е бюджетът?
Жеромин Цетелмайер от брюкселския мозъчен тръст „Брьогел“ е по-оптимистично настроен. „Вот на недоверие към правителството ще има шанс само тогава, когато го подкрепи и дясната партия „Национален сбор“, което едва ли ще се случи“, казва той пред ДВ.
И засега наистина от „Национален сбор“ няма индикации, че смятат да гласуват срещу правителството. „Барние със сигурност ще представи на Брюксел солиден план за намаляване на бюджетния дефицит. Той знае, че инвеститорите наблюдават Франция и няма никакъв интерес от остър конфликт с Европейската комисия."
Нервността на пазарите се прояви наскоро в това, че Франция за първи път от 2008 година трябваше да плати по-високи лихви за дългосрочните заеми, отколкото Испания. Точно сега Франция няма добър имидж пред инвеститорите, посочва пред ДВ икономистът Ерик Хайер. „Никой не може да разбере как така прогнозата за бюджетния дефицит бе увеличена от 4,4 процента на шест, макар растежът и инфлацията да съответстват на прогнозите." Хайер също не изключва вероятността правителството да падне по време на бюджетните дебати.
