С последния си концерт на 23 август тази година в съседна Румъния. Към финалната точка може да добавим и концертния албум от турнето „The Big Finish Live”, който излезе на 6 септември и който е записан в Будокан Япония на 26 юли 2023.
Същото това турне премина и през България и на 13 юли тази година родните фенове ги видяха на “Midalidare Rock in The Wine Valley”. Ден преди това издадоха и новия си албум озаглавен просто „X”. BadRock Radio потърси Мирослав Костов с идеята да проследим финалните щрихи на една от най-интересните и значими банди в световен план, съставена от великолепни майстори на отделните инструменти. Ето и какво написа специално за нас господин Костов.
След смъртта на Pat Torpey и проблемa с мастерирането на предишния албум „Defying Gravity” от японския им издател групата прекрати дейността си през 2018 година. През 2023 година обаче се събраха в оригиналния си състав плюс новия барабанист Nick D’Virgilio, свирил с банди като Genesis, Sheryl Crow, Tears for Fears, Spock’s Beard за световно турне и албум. „X” е 10-ти студиен и “случайно” е съставен 10 песни + 2 бонуса (по един в европейската Делукс версията и японското издание). Синглите „Good Luck Trying“ и „Up On You“ предшестваха издаването от “Frontiers” на лебедовата песен на групата.
Какво предлага бандата в последния си албум? Нека поанализираме малко. Мнозина ги смятат за група с един хит, но с времето групата е създала солидна база от фенове навсякъде по света. Особено френетични са почитателите им в Япония. На първо прослушване в новия им албум няма грабващ хит като “Тo Be With You”, но това не означава че албумът отстъпва по качество на предишните. От бързите и ритмични “Good Luck Trying” и “Sunday Morning Kinda Girl” и “As Good As It Gets” до бавните “Who We Are” и “The Frame” новото творение е прекрасен завършек на кариерата им като група на тези изключително добри музиканти. Песента “8 Дays Оn Тhe Рoad” , която бонус от делукс версията на албума с вокали на Paul Gilbert e кавър на Howard Tate. Песента е изпълнявана още и от Foghat и Aretha Franklin. Моите лични фаворити са “Good Luck Trrying”, “I Am You” и философско звучащата “The Frame”. “Mr Big” никога не са влизали в новините като “Motley Crue” или “Guns N’ Roses” в скандали свързани с алкохол и наркотици или от друго естество. Както мъдро отбелязва басистът Billy Sheehan: “И ние имаме своите проблемни моменти, но те не са свързани със свръхдози”. Славата им е свързана единствено с музиката, която създават. Музикантите споделят, че най-много време им е отнело създаването на обложката.
Генерално погледнато обаче този албум прилича на приключване на договор за издаване на определен брой албуми. Липсва почти всякаква промоция на албума (с изключение на едно нискобюджетно видео и едно лирик видео на синглите), което е все пак една идея по-добре от последния албум на “Guns N’ Roses” „Chinese Democracy“. Нито една песен не изпълниха и на европейското си турне. Не знам дали „X” е отбиване на номера от страна на групата, но се е получил един изключително добър и солиден албум за лебедовата им песен… В интервю вокалистът Eric Martin споделя, че не е искал албумът да е тежък както предишния и само той е искал нов албум. Композиран от Eric Martin и Paul Gilbert в дома на Paul, който е женен за японска пианистка. В Билборд „X” достигна 45 позиция, а в най-големия пазар на групата Япония стига до 12 позиция. Продуцент е Jay Ruston, бачкал с “Uriah Heep” Corey Taylor, “Anthrax”, “The Winery Dogs” и “Steel Panther”. Но все пак за да е голям финала трябва и още нещо.
Концертният албум „The Big Finish“ Live улавя групата в най-добрата им форма пред преданата им публика в Япония. Над 2 часа музика (2 MQA-CD, 3LP, BluRay) – целия албум Lead Into It (продаден над милион и половина копия) плюс най-известните им хитове от преди 2000 и завършват концерта с 4 кавъра – „Shy Boy“ (на групата на Billy Sheehan – “Talas”), „30 Days In The Hole“,(Humble Pie), „Good Lovin'(The Olympics)“ и „Baba O’Riley“ (The Who).
След внимателно прослушване на целия концерт мога да кажа, че групата може да се оттегли с гордо вдигната глава. Здрав хард рок, балади и виртуозни сола. Едва ли с думи може опише енергията на групата. Трябва да се слуша и гледа. За максимално удоволствие е заснет в 4K резолюция, а аудио диска е издаден и в Hi-Res формата MQA за перфектен звук. Идеята е с този албум да бъдат запомнени и затова всичко трябва да има всичко и по много. Тези музиканти могат още много и от всичко по много!
Предишните два бяха през 2009 и 2011 (със Cinderella). За гостуванията им като част от други групи или самостоятелно в България няма да стигне мястото в тази статия. Какво бих казал за концерта им, който бе на сцената на “Midalidare Rock in The Wine Valley” през изминалото лято? Групата бe хедлайнер на втората вечер с фестивален (доста съкратен) сет. Не изсвириха целия албум от 1991 поради краткото време, което им бе отредено. В България бяха без Nick D’Virgilio (заменен от бразилския барабанист Edu Cominato). След power metal групи като Rhapsody Of Fire, Pimal Fear, Stratovarius и групата на Axel Rudi Pell звучаха по-скоро, като поп група (особено след режещите вокали на Ralf Scheepers). Oнова “Обичаме ви” на Johnny Gioeli пък им открадна шоуто. Звучаха просто не на място сред другите. Подобно нещо се получи и с Fish на Hills Of Rock 2018 (между Serenity, Crematory и Sabaton) и Mike & The Mechanics на Sofia Rocks 2011 (между Saxon, Whitesnake и Judas Priest). Въпреки тези „лоши“ обстоятелства музикантите изнесоха прекрасен концерт и доказаха своите възможности и зарадваха своите фенове. За някои концерти заради проблема с гласа на Eric Martin е бил поканен Michele Luppi от Whitesnake (любопитното е, че е бил певец на групата “Mr. Pig” изпълняваща кавъри на “Mr. Big”). За наш късмет този проблем не се появи при нас, все пак бяхме първа дата от европейското им турне.
Ерик Мартин издаде албум през септември със супергрупата “TMG” озаглавен TMG „II“ на японския китарист Tak Matsumoto (B’z) включваща още басиста и вокалист Jack Blades (“Damn Yankees”, “Night Ranger”) и барабаниста на “Guns N’ Roses” Matt Sorum(заменил Brian Tichy (Whitesnake, Ozzy,,Slash Foreigner, Dead Daisies)) и с последващи 21 концерта в Япония в подкрепа на албума. От доста години го е убеждавал да се съберат отново.
От сингъла „Crash Down Love” до заключителната „Guitar Hero“ определено тук има какво да се чуе. Нестандартните дуети на Ерик Мартин с Babymetal в „Eternal Flames“и J-Pop звездата Lisa в „The Story Of Love” са насочени към младата японска публика. Eric Martin е като „отвързан“ с Babymetal в този „танцувален“ хард рок. Следващите „Color In The World“, “Jupiter and Mars“,, „My Life”, „Endless Sky” и „Dark Island Woman” са в най-добрите традиции на Mr. Big. Дори ги задминават. Не бих казал, че има слаба песен между тях. Но над всички в този убийствен албум за мен е емоционалната композиция „Faithful Now”. Разнообразни композиции, страхотни вокали -Eric Martin е в изключителна форма тук, невероятни сола на този слабо познат по-нашите ширини музикант(но с впечатляваща визитка в Япония с B’z и като солов артист (печелил е Grammy за поп инструментален албум)). Скромната ми оценката е 10/10!
През декември в Япония Ерик ще направи и 2 самостоятелни концерта. Да не забравим, че е и част от бандата “Avantasia”. Лидерът им Tobias Sammet вече обяви нов албум и последващо турне (може би и през България отново). Три албума за три-четири месеца е много добро постижение плюс още един, който се записва. На 63 години Eric Martin въобще не мисли за оттегляне.
След миналогодишния шедьовър посветен на Ronnie James Dio засега няма нищо официално за Paul Gilbert, no eдва ли ще чакаме дълго.
Nick D’Virgilio пропусна част от европейското турне на “Mr. Big” заради групата си Big Big Train, с която издаде албум през 2024. Участва и в албума на Steve Hackett от 2024 „The Circus and the Nightwhale.“
През миналата година Billy Sheehan записа албума „III“ с “The Winery Dog” заедно с другия китарист на “Mr. Big” Ritchie Kotzen и участва в албума на Mari Hamada „Soar“ заедно с плеяда музиканти. Съдейки по многобройните му проекти е затишие пред буря.
Дали това е големият край ще разберем вбъдеще… Енергията и уменията им не са изчезнали след толкова години. Все пак през 2002 след скарване на Billy Sheehan с другите трима е имало споразумение да бъде тяхното прощално турне. Залагам, че пак ще ги видим на сцената като група, но едва ли ще направят толкова мащабно турне. През 2028 се навършват 40 години от създаването им, а това е добър повод да се съберат.
Реално групата е само от тримата Ерик Мартин, Били Шийън и Пол Гилбърт. Така че стискаме палци да намерят пътя един към друг и да продължават напред. Времето ще покаже.
