-Доц. Джумалиева, бихте ли се представили на нашите читатели.
-Магистър съм по право, доктор и доцент по научна специалност „Международно частно право“. Преподавател съм във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ и в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Член съм на Съюза на учените – клон Варна. Имам придобити умения по медиация. Завършила съм специализиран обучителен курс по права на човека на Женевската академия за международно хуманитарно право и права на човека. Притежавам свидетелство за професионална квалификация от Военна академия „Георги Стойков Раковски“ за изпълнение на ръководни длъжности в системата на националната сигурност и отбрана. Имам издадени монографиите „Договор за наем на кораб” и „Морска ипотека и привилегии върху кораба“. Над 85 са научните мои публикации в областта на международното морско право, правата на човека и антидискриминацията.
Искам да подчертая, че през годините, в които ръководя Комисията за защита от дискриминация, всеки един неин служител дава сили, умения, знания и труд за решаването на неотложното, което всеки ден стои пред нашата институция. Ангажирани сме с дейност, която ни сблъсква в естеството си със съдбите на хората, с техните проблеми, огорчения и болки. Това ни вменява отговорност за всяка наша стъпка, кара ни да бъдем професионалисти докрай, за да съхраним доверието на тези хора към нашата институция, за да не уязвим упованието и надеждата у тях за повече правота в този напрегнат и все по-користен свят. Всичко това се прави, за да бъдат отстоявани принципите на нашия длъжностен ангажимент, който благородно е насочен към осигуряването на едно достойно човешко съществуване.
-Какви са правомощията на Комисията за защита от дискриминация?
-Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е създадена и действа като част от националния български механизъм за защита правата на човека и основните свободи за всички в изпълнение на поетите от Република България международни задължения, както универсални – на ниво Организацията на обединените нации, така и регионални в рамките на Съвета на Европа и Европейския съюз.
Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за изпълнение на целите на Закона за защита от дискриминация, като нейна основна задача е да гарантира защита срещу дискриминация, равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот. Правомощията на Комисията са уредени в Закона за защита от дискриминация. В изпълнение на тези правомощия КЗД постановява решения, с които установява наличие на дискриминация, налага санкции и прилага мерки за административна принуда. КЗД постановява предотвратяване и преустановяване на нарушения; дава задължителни предписания с оглед спазване законовите разпоредби, уреждащи равенството в третирането; прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики; изготвя становища; провежда независими проучвания.
Българският законодател справедливо е предприел формулата на социална насоченост на производството пред комисията. Тя се изразява в освобождаването на подателите на жалби или сигнали от държавни такси при завеждането им. Направените разноски в хода на производството са по закон за сметка на бюджета на комисията. Предвид ниския социален статус на повечето засегнати от дискриминационни действия и потърпевши от неравно третиране, в повечето случаи с местонахождение далеч от седалището на комисията, се оказва, че законодателят е процедирал справедливо. Не на последно място е законодателно регламентираното задължение на КЗД да оказва независима помощ на жертвите на дискриминация.
Предотвратяване проявите на дискриминацията е онзи крайъгълен камък в междуличностните отношения, който би дал силата и увереността на нашето общество, че всичко, което е направено, прави се или ще се реализира в бъдеще за гарантиране недопускането на прояви на дискриминация, всъщност е проекция не на някакъв служебен ангажимент, а ясно осъзнат обществен дълг – защита правата на всички граждани в България.
-Комисията за защита от дискриминация реагира на широк кръг от жалби. Има ли сигнали за етническа и религиозна дискриминация?
-Образувани преписки по защитения признак „етническа принадлежност“ в КЗД от нейното създаване – 2005 г., досега са над 800 бр.
Дейността на първи специализиран постоянен заседателен състав в националния орган за равнопоставеност – Комисия за защита от дискриминация, е пряко свързана с разглеждане на оплакванията за дискриминация и със защитата от дискриминация на основата по признаците „етническа принадлежност“ и „раса“.
Постановените решения през годините от първи постоянен заседателен състав са по жалби с оплаквания за дискриминация в различни сфери на обществения живот. Преобладават оплакванията от ромския етнос. Имало е сигнали с оплаквания за отказ за предоставяне на стоки и услуги, за твърдяна дискриминация в действия на държавни и обществени органи, свързани с етническата принадлежност или с раса на подателя на инициативния документ, за предоставяне на здравни услуги, за расова сегрегация в образованието. През годините оплакванията от представители на ромския етнос в КЗД са свързани и с достъп до заетост, упражняване правото на труд, равно заплащане и прекратяване на трудовото правоотношение. В сферата на заетостта в КЗД са постъпвали жалби от необразовани роми, от хора, които са подхвърляни безразборно от своите работодатели на различна по вид работа, като целта е, те да не могат да практикуват занаята, който владеят, а да са ангажирани с дейности, които не умеят да вършат, и по този начин удобно са нарочвани за съкращаване. Неграмотният ром е по-уязвим в сферата на заетостта. От постъпващите оплаквания в комисията обаче е видно, че са дискриминирани от работодателите и роми с висше образование.
Запазва се тенденцията на по-засилена чувствителност както на отделни физически лица от ромски произход, които са инициирали производство пред КЗД, така и на подадени сигнали от неправителствени организации. Преобладават напоследък оплаквания за език на омразата в електронни медии, публични изказвания и публикации. Комисия за защита от дискриминация е сезирана за статии в медийното пространство, които се възприемат от жалбоподателя/сигналоподателя като тормоз и заплаха и така се нагнетява чувство на несигурност, унижение, страх, отчуждение от обществото и се подбужда дискриминация и омраза. Имаше оплаквания и за етническа сегрегация в образованието.
Интересна тенденция са оплаквания през годините в КЗД от българи, работещи в България във филиали на чужди фирми или във фирми, където техен пряк началник е чужденец. Тук се сочат като практики на дискриминация агресивно поведение и вербални атаки на тези началници срещу българите, само защото са такива, като е налице тормоз и създаване на неподходяща за работа среда, както и направени обобщения по отношение на българския етнос изобщо, които биха могли да бъдат определени като слово на омразата.
Образувани преписки по признак „религия“ в КЗД от нейното създаване досега са над 100 бр.
Според някои автори религията е основен източник на идентичност, ценностни ориентации, обществени и политически нагласи в глобален мащаб.
Дейността на трети специализиран постоянен заседателен състав в Комисия за защита от дискриминация е пряко свързана с разглеждане на оплакванията за дискриминация на основата по защитения признак религия.
Оплакванията за дискриминация по защитения признак религия, постъпвали в Комисията за защита от дискриминация, са различни по своето естество. Някои от тях касаят носенето на религиозни символи на работа и в училище; има оплаквания от религиозни институции заради език на омразата в медиите и по друг начин срещу проповядваното от тях, като така се уронвала репутацията на религиозната институция и насаждала омраза към нея, а това според сигналоподателите е сериозно нарушение на основните права на човека; интересни оплаквания има от лишени от свобода с твърдения, че храната, която им се дава в затворите, не е съобразена с изискванията на тяхната религия; в оплакване на главен пастор срещу администрацията на затвор се твърди, че лишените от свобода протестанти са поставени в неравностойно положение спрямо изповядващите православната вяра, защото нямало подходящо помещение, в което пасторът да върши богослужебната си дейност; в сферата на заетостта жалбоподател мюсюлманин твърди, че от всички членове в работен екип той е единственият, който изповядва друга религия, поради което към него винаги е имало „специално“ отношение, изразено с физическо насилие и психически тормоз от страна на началника му.
-Наскоро ръководената от Вас институция проведе семинар в Кърджали. Какъв бе основният извод в дискусиите?
-Проведеният в Кърджали семинар е по проект „Подобряване на превенцията на дискриминацията на пазара на труда чрез модернизация и укрепване на КЗД“.
Проектът има за цел подобряване превенцията и защитата от дискриминация чрез подобряване и модернизиране на капацитета на Комисията за защита от дискриминация.
Сред основните дейности на проекта е провеждане на кампании за подобряване на информираността на гражданите за Хартата за основните права на ЕС и Конвенцията за правата на хората с увреждания и защитата от дискриминация. Друга цел на проекта е промотиране и затвърждаване на процедурата "Работодател без дискриминация" включително чрез нейното електронизиране с цел включването на по-голям брой работодатели. В допълнение в обученията ще бъдат привлечени и служители на други администрации, имащи отношение към пазара на труда, като Агенция по заетостта, Главна инспекция по труда в т.ч. техните териториални структури, служители в общинските и областните администрации (включително координаторите по равнопоставеност и недискриминация), които в партньорство с регионалните представители на Комисията за защита от дискриминация да могат да осъществяват още по-ефективна защита на участниците на пазара на труда. Ще бъдат електронизирани и формулярът за подаване на жалби, както и регистърът на влезлите в сила решения на КЗД, като за целта ще се разработи нов сайт на Комисията за защита от дискриминация.
Провели сме семинари по проекта в други три града – Русе, Бургас и Варна. Със задоволство можем да подчертаем, че посетеността на семинара в Кърджали беше убедително най-голяма. Взе още не сме обработил анкетните листове на участниците в семинара, за да можем да правим обобщения и изводи, но интересът към семинара сочи, че дейностите и темите, разработени и предложени на участниците, интригуват, засягат проблемни теми, предизвикват дискусии, провокират идеи в посока недискриминация и равенство в третирането.
-Разкажете малко повече за провежданата от КЗД кампания „Достъпна България“
-Съгласно Закона за защита от дискриминация КЗД има правомощия да започне решаването на проблема с достъпната среда за хората с увреждания. В изпълнение на това свое правомощие Комисията за защита от дискриминация в края на 2017 г., именно на Международния ден на хората с увреждания – 3 декември, постави начало на своята Национална кампания „Достъпна България“.
Целта на кампанията е да осигури достъпна среда за хората с увреждания в България. КЗД работи по нея вече седма година. Институцията разполага и с правомощията да се самосезира и да води цялостното реализиране на кампанията, поради което именно КЗД се ангажира пряко с този ключов въпрос.
Същинската кампания започна в началото на 2018 г. Членове на КЗД и служители от дирекция „Регионални представители“ на Комисията обследват за наличие на достъпност на обществени сгради, бюра по труда и дирекции „Социално подпомагане“, банки, нотариални кантори офиси на доставчици на комунални услуги, частни и редица други обекти, в които се предоставят обществени услуги. Направените изводи сочат съществуването на сериозен проблем с достъпната среда.
Със свое решение от март 2021 г., взето на редовно заседание на 9-членния състава на КЗД, Комисията акцентира и върху проверките за достъпност на училищата и детските градини.
В част от постановените от КЗД решения по кампанията е установена дискриминация по признак „увреждане“, като на ответните страни е наложена санкция и е дадено предписание за предприемане на необходимите действия относно изграждането на достъпна архитектурна среда. В КЗД постъпва периодично информация от задължените субекти по редица решения за предприети мерки чрез осигуряване на достъп за лица с увреждания.
Увеличава се броят на производствата, в които са сключени споразумения между страните. Тези споразумения задължават ответната страна в определен срок да осигури достъпна архитектурна среда до процесния обект. Сключените споразумения подлежат на контрол по изпълнението им, който се осъществява чрез извършване на проверки на място или чрез представяне на доказателства (писмени документи, снимков материал и др.).
В случаите, в които след изготвяне на констативния протокол за нарушението са предприети действия за привеждане на обекта в съответствие с изискванията за достъпност, КЗД постановява, че към момента на проверката е имало нарушение на закона, не налага санкции, а дава препоръка. Редица са случаите с констатирана недостъпност на общински сгради, банки, пенсионноосигурителни дружества, читалища, пощенски станции, офиси на частни кредитори, книжарници, аптеки, приемни на ТЕЛК и т.н., в които в процеса на производството ответната страна предприема необходимите действия и мерки, за да осигури поддържането на достъпна архитектурна среда. Такъв резултат също е удовлетворяващ и в съответствие с целите на кампанията.
Националната кампания „Достъпна България“ на Комисията за защита от дискриминация е безсрочна. Тя се реализира без външно финансиране и чрез усилията на членовете и администрацията на КЗД. Тази форма за защита на правото на достъп на хората с увреждания е без аналог у нас.
Кампанията „Достъпна България“ е приоритет в работата на нашата институция, за да се гарантира създаването и поддържането в страната на достъпност за хората с увреждания, но сами няма да успеем да решим всичко. Считаме, че недостъпната архитектурна среда е общонационален проблем, за чието решаване са необходими съвместните усилия на държава и общество, на всички заинтересовани страни.
- Бихте ли посочили конкретни жалби от Кърджали и областта на които поверената Ви институция е реагирала?
- Постъпили жалби и сигнали в КЗД от Кърджали и региона в периода 2005-2024 г. – 130 бр.;
- Образувани преписки в КЗД по оплаквания от Кърджали и региона в периода 2005-2024 г. – 67 бр.
Преобладаващи защитени признаци в постъпилите в КЗД оплаквания от Кърджали и региона са етническа принадлежност, лично положение, обществено положение, възраст, увреждане, пол, религия, политическа принадлежност.
Примери от постановени решения в производства пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по оплаквания от Кърджали и региона
1. В инициативния документ до КЗД родител жалбоподател сочи, че синът му не е приет в училище в град в областта, понеже бил хипер активен и палав, а преподавателката, която следвало да бъде учителка на техния син, била предпенсионна възраст и не можела да се занимава с палави деца и проблемни родители. Проведен бил разговор и с директора на училището, който категорично отказал да приеме детето в училището, като изтъкнал, че са разбрали, че детето им е палаво.
Съгласно издаденото описание на готовността на детето за постъпване в първи клас било видно, че синът на жалбоподателя имал изградени познания, навици и умения за съответната възраст. Застъпено в инициативния документ е и отсъствие на отклонения в поведението му и липса на нужда от специални потребности, поради което жалбоподателят счита, че ръководство на училището е отказало да приеме момчето неоснователно и в нарушение на правото на родителите на избор на училище. Заявено е категорично от страна на родителя, че отказът е дискриминационен, тъй като към детето се проявявали отрицателни нагласи, касаещи характера и поведението му. Подчертано е, че всичко това има сериозни последствия – отказ от прием в избраното училище и незачитане на правата на детето.
Ответната страна сочи аргументи в своя защита – дете е „много палаво“, като е подчертала, че имало несъгласие от страна на други родители децата им да се обучават в една и съща паралелка на първи клас с въпросното момче.
Съставът по преписката сочи, че чл. 3, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищно образование /ЗПУО/ гласи, че образованието като процес включва обучение, възпитание и социализация, а ал. 2, т. 3 от същия текст постановява, че за постигане на тази цел се осигурява равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик. На следващо място се подчертава в решението на КЗД по преписката, че една от основните цели на предучилищното и училищното образование, предвидени в чл. 5 от закона, представлява формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин. Отделно от казаното, настоящият състав държи сметка и за обстоятелството, че образованието няма факултативен характер, а е вменено в задължение посредством чл. 53, ал. 2 от Конституцията, който предвижда задължително посещаване на учебно заведение до 16-годишна възраст.
Ето защо съставът намира, че претенцията срещу ответната страна – директорът на училището, че в рамките на служебните си правомощия не е предприел мерки за осигуряване достъп до училищно образование в първи клас за сина на жалбоподателя, се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. С този акт ответната страна е осъществила пряка дискриминация на основата на защитения признак „лично положение“ както спрямо жалбоподателя, така и срещу неговия син. Прави се препоръка с превантивна цел и за недопускане на дискриминация ответната страна да предприема своевременни действия за осигуряването на достъп на ученици с оглед обезпечаване начално образование.
2. В рамките на кампания „Достъпна България" на КЗД е образувано производство след самосезиране относно изградена и поддържана недостъпна архитектурна среда до сграда на банкова институция, намираща се в Кърджали.
Получено е становище от ответната страна, с което се уведомява КЗД, че в посочения офис на банката е осигурена подвижна рампа за достъп на лица с увреждания. След проверка е установено, че обектът е снабден с телескопична метална рампа, която се използва при нужда от преодоляване на изградените пред входа две стъпала. При поставяне рампата приляга към входното ниво на офиса и повърхността на прилежащия тротоар. От дясната страна на входната врата, е поставен инвалиден стикер със звънец, с цел да бъде използван при нужда за съдействие на хора с увреждания, както и указание към клиентите относно по-горе написаното.
За постановяване на решението съставът е взел предвид обстоятелството, че видно от представените писмени доказателства и снимки към становището на ответната страна, в съответствие с нормативните изисквания за достъпност до офис на банката е осигурила телескопична метална рампа, която да улеснява достъпа на лица с увреждания.
Съставът счита, че към датата на постановяване на настоящото решение са предприети мерки, осигуряващи безпрепятствен достъп на лица с двигателни увреждания за достъпност офиса на банката.
С оглед така изнесените факти съставът намира наличието на достъпна архитектурна среда за конкретния обект като безспорно установена. Прави се препоръка на ответната страна да продължава да поддържа достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен и самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност до клон на банката.
3. В рамките на кампания „Достъпна България" на КЗД е образувано производство след самосезиране относно изградена и поддържана недостъпна архитектурна среда до сграда на офис на мобилен оператор, намираща се в Кърджали.
Видно от съдържанието на констативен протокол процесният обект има три стъпала на входа, няма рампа и няма изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания, намиращи се в неравностойно положение.
Предвид събраните доказателства, съставът по преписката намира, че в настоящото производството са налице достатъчно факти, от които се доказва, че към момента на проверката, при осъществяването на своята дейност ответната страна е поддържала архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до обекта, което в съответствие с чл. 5 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация и налага предприемането на мерки в съответствие с правомощията на Комисията за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на закона. Установена е дискриминация по признак увреждане, направено е предписание за преустановяване на нарушението.
4. В рамките на кампания „Достъпна България" на КЗД е образувано производство след самосезиране относно изградена и поддържана недостъпна архитектурна среда до офис на застрахователно дружество в Кърджали. Офисът не е достъпен за хора с увреждания, на входа има праг.
По преписката, между страните няма спор за недостъпност на офиса. Ответното дружество оспорва единствено може ли на това основание да носи отговорност за недостъпността, тъй като в случая се касае за имот, който му е предоставен за временно ползване по силата за договор за наем, както също и чие е задължението за осигуряването на достъпна среда на обекта при подобна ситуация?
Съставът по преписката подчертава, че лицата с увреждания се нуждаят от по-специална социална грижа и интеграцията им е немислима без осигуряване на архитектурна достъпност до сградите за обществено ползване, за да могат да използват свободно услугите им, както всички останали граждани без увреждания. За да има равнопоставеност, достъпната среда предполага лицето с увреждане абсолютно самостоятелно да може да се придвижи с инвалидната количка до офиса на дружеството, а не с помощта на втори и трети лица, които да го подпомагат така, както е възможен достъпът на останалите граждани без увреждания. Архитектурната недостъпност до посочения обект ограничава възможността на всички лица с ограничена подвижност за достъп до услугите, които се предоставят от ответното дружество. В случая дори не е необходимо да се анализира причинната връзка между защитения признак и по-лошото третиране, тъй като тя е пряка и видима. Налице е пряко, дискриминационно третиране породено от защитен признак. За пълнота на мотивите, съставът намира за уместно да изясни въпроса относно адресата на задължението за изграждане на достъпна среда, позовавайки се на задължителната съдебна практика на ВАС, който в мотивите на свое решение посочва, че „…Доколкото изискването за достъпност е разписано в закон, всички (собственици и наематели) следва да са наясно, че осъществяваната от тях експлоатация на сградата без изграждане на необходимите елементи на достъп и обзавеждане е закононарушение. … кому е задължението за извършване на преустройствата и кому задължението за осигуряване на финансовите средства за това е ирелевантно за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда.“
Установена е дискриминация, наложена е имуществена санкция от 500 лв. на ответната страна. Направено е предписание на ответната страна в тримесечен срок от постановяване на настоящото решение да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен и самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност, до и в офиса на дружеството.
(Необходимо е да се подчертае че в рамките на кампанията „Достъпна България“ редица ответни страни – над 10 банки, отделно застрахователни дружества, мобилни оператори и други фирми и организации на територията на Кърджали и региона, в процесния период са предприели необходимите действия за осигуряването на подходяща архитектурна среда, предоставяща улеснен достъп на лица с увреждания до и в сградата на обследваните обекти. КЗД прави необходимите препоръки до ответните страни и прекратява производството по тези преписки. Това е неоспоримо доказателство за положителните резултати от провежданата от Комисията за защита от дискриминация кампания „Достъпна България“.)
Въпросите зададе:Георги Кулов