34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден
Рязко нарастване на проблематичното използване на социални медии сред подрастващите разкриват нови данни от Регионалния офис на Световната здравна организация за Европа. Ако през 2018 г. 7% от младежите са показвали пристрастяване към мрежите, то през 2022 г. делът им се увеличава на 11%. У нас делът на децата, пристрастени към социалните медии, е 17 на сто, с което се нареждаме на трето място след Румъния и Малта.
Проучването „Здравно поведение при деца в училищна възраст“ (HBSC) изследва около 280 000 деца на 11, 13 и 15 години в 44 страни и региони в Европа, Централна Азия и Канада през 2022 г. Резултатите пораждат опасения относно въздействието на цифровите технологии върху психичното здраве и благосъстоянието на младежите в Европа, казват изследователите. Те цитират и предишни изследвания, според които прекомерното използване на социални медии се свързва с по-късно лягане и недоспиване, проблеми с психиката и общуването, както и с негативно влияние върху цялостното здраве и академичните постижения на младежите.
Проблеми с мрежата
Изследователите маркират няколко симптома за проблематично ползване на социални медии - вманиачаване в тях, чувство на неудовлетвореност поради желание за повече време в мрежата, неуспешни опити за ограничаване на престоя в тях, пренебрегване на други занимания, чести спорове по повод употребата им; прикриване на реалното време, прекарано в тях и др. Същите критерии се прилагат и по отношение на онлайн игрите - прекомерно вживяване в тях, симптоми на абстиненция, загуба на контрол и негативни последици в ежедневието.
При 11% от децата има симптоми на проблематично използване на социални медии, като този процент бележи увеличение в сравнение с 2018 г., когато е бил 7 на сто. По-голямо увеличение се наблюдава сред момичетата, отколкото при момчетата (13% срещу 9%), като при 13-годишните момичета делът на тези с проблематична употреба нараства от 10 на 16% в сравнение с 2018 г. В 18 държави и региони се регистрира значително увеличение на този показател. Румъния показва най-голямо увеличение, докато в Испания например има спад. Финландия и Норвегия пък успяват да задържат положението.
Румъния има най-голямо разпространение на проблемно използване на социалните медии - 22% от децата там страдат от над 6 симптома, близки до пристрастяването, следвани от тези от Малта - 18% и тези от България - 17%. Най-малко проблеми имат в Нидерландия - 5%, следвана от Швеция и Унгария - по 7%.
Непрекъснат онлайн контакт
36% от подрастващите съобщават за непрекъснат онлайн контакт (почти през целия ден) с приятели и други хора, като най-висок е процентът сред 15-годишните момичета - 44 на сто. Като цяло, непрекъснатите онлайн контакти са по-разпространени при момичетата, като разликата между половете нараства с възрастта.
България е до средното ниво, що се отнася до 11-годишните - за непрекъснати онлайн контакти свидетелстват около 29% от учениците на тази възраст. При 13-годишните този показател се увеличава до 26% при момчетата и 34% при момичетата (при средни нива от 33% и 41%), а при 15-годишните непрекъснати онлайн контакти имат 28% от българските момчета и 41% от нашите момичета (при средни нива съответно 34% и 44%).
Колко често играят игри
13 държави и региони са включили въпроси относно онлайн игрите в проучването. То показва, че 12% от подрастващите са изложени на риск от проблеми, свързани с играенето на онлайн игри, като момчетата са по-склонни от момичетата да показват признаци на подобни проблеми (16% срещу 7%). 34% от подрастващите съобщават, че играят игри всеки ден, а една пета (22%) играят по най-малко четири часа в дните, в които са играли игри.
Най-ниски проценти по този показател са регистрирани при момчетата в Сърбия - 11% играят онлайн игри всеки ден, както и при момичетата в Исландия - също 11%. Най-висок е делът на ежедневно играещите сред 13-годишните момчета (60%) в Обединеното кралство (Шотландия) и 15-годишните момичета (51%) в Сърбия.
Дългите игрови сесии (поне 4 часа) са най-разпространени сред момчетата на 13 и 15 г. Най-малко си позволяват такива дълги сесии 11-годишните в Словения (15% момчета и 7% момичета), а най-много - при 13-годишните момчета в Обединеното кралство - 45% и 11-годишните момичета в Малта - 19%.
Препоръки
„Социалните медии могат да имат както положителни, така и отрицателни последици за здравето и благосъстоянието на подрастващите. Затова обучението по дигитална грамотност е толкова важно“, отбелязва д-р Ханс Хенри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа. По думите му то обаче остава неадекватно в много страни и там, където е налице, често не успява да бъде в крак с младите хора и технологиите. „Виждаме последствията от тази празнина, като очакванията са да стане още по-лошо, освен ако правителствата, здравните власти, учителите и родителите не разпознаят основните причини за настоящата ситуация и не предприемат стъпки за коригирането й“, казва той.
СЗО препоръчва развиване на умения за дигитална грамотност, насърчаване на здравословното онлайн поведение и подкрепа на децата с рискова употреба на социални медии. Или както предлага момче от Англия: „Мисля, че е по-важно да направим социалните медии по-добри и по-безопасни и да научим хората как да ги използват безопасно и да се грижат за себе си“.
Организацията дава и „пътна карта“ за действие. Препоръките са: инвестиране в насърчаваща здравето училищна среда, в която е вградено обучението по дигитална грамотност; програми в училищата, обхващащи отговорно използване на социални медии, онлайн безопасност, умения за критично мислене и здравословни навици за игри; подобряване на услугите за психично здраве; насърчаване на разговорите за дигиталното благополучие в семействата, училищата и общностите; обучаване на преподаватели и доставчици на здравни услуги; отчетност на платформите за социални медии и др.
