Китайските идеи за алтернативен глобален ред целят в крайна сметка едно – да изместят САЩ като водеща световна сила. Това допада и на редица други държави. За какъв модел става дума?
Много държави от Глобалния юг се чувстват недостатъчно добре представени в Организацията на обединените нации, смятат, че гласът им не се чува, както и че Западът не уважава достатъчно тяхната необходимост да се развиват. И точно от това усещане се възползва Китай, който се представя като алтернатива на модела, доминиран от Запада, пише АРД. Алтернатива, за която правото на развитие е приоритет, а универсалните човешки права – като например личната свобода – са по-скоро относителни. Но доколко Пекин успява да продаде тази представа?
Модел, изграден заедно с Путин
Този модел за алтернативен световен ред се роди в партньорство и „безгранично приятелство“ с руския президент Владимир Путин, пише коресподентката на германската обществено-правна медия Мари фон Малинкрот. В общо изявление преди две години те заговориха за необходимостта от промяна на световния ред. И заявиха, че западните сили се „месят във вътрешните работи на други държави, нарушават техните законни права и интереси и възпрепятстват развитието и прогреса на човечеството независимо от съпротивата на международната общност“. Китай разбира „истинския мултилатерализъм“ като ненамеса в делата на другите държави, с които се поддържат двустранни отношения под шапката на различни организации.
В същото време китайското ръководство изгражда паралелни структури, които да разпространяват посланието, че страната предлага един по-добър модел на световния ред, се казва в текста на АРД. В речите си Си Дзинпин преплита „общата съдба на човечеството“ и настъпването на „нова ера“ с критиките към Запада. Един от форумите, на които той разпространяваше тази мантра, бе последната среща на върха на Форума за китайско-африканско сътрудничество, за който в началото на септември в Пекин пристигнаха около 50 африкански държавни и правителствени ръководители.
Инициативата за глобално развитие – гордостта на Китай
Сред въпросните структури за влияение е инициативата „Един пояс, един път“ и обединението БРИКС, в рамките на което Китай си партнира с Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка, а отскоро и с други държави. Към тях могат да се причислят още Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и Инициативата за глобална сигурност, която е част от Инициативата за глобално развитие.
Малко преди срещата на върха на ООН в Ню Йорк китайското външно министерство отново припомни за успеха на въпросната инициатива, която била подкрепяна от около 100 държави и институции. Целта на инициативата била да наложи „правото на развитие“, обяснява Уанг Уен от университета Женмин в Пекин. „Инициативата за глобално развитие иска да постигне консенсус по отношение на общите ценности на всички държави и да ги интегрира една с друга, доколкото е възможно“, допълва Уанг в интервю. Пред ООН Китай скицира своите виждания за универсалните човешки права така: „Не съществува универсален модел за насърчаване и защита на човешките права“. Според управляващите в Пекин е необходимо „принципът на универсалност на човешките права да бъде съобразен с националните условия и с традиционната култура“.
Западът трябва да промени своя подход, но и пред Китай пътят е дълъг
Китайската стратегия е донякъде успешна, казва Михаел Брьонинг от фондация „Фридрих Еберт“. Защото Глобалният юг възприема Китай като съюзник по отношение на икономическото развитие. Ролята на Народната република по-скоро се възприема като конструктивна и легитимна, дори когато страната категорично защитава собствените си интереси. Изследване на германската фондация стига до заключението, че за да е конкурентен на Китай, Западът трябва да подобри своя подход към развиващите се страни, чиято нужда да бъдат възприемани като равноправни партньори не е задоволена.
Китайският подход, който в крайна сметка цели да измести САЩ като водеща световна сила, допада на лидерите на много държави. Един от тях е левият президент на Бразилия Луиз Инасиу Лула да Силва и неговото правителство. Китай е най-важният търговски партньор на страната, като близо една трета от нейния износ отива в Китай. Целта на Да Силва е да бъде възприеман като политик от Велика сила, смята Маурисио Санторо от държавния университет в Рио де Жанейро. За целта той иска заедно с държавите от БРИКС да изгради един световен ред, в който Западът вече да не е толкова важен.
И макар китайският глас днес да се чува по-силно на международната сцена, Китай ще трябва да извърви още много дълъг път, докато успее да доминира на световната сцена. В крайна сметка държавните глави от целия свят продължават да се срещат в Ню Йорк, а не в Китай, подчертава Михаел Брьонинг.
