От х:

Днес в x:

Когато Бразилия подаряваше по 77 хектара земя и пари

Преди 200 години стотици хиляди бедни германци се изселват в Бразилия. Тя ги примамва с щедри дарове: земя, добитък, пари. На Бразилия ѝ трябват работници, но страната преследва и друга цел - иска да се „избели“.

Последиците от Наполеоновите войни, лошите реколти и непосилните данъци затрудняват живота на хората в Германия в началото на XIX век. Тогава от другия край на света идва примамливо предложение: 77 хектара земя за всяко семейство, което желае да се засели в Бразилия. Плюс добитък, посеви и селскостопанско оборудване, както и финансова помощ за първите две години.

Първите желаещи не се колебаят дълго - те бързо откликват на призива и напускат старата си родина. В Германия по онова време фермерите, занаятчиите и наемните работници просто не са можели и да мечтаят за подобно нещо.

Бразилия се нуждае от работна ръка

През януари 1824 година корабът „Аргус“ пристига в пристанището на Рио де Жанейро с около 280 души на борда. Това е първият кораб, превозващ германци „на служба в Бразилската империя“. Новопристигналите се установяват в щатите Санта Катарина и най-вече в Рио Гранде до Сул и основават първата германска колония - Сао Леополдо, наречена на императорската съпруга Мария Леополдина Тиролска. Именно Леополдина води кампанията за набиране на германци в Бразилия.
Статуя на Херман Блуменау в град Блуменау, БразилияСтатуя на Херман Блуменау в град Блуменау, Бразилия

Един от най-известните германски имигранти в Бразилия - фармацевтът Херман Блуменау, на чието име е кръстено основаното през 1850 градче БлуменауСнимка: DW

По онова време Бразилия вече не е португалска колония – от 2 години е независима, а император Дом Педро I не приема имигрантите от чист алтруизъм. Той е искал те да се бият - ако се наложи - срещу враговете на Бразилия, но преди всичко се е нуждаел от заселници, които да се занимават със земеделие в южната част на страната.

Тъй като краят на робството вече се е виждал, „възникнал въпросът откъде да се намери нова работна ръка“, казва за ДВ историкът Щефан Ринке от Института за латиноамерикански изследвания към Свободния университет в Берлин. „Хората са знаели, че робството не може да се поддържа още дълго, а и британската блокада на търговията с роби вече усложнявала нещата. Тогава те насочили вниманието си към германските територии, защото са знаели, че там има много бедни хора, склонни да емигрират“.

Политиката на „избелване"

Бразилският елит обаче преследва и друга цел с имиграционната политика: той иска да направи страната „по-бяла“. „Напредъкът се отъждествява с европеизацията, както на обичаите и традициите, така и конкретно на населението“, казва Ринке. „Те са искали европейци. И то не всички европейци, а преди всичко централноевропейци, защото те се смятали за особено добродетелни, трудолюбиви, амбициозни и послушни – немаловажно нещо, особено ако каниш нови поданици."

Първите германски имигранти са докарани в Южна Бразилия с лодки от Рио де Жанейро    Снимка: Museu Visconde de São Leopoldo

През следващото столетие около 250 000 германци намират нов дом на над 10 000 км разстояние от родината си. „Тук получаваш парче земя с размерите на цяло графство в Германия“, пише ентусиазирано на семейството си през 1827 година един германски преселник в Бразилия.

Заселниците се нуждаели от пространство - за къщите си, за нивите си и за добитъка си. А джунглата, в която новодошлите прокарвали пътища, не била необитавана. Местните жители защитавали територията си и водели кървави битки с германците.

Скоро правителството взелоа наемни войници, които безмилостно започват да преследват коренното население. В „Урвалдботен“, вестник, основан през 1850 и издаван в бразилското градче Блуменау, четем: „Бугерите (обиден термин за коренното население, означаващ нещо като „копелета“ или „мръсни свине“, б. ред.)  пречат на колонизацията и на движението между планините и крайбрежието. На това трябва да бъде сложен край възможно най-бързо. Сантиментални отклонения, например дали е несправедливо да се преследват бугери и дали това не противоречи на принципите на морала, са съвсем неуместни тук. Скитническите племена трябва да бъдат неутрализирани от голям контингент ловци и рейнджъри и по този начин да бъдат обезвредени с един замах."

Изолирани в анклава

Местните жители нямат никакъв шанс срещу въпросните „ловци на бугери“ - така две трети от коренното население е унищожено. Германските селища, от друга страна, процъфтяват. Имигрантите поддържат обичаите на старата си родина и продължават да говорят немски език - само малцина говорят португалски. Те така и не опознават истински Бразилия, вместо това поддържат тесен контакт със старата си родина. Много от тях празнуват всяка година рождения ден на кайзера и даряват големи суми пари на родината по време на Първата световна война.

Коренното население е било изложено на жестоко преследване  Снимка: Arquivo Histórico Ferreira da Silva

Тази изолация на германските имигранти все повече предизвиква недоверието на по-рано установилото се в страната население от португалски произход, а предупрежденията за „германската опасност“ стават все по-настойчиви. По време на възхода на националсоциалистите в Германия, доста германски имигранти в Бразилия стават ентусиазирани поддръжници на Хитлер. Латиноамериканската страна се оказва с най-голямата нацистка партия извън Германия, а децата пеят нацистки химни в училищата.

Немският език е забранен

В крайна сметка бразилският президент Жетулио Варгас взема мерки: Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) и немскоезичната преса са забранени, германските клубове и училища са закрити, а използването на немския език е криминализирано деяние. „Причината за това е, че Бразилия е обявила война на Германия и през двете световни войни, така че това е било и въпрос на вътрешна сигурност“, казва Фредерик Шулце от Иберо-американския институт в Берлин.

„Когато бразилски кораби бяха потопени от германски подводници, се надигнаха бунтове срещу бразилски предприемачи, правещи сделки с германци. Казано иначе: войната подхрани антигерманските настроение в Бразилия“, посочва Шулце.

През 1945 година нацистка Германия е в руини, а германската култура изпада в немилост. Германските бразилци губят връзка с родината на своите предци, започват да учат португалски, а децата им се интегрират и вече се чувстват като част от бразилското общество.

Германските традиции са оцелели

В Бразилия вече рядко може да се чуе немския старомоден диалект, но влиянието на имигрантите в Южна Бразилия е видимо и до днес: на много места могат да се видят типичните за Германия къщи от гредоред, в ресторантите сервират свински джолан с кисело зеле или ябълков щрудел, а градчето Блуменау - основано през 1850 година насред джунглата от германския фармацевт Херман Блуменау - е известно със своя Октоберфест, най-големия в света след Мюнхенския.

Точно както германците са емигрирали в Бразилия преди 200 години, така и бразилците сега пътуват в другата посока. По данни на Министерството на външните работи около 160 000 бразилци живеят в Германия. Те също са напуснали родината си, защото мечтаят за по-добро бъдеще.

 

Източник: http://www.dw.com

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини