"Няма безопасни нива на въздушно замърсяване", това съобщи ас. *д-р Костадин Костадинов на провела се среща в Димитровград на 21 септември.
Срещата с граждани бе организирана от лекарската мрежа "Въздух за здраве" и с партньорството на местната екологична организация "Дишай, Димитровград".
Относно замърсяването на въздуха, д-р Костадинов заяви категорично, че няма безопасни нива на замърсяване на въздуха, а специално заложените в българското законодателство максимално допустими граници не са на база опазване човешкото здраве, защото са доста над определените от Европа и СЗО (Световната здравна организация). По думите на Костадинов, при серния диоксид първата средночасова линия за страната, която не трябва да бъде достигана и превишавана, е 350ug/m3, докато Европа залага тази граница на 150ug/m3, а препоръките на СЗО са да не бъдат достигани 100ug/m3.
Ако погледнем данните за 2022г., на нивата на серен диоксид в Димитровград, където има работещ ТЕЦ, средночасовата граница за БГ-нормите от 350ug/m3 е превишавана 23 пъти (най-високата регистрирана стойност е 2002ug/m3). Границата на ЕС от 150ug/m3 е превишавана 86 пъти, а тази на СЗО е превишена 160 пъти в годината.
Д-р Костадинов ни запозна с ефектите на серния диоксид върху извършвани изследвания за щетите върху организма, нанасяни от него. Серният диоксид оказва основно влияние върху белия дроб, той предизвиква промени върху него, които в медицината се наричат "пчелна пита", като предизвиква образуването на съединителна тъкан в белия дроб, която не позволява той да се разгъва добре. Предизвикват се възпалителни промени, след които върху тях се захващат бактерии, което води до пневмонии или ХОББ.
Изследване, извършено в Китай през 2023г. за ефектите от серния диоксид извън дихателната система показва, че той оказва доста сериозно влияние върху репродуктивните способности при мъжете. Мъже, изложени на нива над 150ug/m3 , имат много по-снижени нива на спермалната функция, брой и мобилност на сперматозоидите, което оказва сериозен ефект върху репродуктивните им възможности. Друго изследване, извършено в България от доц. Джамбов показва, че при излагането на деца от 0-4 години на по-високи нива на SO2, това води след 4 дни до значително повишаване на хоспитализациите на децата.
Д-р Костадинов ни запозна с още няколко изследвания, които са правени през миналия век, като това върху кучета, които са били изложени на 500 ppm ( = 1310.027 mg/m3) за 2 часа на ден в продължение на 3-5 месеца. Ефектът върху тях е бил хиперсекреция на слуз, хипертрофия на бронхиалните жлези, повишено белодробно съпротивление, намалена реактивност на дихателните пътища и понижено изчистване на трахеалната слуз. (Drazen и сътр., 1982; Chakrin и Saunders, 1974; Greene и сътр., 1982; и Islam и сътр., 1977).
Плъхове, изложени на 400 ppm (1048.022 mg/m3) насищане със серен диоксид, загиват след 22 часа. Друго изследване отново върху плъхове показва, че при излагане за 6 часа на ден, на серен диоксид със концентрация от 567 ppm (1485.571ug/m3) , те загиват след 12 дни (Laskin и сътр., 1970).
И нека ви припомним, че преди 1 година на 10 септември 2022г. в Димитровград бе достигната рекордната стойност на концентрация на серен диоксид от 2002ug/m3
*Д-р Костадинов завършва Медицина през 2017 г. и „Здравен мениджмънт и обществено здраве“ през 2018 г. в МУ-Пловдив. През 2019 г. придобива магистърска степен по „Икономика и финанси“ в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2019 г. е асистент, специализант и редовен докторант в катедра „Социална медицина и обществено здраве“ на МУ-Пловдив. Изследователските му интереси включват епидемиология на околната среда, здравна икономика, оценка на публични политики, социално-икономическа оценка на рискови фактори и здравни и социални неравенства, свързани със замърсяването на въздуха. Има опит в различни академични, професионални и граждански инициативи. Участва в множество университетски, национални и международни научни проекти като „Safe4Child“, „Screen4Care“, „AFFIRMO“ и „Well@School“. Член е на неправителствената организация „Въздух за здраве – лекарска мрежа“, чрез която активно участва в срещи на общинско и национално равнище по отношение на политиките за подобряване на качеството на атмосферния въздух. От 2024 г. е избран за посланик на България в програмата за обучение на лидери в областта на качеството на въздуха в страни с ниски и средни доходи на OpenAQ.
