От седмица на „Тракиец” взеха да се навъртат десетки рибари заради мълвата, че каракудата е тръгнала да си търси мръстила. През последните два-три дни посетителите са вече стотици.
Хайверният поход на тъй наречената таранка е като един малък празник за най-редовните и не дотам (някои чак сега вадят дълбоко зазимените си въдици) хасковски балъкчии. Няколко анонса от страна на риболовци, усетили първото раздвижване на каракуда и успели да закачат по някоя риба, предизвикаха масово ежедневно движение към любимеца „Тракиец”. От седмица насам районът на „Чуките” , Попския и Петеловския ръкави заприличаха на паркинги. Ниските температури обаче все още пречат на мераклиите да се втурнат в дългочаканата риболовна фиеста. Каракудата все още се появява инцидентно по някое време на деня, обикновено след обяд или надвечер, когато температурата на водата се повиши с няколко градуса. По-упоритите изчакват тези моменти, за да не са валат. Други идват, бързо губят търпение и си тръгват изнервено. За скука и дума не може да става. Който е решил да чака появата на пасажите, той си носи и торбата с рибарските истории, а те са нескончаеми. Тук могат да се чуят уникални разкази за риболовни приключения, язовирски и речни подвизи, лакърдии и дори измишльотини. Времето върви неусетно. Днес каракудата я няма, но тук са Агоп, дон Тано, Динко Коча, Конгалата, Полита, Малкия Митко, Живо Умрелия и още кой ли не – все видни образи от хасковският рибарски елит, майстори на въдицата и на късия разказ. Все пак някои успяха да хванат на дъно по една две прилични таранки от близо килограм, на далечна дистанция. Това ще рече, че температурата на водата в разлятите места все още не е подходяща за хвърляне на хайвер и е под необходимите 10-12 градуса. Но риболовците-плувкари са оптимисти и затова са тук и чакат, засега бездейно. Когато има, всеки знае.
Haskovo.net
