Михаела Петрова, писател

- Г- жо Петрова, дълго ли търсихте заглавието „Секс, любов и други глаголи”?

- Много дълго време книгата нямаше заглавие. Роди се от една глава със заглавие „Сексът е глагол”. Много го харесвам този текст, той беше създаден в момент, в който осъзнах, че колкото и да знам, правя блокади в отношенията. Създадох този текст в най-голямата си криза. Беше нещо, което имах да си кажа на себе си. Повечето текстове са нещо, което аз съм имала да кажа на себе си. Погледнах и последния текст, който е за семейството. Там казвам, че то е глагол - създаваш го, но това не означава, че спираш до тук. Дадох си сметка, че това е моята концепция, че тези неща са действия, предизвикват промяна, карат те да откриваш себе си. Синът ми, когато прочете заглавието, тогава беше на 10 години и имаше понятие от съществително и глагол ми каза:” Това не са глаголи, защо не написа щети”. Беше много сладко.

- Определят книгата ви като терапевтична. Писането й беше ли терапия за вас?

- Тази книга е моята лична психотерапия.

- Издадохте я преди две години. По-различна ли я виждате сега?

- Стара ми е.Демоде ми е това, което съм написала. Чудила съм се дали е интересна и за другите. Но представяне като това в Хасково ми доказа, че това е само в моята глава.

- Казвате, че трябва да се научим да заявяваме себе си. Защо това е толкова трудно?

- Защото искаме да бъдем харесвани. Човек си задава въпроса:”Ако направя еди какво си, ще ме харесат ли?” Трябва или да си брутална, да разбиваш клишетата или тази, която искаш всички да харесат. Пречупваш се, когато разбереш , че колкото повече се опитваш да се харесаш, толкова повече гърмиш. Нито се харесваш, нито си щастлива. Не се получава.

- Как мъжете приемат вашата книга?

- Добре. Но имаше мъже в личния ми живот, които не приемаха текстовете ми. Имаха проблем с това, че аз пиша. Но в крайна сметка това ме възбуждаше, защото виждах, че някой има проблем с това. Нахъсваше ме. Даваше ми нов стимул, харесваше ми, че те се притесняват. Ако връзката се е провалила, то не е било затова, че пиша. Разбирах, че има смисъл да го правя, щом е проблем. Пишех за секс, то не е наясно - може би не става дума за него, ако пък става - всички ли ще разберат за нас. Чувства се уязвим.

- Смятате ли, че колкото повече жената опознава себе си, толкова повече е наясно с мъжете?

- Да, защото опознавайки себе си, една жена опознава и мъжката си природа. Тогава започва да е наясно защо мъжете така реагират на определени неща. Ти имаш пет стратегии за справяне в живота, мъжът други пет. Когато те си партнират добре, тази двойка разполага с десет стратегии за справяне в живота. Стимулират се, правят живота си такъв, какъвто го харесват. За една жена е много важно да усеща,че вдъхновява мъжа. Защо искаме стабилност, защо искаме мъжа да печели пари. Не само за да ми купи парцалки или да отидем на ски в Австрия. Причината е, че когато мъжът не се справя във външния свят, жената чувства вътрешно, че не го стимулира достатъчно, тя се чувства по – малко жена.

Така разбирам партньорството – да се вдъхновявате взаимно. Баба ми цял живот е била домакиня. Мъжът й се прибира в 12.00 часа. Обядът му е приготвен, сервиран в порцелан и с чашата вино. Тя никога не е работила, дори по време на комунизма. Дядо ми каза, че няма да работи. Бяха на 80 години, когато моя съученичка ми завидя, че са влюбени. Те наистина бяха. Баба е приела дядо и ролята си. Осигурява му комфорта в къщи, за да бъде способен навън.

- Казахте, че жената трябва да влиза в различни роли според ситуациите, в които попада.

- Амбицията например е мъжка черта - иска се стръв. Ако обаче я пренесеш вкъщи, това ще пагуби за връзката ти. Трябва да осъзнаеш, че е роля. Прибираш се и някакъв чака да му сготвиш. Всяка отделна ситуация трябва да примеш като роля. Сменяш ситуацията, сменяш ролята. Трябва да се подсещаш, че е животът е игра и във всяка ситуация да вадиш различно поведение. И във всяка трябва да си 100 процента. Когато си майка, да не мислиш как утре ще напишеш текста си. Това не е манипулация.

Освен това трябва да развиваме емоционалната си интелигентност. Трябва да си даваш сметка какво изпитваш. Не че спира да ти пука,но знаеш че е ценно, наблюдаваш себе си като на филм. Да се наблюдаваш, не да съдиш или отричаш. Трябва да си призанеш например, че ревнуваш. Трябва да си откровен със себе си. Моят личен отговор защо хората не задълбават - защото си мислят, че ще загубят емоцията. А тя е чудесна.

- Работите върху нова книга. Разкажете за нея?

- Тя започна като разговор с моя йога инструктор, който е голям сладур.

Казах му, чу не искам да ми забранява месото, алкохола, цигарите, че няма да ставам в 6.00 сутринта. Не исках да ме занимава и с Източна философия. Той ми отговори, че в йога има много направление и в нито едно от тях няма насилие. Моят йога гуру дава алтернатива. Мислиш по един начин, но виждаш, че може да се мисли и по друг. Не е задължително да приемеш неговия начин. Имаш свободата да избира как да мислиш. Разговорите са готови сами по себе си. Но ми се сториха малко нечестни, без да има и истории. Говорим с него като двама авторитете. Искам да вкарам истории, да споделя своя път. Смятам, че е глупаво да натрапвам своите истории. Затова искам да направя извадки, които могат да се случат на всеки в ежедневието. Това бави издаването, но ще стане. Тръгвам през моята лична депресия, пак ще има любовни истории. Малко съм сляла писането с живота си, може би е нечестно към хората. Една жена ми се разсърди, че съм я ползвала като литературен герой. Но това мога да го преживея. Не като заглавие, но като подзаглавие ще влезе „Внимание към детайла”. Трябва да се вглеждаме в детайлите, в дребните камъчета. От малкото трябва да почнем, с него трябва да сме наясно.

Другата тема в тази книга е вредното щастие. Излизат много книги на пазара, който ни учат как да постигнем щастието. Изключително ме дразни цялата истерия около книгата „Тайната”, харесвам нейната концепция и теорията на привличането – нещата са точно така. Но концепцията на щастието е много относителна. Дразня се, когато ми се пробутва, че всеки ден трябва да сме много щастливи. Има моменти, в които не трябва позитивен, за да забележиш различни неща, иначе ставаш страшен наивник. Не може да не забелязваш реалността. Това щастие, което в момента се предлага, може да те изгуби – да си казваш”Много съм щастлив, нямам нужда да работя, нямам нужда да общувам”. Трябва да имаш двигател. Трябва да имаш хъс.

Трябва ти здравословна доза нещастие, за да си щастлив.

Интервю на Христина Котларска