Дискриминацията на пазара на труда е най-често срещаната дискриминация, каза на откритата днес в Кърджали двудневна кръгла маса председателят на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) доц. д-р Ана Джумалиева.
По думите ѝ това е така, защото всеки човек, в по-голяма или по-малка част от своя живот, е свързан със своето работно място. Пред медиите доц. Джумалиева коментира, че наблюдаваната тенденция е провокирала Комисията да изследва проблемите на дискриминацията на пазара на труда.
„Това, което забелязваме, е, че може да има дискриминация при започване на работа, по време на работа или при напускане или освобождаване от работа. Погледнато реално, дори една обява може да съдържа дискриминационна клауза, която да води до неравно третиране на определена група хора, а по време на работа - включително и сексуален тормоз, който също е форма на дискриминация“, каза доц. Джумалиева.
Тя допълни, че съвместно с Министерството на труда и социалната политика КЗД е изготвила проект на Стратегия за предотвратяване и защита от дискриминация на пазара на труда и изрази надежда България да бъде една от първите държави, които ще приемат подобна рамка. Според доц. Джумалиева страната ни може да се гордее със Закона за защита от дискриминация, който включва 19 признака за защита от дискриминация и в който законодателят дава възможност за защита и по други закони.
Доц. Джумалиева отчете, че годишно жалбите, които разглеждат, са между 800 и 1200, като акцентира, че едва 10 процента от решенията, с които излиза КЗД по тях, биват връщани от съда за доизясняване. Обикновено става въпрос за оплаквания от дискриминация по признак образование, възраст, пол, лично положение – когато става въпрос за отличителни характеристики, с които се отличава даден човек и значително по-рядко за сексуален тормоз.
„Имаме жалби и за неравно заплащане по признак „пол“ и това особено много се наблюдава при младите жени - майки, когато се завърнат след майчинство на работа и когато няма индексация на тяхната заплата или срещат неразбиране от страна на работодателите заради по-често излизане в болничен заради децата“, каза председателят на КЗД.
В рамките на първия ден на кръглата маса стана известно, че сигналите за дискриминация са различни по своя характер за различните региони. За Кърджали бе даден пример с родител, който е подал сигнал, че детето му не е прието в училище под претекст, че е палаво и хипер активно, а преподавателката, която следвало да му бъде учителка, била в предпенсионна възраст.
Отчетено бе също, че за периода 2005 – 2024 г. в Комисията са постъпили 130 жалби от Кърджали и региона. Образуваните преписки по тях са били 67.
Кръглата маса е по проект на Комисията „Подобряване на превенцията на дискриминацията на пазара на труда чрез модернизация и укрепване на КЗД“. Проектът бе подробно представен пред аудиторията, а сред участниците в него са както представители на Комисията, така и на различни държавни и общински институции.
Форумът продължава и утре, когато ще бъдат представени резултатите от проучване по отношението на наличието или липсата на дискриминация в Североизточния район за планиране в България, а д-р Орлин Колев ще изнесе лекция на тема "Работодатели без дискриминация".
БТА
