Качеството на въздуха в Източна Европа, включително в България, явно е значително по-лошо от официално обявяваното. Германски еколози обвиняват шест държави, че прикриват истинските нива на отровен азотен диоксид.

Качеството на въздуха в Източна Европа често е твърде различно от онова, което официално се измерва и съобщава. Това твърди германската екологична организация Deutsche Umwelthilfe (DUH), като обвинява шест държави, че прикриват реалните стойности на замърсяването.

Азотният диоксид се съдържа в отработените газове на дизеловите двигатели. Според данните на DUH измерванията на 64 места в България, Унгария, Чешката република, Косово, Словакия и Румъния показват значително по-високи нива на замърсяване в сравнение с официалните данни.

Значително по-висока концентрация

За целта на изследването германските еколози са провели между 2022 и 2024 година повече от 300 измервания на качеството на въздуха - но не на местата, на които са поставени официалните държавни измервателни станции, съобщава германският „Тагесцайтунг“. На 64 от тези места резултатите са показвали значително по-висока концентрация на азотен диоксид от официално измерената. А на 55 места нивото на азотния диоксид е надвишавало определената от ЕС средногодишна стойност от 40 микрограма на кубически метър.
Не, това не е София, а Скопие

Тези снимки и текстът към тях много напомнят за София. Само че става дума за Скопие. Македонската столица е сред най-замърсените градове в света. Разгледайте нашата фотогалерия за смога над Скопие. Снимка: Reuters/O. Teofilovski

Опасно за здравето

Мръсният въздух убива годишно 1300 жители на Скопие. Там замърсяването с прахови частици превишава с над 10 пъти нормите на ЕС. Това се отнася включително за фините частици под 2,5 микрона, които лесно могат да проникнат в белите дробове и да попаднат в кръвообращението на човека.
Снимка: Reuters/O. Teofilovski

Спешни мерки

Проблемът се дължи най-вече на индустриалното замърсяване, отопляването на населението с твърдо гориво и бълваните от остарелите автомобил изгорели газове. Тази зима македонските власти предприеха редица мерки. Така например общественият транспорт в столицата стана временно безплатен, а на бременните и на хората над 60 години им е позволено временно да не ходят на работа. Снимка: Reuters/O. Teofilovski

С всяка изминала зима проблемът става все по-голям. Той се дължи най-вече на индустриалното замърсяване, отопляването на населението с твърдо гориво и бълваните от остарелите автомобил изгорели газове. За да се справят с проблема, македонските власти предприеха редица мерки. Така например общественият транспорт в столицата стана временно безплатен, а на бременните и на хората над 60 години им е позволено временно да не ходят на работа.С всяка изминала зима проблемът става все по-голям. Той се дължи най-вече на индустриалното замърсяване, отопляването на населението с твърдо гориво и бълваните от остарелите автомобил изгорели газове. За да се справят с проблема, македонските власти предприеха редица мерки. Така например общественият транспорт в столицата стана временно безплатен, а на бременните и на хората над 60 години им е позволено временно да не ходят на работа.

Карането на велосипед - опасна авантюра

Общественият транспорт в Скопие е слабо развит и се състои единствено от автобуси. Повечето от тях не отговарят на съвременните екологични стандарти. Придвижването с велосипед пък е много непопулярно. В града липсва съответната инфраструктура, а шофьорите нямат изградени навици, което прави карането на велосипед опасна авантюра. Затова и инцидентите с велосипедисти не са никак редки. Снимка: Reuters/O. Teofilovski

Последен писък на модата

Замърсяването на въздуха превърна маските за дишане в дефицитна стока - този артикул не може да се намери почти никъде в магазинната мрежа. Неправителствени организации бият тревога: при средно 269 дни в годината с лош въздух за дишане те призовават властите да инвестират в мерки, които ще решат проблема дългосрочно, а не само временно. Снимка: Reuters/O. Teofilovski

Няма бързи решения

В Щутгарт, който е сред градовете с най-лош въздух в Германия, обявяват тревога от смог веднага щом концентрацията на праховите частици достигне 80 микрограма на кубичен метър. В Скопие през зимните месеци (на снимката) концентрацията обикновено е от два до три пъти по-висока - около 200 микрограма, а в пиковите си стойности замърсяването дори достига 600 микрограма. Снимка: Reuters/O. Teofilovski

Вашингтон пита...

Замърсяването очевидно тревожи и служителите на американското посолство в Скопие, които решиха да събират идеи в Туитър как да бъде решен проблемът с мръсния въздух. Подобни допитвания не са необичайни за някои западни представителства. На запитването от Вашингтон обаче този път отговори Москва...
Снимка: Twitter/US Botschaft, Skopje

…отговаря Москва!

Според руското посолство, решението се нарича „Турски поток“ - руски проект на газопровод, преминаващ по дъното на Черно море и през Турция към Европа. Тръбите ще минават и през Македония. САЩ се застъпват за алтернатива на руските енергийни доставки за страните от региона.
Снимка: Twitter/Russische Botschaft, Skopje

Назад към природата!

Тъй като Скопие е заобиколен от три страни от възвишения, единственият начин за жителите на македонската столица да подишат чист въздух е да правят излети сред природата. Освен на свежия въздух, от близките хълмове те могат да се порадват и на прекрасната гледка отвисоко.
Снимка: Reuters/O. Teofilovski

Някои не забравят да вземат със себе си и домашните си любимци.

От тези данни германската екологична организация стига до извода, че официалните измервателни станции са инсталирани встрани от основните точки на замърсяване, както и че се използват неподходящи измервателни уреди. Подобно нещо би нарушавало европейското право, пише изданието и пояснява, че ЕС има ясни директиви по въпроса – измервателните станции трябва да се поставят на места, където се очаква най-силно замърсяване на въздуха.

Скандалът с дизеловите автомобили, част от които заминаха и за България

Високите стойности на азотен диоксид, който се съдържа в отработените газове на автомобили, автобуси и камиони с дизелови мотори, са много опасни за здравето. Всяка година в ЕС умират преждевременно повече от 142 000 души в резултат от високо замърсяване с отровния азотен диоксид, казва  директорът на DUH Юрген Реш. Призоваваме за независим преглед на всички официални измервателни станции в Европа, за да не се прикрива повече истинската степен на замърсяване на въздуха.

За Източна Европа, и в частност за България, заминаха голям брой стари дизелови автомобили от Германия, за които бе установено, че са имали манипулирани устройства за контрол на емисиите,  така че да показват по-ниски стойности. В Германия това предизвика огромен скандал. В Източна Европа обаче автомобилите продължават да се продават и ползват. Според Реш, цитиран от „Тагесцайтунг“, някои от тези автомобили превишават 40 пъти допустимите емисии на азотен диоксид при нормална експлоатация. Той настоява тези автомобили да бъдат оборудвани със системи за пречистване на отработените газове за сметка на производителя и да не бъдат изнасяни като употребявани автомобили, без да бъдат преоборудвани.

Проблемът с фините прахови частици

Не по-малко рисков е проблемът с фините прахови частици (ФПЧ). Според Европейската агенция за околна среда  само през 2020 година в ЕС са умрели най-малко 238 000 души, поради това, че са били изложени на концентрация от фини прахови частици от над 5 микрограма на куб. метър.

Световната здравна организация  казва, че средногодишната концентрация не бива да надвишава тази стойност, защото в противен случай има риск от тежки увреждания на здравето. Тези незабележими с просто око частици могат да попаднат в белия дроб и кръвообращението, след което да предизвикат възпаления и заболявания на сърдечно-съдовата система.

На Карта на Европейската агенция за развитие с данни за 2021 и 2022 година, показваща замърсяването с фини прахови частици, оцветени в червено (с лош въздух) са българските градове Пловдив, Стара Загора, Велико Търново и Русе.