Руските дронове и ракети, насочени към Украйна, продължават да нарушават въздушното пространство на НАТО, излагайки на риск гражданите на Източна Европа. Какъв трябва да е отговорът на НАТО?

На 8 септември два румънски изтребителя F-16 излетяха от военна база до границата с Украйна. Спешната реакция беше предизвикана от руски дрон, който навлезе в румънското въздушно пространство. Безпилотният летателен апарат се задържа там няколко пъти за по 30 минути, преди да се насочи отново към Украйна.

Това не е първият подобен инцидент в Румъния и в други държави от НАТО. Ден по-рано руски дрон падна в Латвия, вероятно влязъл във въздушното пространство през Беларус. Броят на тези инциденти се увеличава в последните четири седмици, а Русия изглежда е склонна да поема по-големи рискове. „Става все по-лошо и НАТО трябва наистина да реши как да отговори“, смята Джейми Шей, бивш заместник-генерален секретар по сигурността в НАТО. Шей смята, че Алиансът трябва да оказва повече подкрепа на членовете си.

Русия тества НАТО?

Алиансът осъди нарушаването на въздушното пространство на страни-членки и го нарече „безотговорно и потенциално опасно“. Заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана посочи, че няма информация действията на Русия да са били умишлени.

Експерти като Ян Калберг от Центъра за анализ на европейските политики във Вашингтон смятат, че Русия може би иска да предизвика реакция от НАТО и търси разминавания между думите и делата на Алианса. Може би се прави и опит да се тества комуникацията вътре в НАТО, казва Калберг. По всичко личи, че нараства натискът върху НАТО да надхвърли вече предприетите мерки, включително да засили наблюдението и въздушните патрули и да разположи повече системи за противовъздушна отбрана в източните региони на Алианса.

Трябва ли НАТО да сваля руските дронове?

В скорошно интервю с „Файненшъл Таймс“ полският външен министър Радек Шикорски заяви, че Полша, както и другите държави, граничещи с Украйна, имат „дълг“ да свалят руските ракети, които са насочени към тяхното въздушно пространство, преди те да го достигнат. През ноември 2022 година двама фермери загинаха, след като ракета от украинската противовъздушна отбрана падна в полско село до границата с Украйна.

Какъв трябва да е отговорът на НАТО? Снимка: Janine Schmitz/AA/photothek.de/picture alliance

Като суверенна нация Полша може да предприеме каквито мерки прецени, но правителството във Варшава едва ли ще направи подобна стъпка, без да е съгласувана с НАТО. Засега Алиансът се противопоставя на това предложение с аргумента, че съществува риск НАТО да стане част от конфликта. „Проблемът на НАТО с ескалацията на конфликта ограничава държавите сами да се защитават и да помагат на Украйна“, казва Кристине Берзина от германския „Фонд Маршал“. Експертката обръща внимание и на факта, че макар Русия да не спира да говори за „червени линии“, последните събития - навлизането на украински части на руска територия и позволението западни оръжия да се използват в Русия, не предизвикаха никакъв катаклизъм.

Ще помогне ли буферна зона по границата с Украйна?

Разширяване на полската и румънската противовъздушна отбрана и над Западна Украйна ще помогне не само за предпазването на полските граждани, но и на украински градове като Лвов, казва експертката Берзина. Това би било важен бонус за Украйна, защото зимата наближава, а тогава руските войски обичайно атакуват енергийната инфраструктура на страната.

Джейми Шей очаква и инцидентите във въздушното пространство на НАТО да зачестят, тъй като Русия атакува все повече цели в Западна Украйна. Но Шей отбеляза, че ако НАТО реши да използва своите системи за противовъздушна отбрана над границата с Украйна „това трябва да бъде достатъчно ограничено“, за да не се създаде впечатление, че „това е включване на Запада във войната“.

Все пак той „трябва да бъде оперативно ефективен“ не само за прихващане на безпилотни самолети, но и на балистични ракети, преди те да преминат на територията на НАТО. Според Шей зона от 100 км навътре в украинската територия вероятно е „минимумът, който ще даде достатъчно време за разузнаване, наблюдение и прихващане“.
Пречките пред държавите от НАТО

В края на краищата става дума за политическо решение. Експертите, с които ДВ разговаря, са на мнение, че ако НАТО иска да въведе буферна зона по границата на Украйна, това може да се постигне. Но вероятно ли е да стане?

С предстоящите президентски избори в САЩ и сложните вътрешнополитически ситуации в Германия и Франция, все повече държави изглежда не желаят да взимат решения, които биха могли да се разтълкуват като намеса на страната им във войната на Русия срещу Украйна. „Докато руснаците не се целят умишлено в нас, ще си затваряме очите“, каза бившият служител на НАТО Джейми Шей. Но ако има сериозен инцидент, при който руски дрон падне върху супермаркет в страна от НАТО, добавя той, ситуацията ще се окаже съвсем различна.