Ще има ли България „неутрален“ премиер, който е равноотдалечен и приемлив за политическите сили? Подобен лидер като „Супер Марио“, както в Италия наричат Марио Драги, например. Защо това е (почти) невъзможно.
Да се избере равноотдалечен премиер на България е като да се избере независим главен прокурор - невъзможно за изпълнение занятие. Но ако главен прокурор без зависимости е добро начало и ясна цел за реформиране на съдебната система, „неутрален“ министър-председател не е пенкилерът за политическата криза.
Равноотдалечен, непартиен премиер?
Когато съпредседателят на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков казва, че „изходът от политическата криза е политическите сили да се обединят около един равноотдалечен, непартиен премиер, икономист или юрист“ и обща програма за развитие, сигурно има предвид някого. Въпросът е може ли да има „непартиен премиер“, предложен от политическа сила - или ще теглят имена на лотария? Дори последният български цар Симеон Сакскобургготски избра партийната платформа, за да влезе във властта. В парламентарната демокрация отговорност се носи от политическата сила, нагърбила се да реализира мандата за съставяне на правителство. Кой ще носи отговорността за решенията на един „неутрален“ премиер, ако допуснем хипотезата, че се намери по-добър кавър на „сламения“ проф. Любен Беров.
Непартийният премиер обикновено се назначава в кризисни ситуации или при временни решения, какъвто е служебният, който също по Конституция е непартиен. Но тъй като в България всяко назначение е „политика“ - дори конкурсите за директори на училища, кръгът от личности, от които се подбира служебният министър-председател, до един са функция на някоя партия или нейните кланове. Навред е пълно с партийни „лейтенанти“.
Парламентарното мнозинство носи тежестта
Eдин такъв „неутрален“ премиер не би избавил политиците от отговорността да вземат тежки и непопулярни решения, които те така упорито избягват. Например график за декарбонизация и постепенно извеждане от експлоатация на въглищните мощности в пътната карта за енергетиката, където България е записала само, че ТЕЦ-овете ще работят до 2038 година. Това са част от условията, които България не е изпълнила, за да получи втория транш от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Правителството на ПП-ДБ, подкрепяно от ГЕРБ и ДПС, макар и да разполагаше с мнозинство, не събра политическа воля и смелост да предложи, а парламентът да гласува такъв график. Вместо това предпочете да осигурява милиони на енергетиците от Маришкия басейн, защото ще останат без заплати, а това означава социално напрежение. Тази практика продължи и служебният кабинет на Димитър Главчев.
„Неутралният“ премиер не може да се справи с политическото безсилие. С аргумента за огромното недоверие към политиците Божидар Божанов от „Демократична България“ разшири формулата, по която ще се търси такъв управленец, пред БНТ: „Нашата идея е да се обединим около непартиен, но достатъчно разпознаваем общественик за премиер, подкрепен от широк кръг партии“.
По bTV бившият министър на финансите Асен Василев (ПП) даже начерта червена линия - „ако няма независим премиер тип Марио Драги или Мишел Барние“, човек с „голям статут“, който да сглоби вариант за правителство, няма да участват. Само че Драги и бившият еврокомисар и настоящ премиер на Франция Барние са различни профили - първият е сред най-влиятелните и компетентни финансови лидери в света, вторият е политик и дипломат със стратегическо мислене, изнесъл тежестта на преговорите за Брекзит и не се вписва съвсем в определението „надпартиен“.
Има ли български „Супер Марио”
Само преди дни бившият президент на Европейската централна банка (EЦБ) Марио Драги, превел еврото през финансовата криза, представи в Брюксел своя доклад за мащабни частни и публични инвестиции, каквито не са правени в Европа в последния половин век. Целта е да се осигурят допълнителни 800 милиарда евро, за да стане ЕС по-конкурентоспособен. Драги, работил като изпълнителен директор и в Световната банка, е известен освен със своя висок професионализъм и с твърдост и решителност. С тях са се сблъсквали и много политически лидери в ЕС като Силвио Берлускони, гръцките правителствени ръководители, бившият германски министър на финансите Волфганг Шойбле.
Ако се вярва на идеите за „непартиен“ премиер от типа на „Супер Марио“, както италианците наричат Драги, значи политиците искат да (си) вкарат таралеж във… властта. По времето на „сглобката“ обаче лидери в управляващото мнозинство не събираха смелост да се възпротивят на съпредседателя на ДПС и санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски.
За 20-те месеца като премиер на правителството на националното единство в Италия, Драги наложи някои реформи, сред които на публичната администрация и данъчната система. Кой би го позволил в България, след като предизборно за пореден път политиците отложиха с година въвеждането на новия механизъм за формиране на таксата за битови отпадъци на принципа „замърсителят плаща“.
С „голям статут“, за какъвто говори Асен Василев, е единствено Кристалина Георгиева, която на 1 октомври 2024 г. ще започне втория си 5-годишен мандат като управляващ директор на МВФ. Но българи на толкова високи позиции в международни институции и всепризнати авторитети не се срещат.
Политическа маневра?
Предложението за непартиен министър-председател, лансирано от ПП-ДБ, би могло да се разглежда и като политическа маневра. От една страна, е средство за оказване на натиск върху други политически сили да приемат по-широк компромис или коалиция. Наред с това ПП-ДБ се представят като диалогични в опит да спечелят избиратели, разочаровани от острата поляризация и партийни конфликти.
Но ако политиците не се наемат да вършат работата, за която са избрани, защо тогава се явяват на избори?
