На Костадинов му е ясно, че и сега законопроектът на „Възраждане“ за „чуждестранните агенти“ няма да мине. Но защо тогава пак опитват? Защото веднъж успяха. И защото искат да сеят омраза. От Еми Барух.
Преди няколко дни, докато гросмайсторката и шампионката Нургюл Салимова е приготвяла багажа си за участието си в шахматната олимпиада в Будапеща, Костадин Костадинов е подготвял своите депутати да внесат в парламента за пореден път законопроект за чуждестранните агенти. Дали според него на Нургюл Салимова ще бъде поставено клеймо „чуждестранен агент“ е въпрос с повишена трудност.
На турнира в Торонто през април т.г. Салимова - една от най-добрите български шахматистки, заслужи с актива си 19 250 евро от наградния фонд на Международната федерация по шахмат. А как ще тълкуват това хората от „Възраждане“, които следват човеконенавистната путинска идеология, можем само да гадаем. Защото щом стане дума за пари, получени било от награден фонд, било от чуждестранни спонсори на български спортисти в главите на Костадиновите хора се появява призрак, който застрашава „националните интереси на България“.
Кои биха били потенциалните жертви
За да е напълно абсурдно, ще дам пример с още едно име - на писателя Георги Господинов. С казуистични похвати от текстове на внесения законопроект биха се намерили доводи, според които и той може да попадне под ударите на проектозакона за чуждестранните агенти.
Защото: всяко лице и всяка организация, които са получили над 1000 лева чуждестранно финансиране извън ЕС (за година) - предлага съчинението на „Възраждане“ - следва да бъдат поставени в категорията на „чуждестранните агенти“.
Така и до името на един от най-обичаните, най-превеждани и най-награждавани извън България български писатели, носителят на литературната награда „Букър“ Георги Господинов би могло да се появило клеймото „чуждестранен агент“.
Списъкът на потенциалните жертви може да бъде смайващо разнообразен: биха били засегнати фондации, училища, изследователи, поети, спортисти, актьори, учени, писатели, журналисти, дори общини, на които замогнали се техни жители решават за изпратят отнякъде дарение, дори църкви, реставрирани със средства на спомоществователи отвъд океана….
Правният прочит на този проект безспорно би отсъдил, че такъв закон е противоконституционен. Най-малкото защото нарушава свободата на изразяване на мнения. И Европейският съд по правата на човека, и Европейската комисия не биха се поколебали в осъждането на подобно посегателство срещу демократичните принципи.
Трябва ли обаче това да ни успокоява?
Повечето от лидерите на парламентарно представените партии вече заявиха, че няма да подкрепят този законопроект. Но не продължиха по-нататък. От най-високата трибуна на България не се чуха еднозначни и категорични анализи на поредния опит на партията с неофашистки облик да насажда омраза в обществото. На Костадинов отдавна му е ясно, че и този път проектът му няма да мине. Защо тогава вносителите от „Възраждане“ отново предприемат този ход?
Ами защото веднъж те вече успяха. След като бяха приети промените в Закона за предучилищното и училищното образование, благодарение и на разпространените откровени измислици за „джендър пропаганда“ сред децата, Костадинов и шайката „възродители“ около него продължават да тестват резистентността на обществото и неговата податливост към путинските идеологически клишета.
Спекулации ала Шерлок Холмс са благодатна почва за развинтени фантазии в най-екстравагантни посоки. Възможно е зад този ход да стоят някакви пазарлъци и договорености със самостоятелни играчи от други партии. Допускането, че това е предизборен ход е също много е вероятно.
Да градиш предизборната си кампания върху омразата към другия означава, че ти разчиташ именно това послание да печели привърженици, да бъде припознато като ценност от гласоподавателите. Което означава, че партията на Костадинов се опира на устойчиви канали, по които да тече безпрепятствано пропагандата срещу „чуждото“, „западното“, „чужденеца“, онзи, който има досег със света извън родния дувар.
Българският елит трябва да реагира веднага
Преди 1989 година година Би Би Си, Свободна Европа, Гласът на Америка, Дойче Веле бяха наричани „вражески радиостанции“, „чужди агенти“. Слушането им беше забранено и се наказваше строго.
И през 1930-те в Германия нацистите установяват пълен контрол над радиопрограмите. Тогава германският политически и интелектуален елит не е разчел каква страшна заплаха за обществото е разпространяването на фашизоидни идеи. Последствията са известни.
Предложеният законопроект на „Възраждане“ е заплаха от същия порядък. На която българският политически елит би трябвало да реагира. Еднозначно и категорично. Веднага.
