От х:

Днес в x:

„Всеки ден ни биеха“: Какво е преживял украинец в руски плен

Много украински военнопленници са в руски плен от над две години и преживяват изтезания, побои, глад. ДВ се срещна с украински военнопленник, който беше освободен през юни тази година. Ето какво ни разказа той.

Володимир Шевченко e прекарал повече от две години в руски затвор като военнопленник. Държали го в килия с още 15 човека. „Всеки ден ни биеха. Например за това, че стоим прави в килията или че се движим из нея, защото – както твърдяха – не сме знаели за какво се борим. Наричаха побоя превъзпитание. По време на разпитите използваха ток. Слагаха ни на един стол, покриваха ни главите с калъфка за възглавница и започваха… Токовият удар редовно ме събаряше от стола, просто не можех да се контролирам.“

Лишаване от храна

При побоите на Шевченко му избиват три зъба. Но най-лошото, казва той, е било лишаването от храна. Отслабнал е с повече от 20 килограма. „Не ни позволяваха да си поделяме храната. Правеха го нарочно. Бяхме шестнайсет души и ни подхвърляха по десетина къшея хляб. Наказваха ни, ако дадем на някой друг. Искаха да ни накарат да се караме помежду си за храна. Събирахме всяка трохичка хляб.“

Това, че е бил заедно с други украинци, го е държало, помагайки му да оцелее, казва  бившият военнопленник. „Сред нас имаше хора с всякакви професии - строителни работници, автомонтьори и други. Измисляхме си теми за разговор, които да ни поддържат. Всеки ден – отново и отново.  Казвах: Момчета, не се затваряйте в себе си.“

Защитник на комбината „Азовстал“

Малко преди Русия да нахлуе в Украйна през февруари 2022 година частта на Шевченко от Националната гвардия на Украйна е била изпратена в южното пристанище на град Мариупол. Там той се включва в защитата на града, а след дългата руска обсада на металургичния комбинат „Азовстал“, 20-годишният тогава войник е сред хилядите защитници на града, на които е заповядано да се предадат.

На 25 юни тази година той най-накрая се върнал в Украйна, след като бил включен в група за размяна на затворници. За него това било огромно облекчение. Но връщането към нормалния живот остава предизвикателство, признава той.

„Изпусках всичко, което хвана"

Бившият военнопленник се възстановява бавно от преживените ужаси  Снимка: DW

„Не знаех за какво да говоря с родителите си, с роднините си. Баща ми в момента се сражава на фронта. Бях много щастлив да го видя. Не бях здрав - изпусках всичко, което хващах в ръце. Не можех до си оправям леглото. Беше ми много трудно. Бяхме свикнали да правим всичко толкова бързо. Ако се забавехме, ни биеха, разбирате ли?“

Много украинци продължават да са в руски плен. Но те не са забравени. Шевченко се среща и разговаря със семействата на други бойци от батальона „Азов“, които още на се освободени. В Украйна те са герои, но в Русия са мразени и рядко биват включвани в списъците за размяна на пленници.

Една майка очаква сина си

„Тръпна при всяка следваща размяна, но синът ми така и не се връща. Всеки път храня надежда, че ще е сред освободените, но това не се случва. Това ме убива, сърцето ми направо спира, когато стане ясно, че той отново не е бил включен в списъците за размяна“, казва една майка на украински войник, държан в плен от руснаците.

По-голям късмет е извадил друг боец от батальона „Азов“, с когото Шевченко е бил заедно в Мариупол. Наскоро той е бил освободен, а приятелят му вече го е посетил. „Винаги съм му казвал, че един ден всичко ще се оправи“, спомня си той.

Володимир Шевченко е решен да документира всичко, през което е преминал. Казва, че иска да стане блогър.

 

Източник: http://www.dw.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини