Ако приемате много листни зеленчуци, черен шоколад, ядки и боб, вероятно се храните здравословно. Но ако в диетата ви липсват тези продукти, може би трябва да обърнете внимание на това ново проучване, което свързва проблема с минералния дефицит с промените в ДНК.
Проучването, проведено от изследователи от Университета на Южна Австралия (UniSA), изследва кръвни проби от 172 възрастни на средна възраст и установява, че тези, които имат ниски нива на магнезий, също така имат и високи нива на аминокиселина, наречена хомоцистеин. Тя се смята за генотоксична, което означава, че може да увреди човешката ДНК.
Обратно, проучването установява положителна връзка между високите нива на магнезий и тези на фолиевата киселина (витамин B9) и витамин В12.
„Нашето проучване показа пряка връзка между ниските нива на магнезий в кръвта (по-малко от 18 мг/л) и увеличеното увреждане на ДНК, дори след корекция за пол и възраст“, разказва молекулярният биолог от UniSA д-р Пермал Део (Permal Deo), който е съавтор на изследването.
„Измерени са кръвните нива на магнезий, хомоцистеин (Hcy), фолиевата киселина и витамин B12, което показва обратна корелация между магнезий и Hcy и положителна корелация между магнезий, фолиевата киселина и витамин B12“, добавя той. „Това показва, че достатъчно високите нива на магнезий в кръвта са от съществено значение за защитата на нашите гени от токсичността, причинена от хомоцистеина, която се увеличава при недостиг на фолиевата киселина и витамин В12."
Според изследователите токсичната комбинация от ниско съдържание на магнезий и високи нива на хомоцистеин може да увеличи вероятността от заболяване на стомашно-чревния тракт, няколко вида рак, диабет и болестите на Алцхаймер и Паркинсон.
Изследователският екип смята, че неблагоприятните резултати от ниското съдържание на магнезий се дължат на факта, че то може да наруши способността на организма да произвежда енергия и да захранва клетките, което от своя страна може да доведе до по-бързо стареене на тъканите. Магнезият, който е четвъртият най-разпространен минерал в човешкото тяло, преди това е бил свързван със здравословния синтез на ДНК и РНК. Но дефицитът на този минерал все още не е бил напълно проучен от гледна точка на увреждането на тези генетични носители, посочват изследователите.
Освен въздействието му върху ДНК, магнезият е идентифициран като съпътстващ фактор в над 300 ензимни системи в организма, включително тези, които регулират кръвното налягане, контролират нивата на глюкоза в кръвта и осигуряват правилната функция на нервите. Друго проучване, проведено миналата година в Австралия, също свързва достатъчните нива на минерала с по-големия обем на мозъка.
Въпреки че изследователите възнамеряват да определят оптималния хранителен прием на магнезий в бъдещи проучвания, Део казва, че нисък дневен прием е всяко количество под 300 mg на ден. Междувременно FDA препоръчва възрастните на възраст между 31 години да получават 420 mg на ден. Това е количество, което е сравнително лесно да се набави чрез хранителни добавки или диета. Така например унция (около 30 г) печени тиквени семки доставя 156 мг магнезий, унция семена от чиа съдържа 111 мг от минерала, а унция бадеми - 80 мг. Спанакът, кашуто, фъстъците и соевото мляко също са най-добри източници.
Справка: Dhillon, V.S., Deo, P. & Fenech, M. Low magnesium in conjunction with high homocysteine increases DNA damage in healthy middle aged Australians. Eur J Nutr (2024). https://doi.org/10.1007/s00394-024-03449-0
Източник: Low level of common nutrient linked to disease-causing DNA damage, Michael Franco, New Atlas
