Всяка година се извършват стотици хиляди операции за поставяне на изкуствени стави. Но дали всички те са наистина необходими? С подходяща физиотерапия в някои случаи хирургическата намеса може да се избегне, пише АРД.
Много хора страдат от остеоартроза на тазобедрената или колянната става. Наричат я още дегенеративна ставна болест - износване на ставите, изразяващо се в намаляване на хрущяла между костите и свързаното с това обездвижване. При някои пациенти това може да бъде и много болезнено, посочва АРД.
Крайната мярка е ендопротезиране - поставяне на изкуствена става на мястото на увредената. Преди това обаче е препоръчително да се проведе „консервативно“ лечение с подходяща физиотерапия или медикаменти и едва ако то не даде резултат, да се пристъпи към операция. За да се избегне ненужната хирургическа интервенция, пациентите в Германия могат да потърсят и второ мнение преди смяната на ставата.
С помощта на определени програми за физиотерапия операцията за поставяне на изкуствена става може да бъде избегната или най-малкото забавена. Научно доказано е, че с подобна физиотерапия се намалява болката и се подобряват подвижността на ставите и техните функции, пише АРД.
Дания изпреварва Германия
В Германия гамата от терапии варира от нагревки до ултразвук и от електротерапия до масажи. Качеството на нито една от тези терапии обаче не е изследвано задълбочено и не се знае какъв ще е крайният ефект при остеоартроза на колянна или тазобедрена става.
По-различно стоят нещата в Дания, където преди повече от десет години е разработена концепция, наречена GLA:D (в превод - добър живот с остеоартроза в Дания). Тя представлява структурирана тримесечна програма за овладяване на упражнения, която междувременно се практикува в повече от десет държави. Досега в нея са били обхванати повече от 110 000 души, научаваме още от публикацията на АРД.
Какво включва терапията?
GLA:D се състои от три индивидуални терапевтични сесии, по време на които се оценяват физическата форма и симптомите. Отделно се провеждат две срещи, на които пациентите научават повече за своето заболяване и възможностите за лечение, включително какво могат да направят сами, за да облекчат страданията си.
Умишлено се избягва сложното или скъпо оборудване, като например специализираните уреди. Вместо това терапията залага на прости помощни средства, които са налични и у дома - като изкачване на стълби, упражнения със ставане и сядане на стол или клякане. Идеята е програмата да може да продължи да се прилага от всеки пациент и след края на тримесечната му подготовка. На финала има още един индивидуален преглед, за да се установи какво е постигнато.
Дългосрочно подобрение
За да определят ефективността на концепцията, датчаните използват по-малки тестове за ефективност и подробни проучвания на пациентите си от самото начало: в началото, след три месеца и една година след края на терапията.
Резултатите: болките са намалели при 28 процента от пациентите с коленни и при 21 на сто от тези с проблемни тазобедрени стави. Съответно е намаляло и потреблението на болкоуспокояващи средства. Хората са били в състояние да изминават по-дълги разстояния, качеството им на живот се е подобрило - включително в дългосрочен план, тъй като положителният ефект от терапията е бил налице и една година по-късно, пише АРД.
В Германия до този момент програмата GLA:D е достъпна само за осигурените лица в една-единствена голяма здравна каса - Barmer - и в осем по-малки фирмени здравноосигурителни каси в рамките на пилотен проект. Засега не е ясно дали и кога датската концепция ще бъде достъпна по лекарско предписание в цяла Германия, но в касата Barmer са убедени, че програмата е много полезна, включително защото дава възможност за намаляване на разходите, например за болнични, и за редуциране на хирургичните интервенции.
