Днес православните християни отбелязват Благовещение - денят, в който според Светото писание Архангел Гавриил донесъл на Дева Мария вестта, че тя ще роди Исус Христос.
   
Това е един от големите християнски празници, отбелязван от църквата от седми век насам.  

За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден". 

На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.
   
Празникът е най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите - господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.  

На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. 

През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.  

Именици са Благовест, Благовеста, Благой, Блага.