"В настоящата политическа криза се идентифицира сериозен проблем - липсата на легитимност и доверие в сегашните политически субекти. Няма нито една партия, която да се ползва с доверие и трудно може да се произведе стабилна власт. Кризата, започнала преди 3 години може да доведе до промяна на конституционния модел."
Това мнение изрази пред БНР Димитър Ганев от социологическа агенция „Тренд“ и преподавател по политическа култура в СУ „Св. Климент Охридски“.
"Власт трудно може да се произведе и да е стабилна, дори да се произведе ще ерозира подкрепата. Няма реална алтернатива. При този вакуум в партийната ни система ще навлязат големи и средни политически субекти след няколко години. И след няколко години политическата ни система ще изглежда драматично различна след няколко години. Под въпрос е и конституционният модел, все повече са хората смятат, че парламентарният модел е изчерпан, съответно алтернативата каква е? Да създадем модел с по-сериозна политическа стабилност. Може да е президентска или полупрезидентска", посочи Ганев.
Но предупреди:
"Това може да мине само през свикване на 8-о ВНС, а то само по себе си е кутия на Пандора и носи сериозни рискове. То когато заработи може да произведе всичко каквото си иска. Това е най-сериозната политическа криза у нас от над 100 години."
Пред националното радио изследователят представи и новата си книга „Българската политическа почва“.
"Политическата култура е направление в политологията от средата 20 век и дава отговор какви са ценностните ориентири, политическите възприятия на национални, регионални и местни общности. С книгата се опитах да отговоря на въпроса, доколко и как ние възприемаме политиката и тези възприятия как са се оформили. Именно в почвата, през много векове се оформят пластове, както в нашата политическа култура се оформят пластове. Идентифицирал съм ги географски – мястото, релеф, климат, влияят върху история и култура, и следващите са балкански, православния пласт, религиозната идентичност ни дава важна отлика през Османския период и последният е националния пласт, започва от Паисий Хилендарски, но неговата кулминация е във втората половина на 19 век, когато възраждане буйства в главите на българите."
Преподавателят по политическа култура подчерта, че "нищо от това, което се случва днес, не е от това поколение не е от последните години, не е прищявката на един или друг лидер":
"Има дълбоки културно-исторически основания дълбоко в почвата."
Политологът прогнозира потвърждение на тенденцията като спад в избирателната активност и на 27 октомври т. г.:
"На последните избори избирателната активност е до 2,2 млн. души, ако се запази ние можем да имаме активност на 27 октомври около 2 млн. души. Има огромно отдръпване от всички парти и липса на мотивация. Политическото представителство става нелегитимно, а основните политически сили се ползват с ниски нива на доверие."
Неговата прогноза е, че на изборите на 27 октомври парламентарните сили ще бъдат избрани от 1,8 млн. души:
"Ако се направи правителство и то стъпва на мнозинство, то ще е около 900 000 души, под милион, този милион ще бъде недоволен, че точно с тези партии е направена коалиция. Представете си следващата власт, ако има редовно правителство, ще стъпи на ниска обществена подкрепа. Големият проблем от 2020 г. няма да бъде разрешен, защото няма да имаме легитимна власт. Това няма да разреши политическата криза и липсата на алтернатива ще направи голяма промяна в страната през следващите години. Ще има голяма трансформация и може да се промени конституционния модел на страната."
