Спас Александров

Метеорологията става все по-точна наука. Това констатират синоптиците навръх професионалния си празник. Днес те честват 120 години от основаването на метеорологията в България. Макар и внушителен, този период е и най-голямата слабост на науката. 120 години просто са малко време, за да бъдат прогнозите още по прецизни. В Хасково и областта наблюдения на времето се правят от 105 години. Местната станция в настоящия си вид обаче съществува едва от 1974-та година. За сметка на това е една от най-добре оборудваните в Южна България, заяви ръководителят и Спас Александров.

Интервю на Георги Христов

- Г-н Александров, тази година метеоролозите сполучиха в повечето от прогнозите си. Лесен за отгатване ли е местния климат?

- Прогнозираните тенденции за зимата се изпълниха. Тя бе топла и влажна. Това може би изненада някои, но не и нас. Очаквахме някаква цикличност на времето. След години на сравнително малко валежи, тази година имахме близо 120 литра на квадратен метър, тоест двойно над обичайното. Климатът в региона в никакъв случай не е лесен за прогнозиране. Хълмист терен, който се комбинира с река Марица. Оттам нахлуват големи маси средиземноморски въздух, който е главният метеорологичен фактор, влияещ на времето в региона. Смесването на различни влияния създава усещането, че времето е нестабилно.

- Метеоролозите обаче все повече познават времето..

- Метеорологията е наука, чиято прецизност се натрупва с течение на времето и благодарение на измервателната техника. Трябва да се отчитат всички фактори и влияния, като тенденция. Ако се прави това, резултатите могат да бъдат впечатляващи. Знаете ли, че мога да ви кажа какво ще е времето във вашата лятна отпуска?

- Веднага ви казвам - края на юли и началото на август, някъде на планина, ако искате по-точно...

- Аа, то така не става. Всеки, който иска професионална информация и прогноза, трябва да си плати. Има ценоразпис за подобни услуги.

- Колко струва? Не знам дали ми е по джоба..

- Вижте, правят се подобни прогнози, затова и някои се абонират за услугите на националния център за метеорология и хидрология. Иначе ние подаваме прогноза за времето, но ако искате за конкретен период на конкретно място, за това се плаща.

- С каква степен на точност е една такава прогноза?

- Зависи. Ако поискате данни за конкретен ден на конкретно място, има много променливи, които могат да повлияят на точността на прогнозата. За по-голям период, степента на точност става значително по-висока. Дейността ни е с обществена значимост и затова всякакви такива частни питания се плащат. Тук говорим за ангажиране на голям интелектуален и технически ресурс.

Един от специалистите в хасковската станция-Георги Барбов

- Колко добре откъм тези елементи е обезпечена хасковската станция?

- Имам 7 висококвалифицирани специалисти в Хасково и още 15 пункта в областта. Технически сме подготвени супер. Единственият в региона автоматичен изпарител е тук. Всъщност в цяла Южна България само в Чирпан и в Хасково се измерва изпаряването на водата. Следим всичко - от вятър, дъжд, температура до радиационния фон. Пълен анализ на водата и измерване на нейното PH /киселинността/.

- Позволете един по общ въпрос. Има ли глобално затопляне или това е пропаганда?

- Моето мнение е, че няма глобално затопляне. Метеорологическата наука съществува от стотина години, изключително малко време в историята на човечеството, камо ли в историята на планетата. Има учени, които гледат само тези години и отчитат, че за този период температурата се е повишила с 0.2 градуса. На това почиват твърденията за т. нар. глобално затопляне. Други отчитат, че има цикличност на времето. В този контекст прогнозата е точно обратната - няма глобално затопляне. Ако се вземе по-голям период от време току виж се отчете, че има глобално застудяване.

- Значи не се очертават климатични катаклизми?

- Не може да се прогнозира, но ако ги има, те няма да бъдат заради глобалното затопляне. Ако трябва да се пазим от някакви бедствия в региона, то те ще са традиционни - градобитната област около Любимец и опасността от вълни по поречието на Марица. Не говорим за човешката глупост. Например тази година покрай Дунав заради изградените диги много земеделски земи останаха под вода. Да, реката не преля. Но на принципа на скачените съдове - високото ниво се оттече чрез подпочвените води от другата страна на дигата и предизвика още по-голямо наводнение.