Страхът от конфликти може да е повлиял на развитието на праисторическите европейски общества толкова, колкото и самите конфликти, сочи скорошно проучване
След края на последния ледников период нарастването на човешката популация далеч не е било равномерно, а се е характеризирало с периоди на бързо разрастване, последвани от резки спадове. Причините за тези колебания са все още само частично изяснени.
Предишни изследвания на учените от Complexity Science Hub (CSH) Питър Търчин (Peter Turchin, роден в Русия под името Петр Турчин), Даниел Кондор и международен екип от сътрудници показаха, че социалните конфликти, а не - или в допълнение към - факторите на околната среда, биха могли да окажат значително влияние върху тези модели. Сега те добавят още едно парче към пъзела.
Войните и конфликтите не само причиняват преки жертви, но и създават атмосфера на напрежение и страх. Този страх, оказвайки въздействие върху избора на място и начина, по който хората се заселват, би могъл да окаже съществено влияние върху развитието на населението в Европа, както е показано в проучването, публикувано в Journal of the Royal Society Interface.
Бягство и пренаселеност
"В световен мащаб учените обстойно изучават и обсъждат наличието и ролята на конфликтите в праисторията. Все още обаче е трудно да се оценят ефектите от тях, като например тези върху числеността на населението", обяснява Даниел Кондор (Daniel Kondor) от CSH. "Това се усложнява още повече от потенциалните косвени ефекти, като например хората, които от страх напускат домовете си или избягват определени райони."
Според резултатите от проучването тези косвени въздействия на конфликтите биха могли да предизвикат значителни, дългосрочни колебания на населението в недържавни общества, като например в неолитна Европа (около 7000 г. пр. н. е. до 3000 г. пр. н. е.).
"Нашият модел показва, че страхът от конфликти е довел до намаляване на населението в потенциално опасни райони. В резултат на това хората са се концентрирали на по-безопасни места, като например върховете на планините, където пренаселеността би могла да доведе до по-висока смъртност и по-ниска раждаемост", обяснява Кондор.
Съвпадение на археологическите доказателства
Продължаващата заплаха би попречила на заселването на голяма част от останалите земи. Съавторът Детлеф Гроненборн (Detlef Gronenborn) от Центъра за археология "Лайбниц" (LEIZA) в Майнц, Германия, добавя:
"Резултатите от симулационните изследвания съвпадат добре с емпиричните данни от теренните археологически проучвания, като например къснонеолитния обект Капеленберг край Франкфурт, датиран около 3700 г. пр. н. е. Подобно на него имаме много случаи на временно изоставяне на открити земеделски площи, свързано с оттегляне на групи към добре защитени места и значителни инвестиции в мащабни отбранителни системи като валове, палисади и ровове."
"Това концентриране на хора в определени, често добре защитени места би могло да доведе до увеличаване на различията в богатството и до политически структури, които да оправдаят тези различия", добавя Пьотър Турчин от CSH. "По този начин косвените ефекти от конфликтите може също да са изиграли решаваща роля за появата на по-големи политически единици и за възхода на ранните държави."
Науката за комплексността среща археологията
За да симулират динамиката на населението в неолитна Европа, изследователите разработват компютърен модел. За да тестват модела, те използват база данни от археологически обекти, като анализират броя на измерванията на радиовъглеродната възраст от различни места и периоди от време, с предположението, че това отразява мащаба на човешките дейности и по този начин в крайна сметка броя на населението.
"Това ни позволява да изследваме типичните амплитуди и времеви рамки на нарастване и намаляване на населението в Европа", обяснява Кондор. "Нашата цел бе симулацията ни да отразява тези закономерности."
В бъдеще моделът би могъл да помогне за тълкуването на археологически доказателства, като например признаци на пренаселеност или модели на земеползване, което от своя страна може да осигури необходимия контекст и данни за по-нататъшно усъвършенстване на моделирането. Това е типичен пример за интердисциплинарно сътрудничество, което CSH се стреми да стимулира.
Complexity Science
Комплексната наука (Complexity Science) - науката за взаимодействията и връзките между социалните процеси и факторите на средата, прилага научни принципи и методи за разбиране и анализ на сложни системи в социалните науки. Тя използва модели за изследване на взаимодействията между хората и околната среда, интегрирайки социални и биофизични науки.
"Използвайки методите на науката за сложността, ние разработваме математически модели, за да анализираме възхода и падението на сложните общества и да идентифицираме общите фактори", обяснява Турчин.
Това включва събирането на огромни количества исторически данни, които се управляват в специализирани бази данни като Глобалната историческа банка данни Сешат (Seshat Global History Databank).
"За да се получи възможно най-пълна картина, прякото сътрудничество с археолозите е изключително важно. Това изследване е чудесен пример за потенциала, който може да има такова интердисциплинарно сътрудничество", подчертава Кондор.
Справка: Landscape of fear: indirect effects of conflict can account for large-scale population declines in non-state societies; Dániel Kondor, James S. Bennett, Detlef Gronenborn and Peter Turchin; Journal of the Royal Society Interface; Published:28 August 2024 https://doi.org/10.1098/rsif.2024.0210
Източник: What role did fear play in Europe's population growth?, Complexity Science Hub
