Всяка четвърта пенсия през 2040 г. ще е инвалидна, показва първият от 5 години актюерски доклад на НОИ

Осигуровките за пенсия трябва да са над два пъти по-високи от сегашното си ниво, за да покриват разходите за пенсии. Действителният размер на вноската към държавното обществено осигуряване (ДОО) сега е 16,3%, защото все повече хора се осигуряват и във втория стълб (поради което от общата вноска натам отиват 5%). За балансиране на приходите и разходите в системата, необходимият размер на вноската е 37,5% за 2023 г., т.е. с над 20 процентни пункта по-голям. Това пише в новия годишен актюерски доклад на НОИ, публикуван днес.

Тези анализи са едни от най-важните в осигурителната система, защото правят допускания и прогнози за следващите десетилетия до 2070 г., които се отнасят до всички нас - и като работещи, и като пенсионери, и като данъкоплатци. В тях обикновено се представят и различни алтернативни сценарии за развитие на системата - например през увеличение на осигуровки или пенсионна възраст, или през ограничаване на ръста на пенсиите, а оттам и на разходите. Заради големите промени около пандемията, актюерски доклад не беше правен от 2019 г. Това прави тазгодишното му издание още по-интересно.

Като цяло, прогнозите на експертите от НОИ са по-песимистични в сравнение с очакванията от 2019 г., въпреки че демографски и макроикономически донякъде нещата ще се подобряват. В годините след пандемията бяха постигнати видими подобрения в размерите на пенсиите, но по-голямата част от разходите, необходими за тези мерки, бяха финансирани чрез трансфери от централния бюджет, а не от собствени приходи на осигурителната система. „Неизбежно се получи така, че разривът между приходите и разходите в ДОО се увеличи, също както и зависимостта на ДОО от държавния бюджет“, отбелязват авторите на доклада.

Как ще растат пенсиите

През следващите години швейцарското правило ще дава все по-малък процент на осъвременяване на пенсиите, показват прогнозите. Ако тази година то доведе до 11% за пенсиите от 1 юли, догодина увеличението ще е 8,7%, през 2026 г. - 4,6%, а после ще продължи да намалява до 2,6% през 2070 г. Все пак, благодарение на направените в последните години увеличения, през следващите няколко години пенсията ще стои все по-добре, когато се съпостави с осигурителния доход. За 2023 г. средната пенсия е 55% от средния осигурителен доход - това е т.нар. коефициент на заместване. През следващите няколко години той ще достигне и дори ще надхвърли 56%, но това ще бъде и най-високата му стойност.

В дългосрочен план коефициентът на заместване на дохода ще намалее до около 43-44%, като през 2060 г. ще е 43,1%. Това означава и по-малко щедра пенсионна система. Експертите посочват няколко причини за това, например включването на осигурителния доход за цялата трудова кариера за хората, започнали работа след 1999 г., а не само за „златните“ години. Самото швейцарско правило също, както се вижда и от прогнозните данни, ще влияе негативно, тъй като в него се взема предвид нарастването на осигурителния доход и на инфлацията, поради което пенсиите ще растат по-бавно от средния осигурителен доход (предполага се, че ниската инфлация ще ги дърпа назад).

Важен фактор за размера на държавната пенсия е и корекцията (намалението) за хората, които ще получават втора пенсия от универсалните фондове. Тази корекция се налага поради факта, че в рамките на осигурителния им път, за тези хора в държавния пенсионен фонд е постъпвал по-малък размер на осигурителната вноска. Намалението не ги ощетява - те получават допълнително плащане и от втория стълб. Тази година намалението в пенсията от ДОО за хората, родени след 1959 г., е между 10 и 11%. Този процент ще нараства, достигайки до около 20% до 2040 г. и 25% до 2052 г. тъй като целият осигурителен стаж на лицата, които ще се пенсионират след 2040 г. ще обхваща периоди след 2001 г. с осигуряване в универсален пенсионен фонд, обясняват от НОИ.

Какви ще са следващите пенсионери

Хората с пенсия за осигурителен стаж и възраст при изпълнени условия ще продължат да намаляват, като ще се увеличават хората с инвалидни пенсии, както и тези с недостатъчно стаж и възраст. Докато през последните години тенденцията в броя на инвалидните пенсии беше намаляваща, от началото на 2023 г. настъпи обрат и броят им започна да нараства. Причината е в извършената през 2023 г. промяна в Наредбата за медицинската експертиза, припомнят актюерите на НОИ.

Прогнозите показват, че ако миналата година пенсионерите с лични инвалидни пенсии са били 18,6% от общия брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност, то до 2040 г. делът им ще достигне 24,5%. С други думи, тогава всеки четвърти пенсионер ще е пенсионер по инвалидност, а не с пълен осигурителен стаж и навършена възраст.

Нищо добро не ни очаква и по отношение на зависимостта между осигуряващи се и пенсионери. През 2023 г. на 100 осигурени лица са съответствали 68 пенсионери с пенсии за трудова дейност. След 2040 г., под въздействието на фактори като застаряване на населението, увеличаваща се средна продължителност на живота и намаляващ брой на заетите лица, стойностите на този показател нарастват значително, като според прогнозните резултати през 2060 г. на 100 осигурени лица ще съответстват 81 пенсионери с пенсии за трудова дейност, т.е. все по-малко работещи ще трябва да издържат все повече пенсионери.

Препоръките

Основното предизвикателство на следващите години ще е не да се задържи нарастването на разходите за пенсии, а да се намерят подходящи източници за финансирането им, отбелязват анализаторите. Те обаче отчитат, че предвид демографските процеси и намаляването на броя на осигурените, възможностите за нарастване на осигурителните приходи по тази линия са ограничени.

Увеличаването на периода на осигуряване преди упражняване на правото на пенсия ще се осигури благоприятно не само върху дългосрочното финансово състояние на системата, но и върху адекватността на пенсиите, пише още в доклада. В същото време обаче в него се подчертава, че до 2037 г. възрастта и стажът продължават да растат, поради което въвеждането на още по-строги условия за пенсиониране сериозно ще влошат достъпа до пенсия.

Като възможно решение експертите препоръчват да се прегледат някои съществуващи разпоредби, които водят до увеличаване на средната продължителност на получаване на пенсия, без това да е съпроводено с по-дълъг период на осигуряване. Подсказват и че трябва да се преосмислят практики, които нарушават връзката „принос-права“, вместо да я заздравяват. Почти всички законови промени в последните една-две години са именно в тази посока.

Докладът не настоява за увеличение на осигуровки. Авторите му отчитат, че подобна мярка е твърде непопулярно решение, което ще има неблагоприятни последици върху разполагаемите доходи на хората и върху конкурентоспособността на икономиката ни. Вместо това, посочват те, може да се търси по-добър баланс между социалнозащитната и осигурителната функция на ДОО, без да се пренебрегва адекватността на пенсиите. Сред очертаните в този контекст решения е минималната пенсия да се определя по начин, който защитава пенсионерите от изпадане в бедност, но също и ангажиране на другите системи за социална защита у нас. Посочва се и необходимостта от предвидим механизъм за актуализиране на тавана на пенсиите, така че всички пенсионери да получават осъвременяване.