„Очаква ни нова желязна завеса, този път в много по-големи мащаби. Няма да бъде възможно ефективното функциониране на тази желязна завеса без членството на Украйна в НАТО и ЕС“.

Това посочи пред ФрогНюз военният експерт Илия Налбантов.

„След предоставянето на ограничен брой F-16 и успешните действия на украинската армия в Курска област, се предостави последен шанс на режима на Путин да излезе с достойнство от тази война. Ако тази възможност не бъде реализирана, много трудно ще бъде за САЩ да продължат политиката, поддържаща единството на Руската федерация, а от там и контролът върху ядрените устройства. Контролираното от нелегалната мрежа на Путин разпространение на ядрени устройства е най-голямата заплаха за човечеството“.

Първата част от интервюто, посветена на помощта за Украйна, победата на нападнатата страна, новата желязна завеса и въпроса очакваше ли Западът руското пълномащабно нападение, четете в следващите редове:

Украйна се бие „с едната ръка вързана на гърба“ казват анализатори, включително представители на Украйна. Видяхме още, че  Германия прие да ограничи помощта. До какво ще доведе това?

Да, погледнато с категорията на желаното, Украйна се бие с „едната ръка вързана на гърба“. Западът, или както е прието да се нарича - колективният запад, бавно реагира на исканията ѝ за предоставяне на необходимото оръжие, дори ѝ налага ограничения за използването на определени системи в дълбочина на руска територия. Но погледнато от историческия опит, все пак колективният запад след 24 февруари 2022 г. реагира доста по-различно на агресията на Путин в Украйна, в сравнение с агресията на Сталин към Финландия, Бесарабия и Буковина и  агресията на Хитлер и Сталин в Полша. Реагира доста по-различно дори от агресията на Путин спрямо Грузия през 2008 г., както и на окупирането на Крим и части от двете донбаски републики през 2014 г. Милионите в помощ на Украйна тръгнаха още от момента на нахлуването на руската армия на 24 февруари 2022 г. След това тези милиони станаха милиарди, така и до ден днешен. Всички твърдения, свързани с ограничаването на помощта за Украйна през 2025 г. нямат рационална основа.

В момента руската пропаганда и нейните ментални разклонения в България, а и по света, се опитва да създаде психоза, свързана с бъдещата помощ на Германия, като използва лятната пауза в процедурата за приемане на бюджета на страната за следващата година. Убеден съм, че в началото на септември всичко ще си дойде на мястото. Да, много им се иска на поддръжниците на режима на Путин тази помощ да спре и Украйна да я постигне съдбата на Полша от 1939 г., но това едва ли ще се случи.

Проспа ли според Вас Западът началото на пълномащабната война, особено след като през 2014 година Русия влезе в Крим и го анексира, предпочете да не види знаците или напротив - извършваше подготовка?

Много пъти съм си задавал този въпрос. Препрочитайки събитията от 2008 и 2014 години и процесите след това, считам, че никой нищо не е проспал. Просто войната на режима на Путин срещу Украйна беше прогнозирана от водещите световни анализатори на финансовите и икономически процеси, свързано с подготовката на срещите на G8. Предвидената среща на G8 в Сочи за 2014 година, след анексията на Крим, бе пренасочена в Брюксел без участието на Русия и групата отново стана G7.

По това време изследователи вече трайно регистрираха задкулисните действия на Русия, свързани със задълбочаването на конфликта между афганистанското правителство, подкрепяно военно от САЩ и НАТО, и талибаните. Самият процес на оттеглянето на САЩ от Афганистан, след двустранното подписване на споразумението, беше признак, че САЩ очакват друг конфликт и не е целесъобразно да поддържат два фронта.

Не остана незабелязана и руската подкрепа за крайни националистически формации в западните страни. Безплодните срещи в рамките на Минския мирен процес бяха категорично доказателство, че Русия няма да спре своята инвазия на запад.

След 2014 г. в Украйна започна процес на формиране на въоръжени сили по западен модел за управление, бойно и всестранно логистично осигуряване. Особено внимание беше отделено на службите за сигурност. Украйна се възползва максимално от консултантската помощ на западните партньори и преди руската агресия на 24 февруари 2022 г. службите бяха подготвени и с обновен ръководен състав. Нанесените удари от руските въоръжени сили през нощта на 24 февруари в значителна степен бяха върху опразнени от войски и техника райони на постоянна дислокация. Всичко това говори за една доста добре организирана координация и своевременно оказана помощ на Украйна преди инвазията.

Пасивен ли е Западът в тази война? Виждаме много заявки, чието изпълнение обаче често се бави - пресен пример е пристигането на F-16 за украинските сили, което се случва чак сега, въпреки че беше обявено преди години.

Нека да не се забравя, че войната е преди всичко политика, която се води с други средства, и използването на въоръжени сили винаги е било само част от нея. Предоставянето на украинските въоръжени сили на съветски образци техника и въоръжение никога не е било предмет на дискусии. С изключение на България, колективният запад направи всичко възможно такива системи и боеприпаси за тях да бъдат предоставяни в максимално бързи срокове.

Друг е въпросът с предоставянето на съвременни, високотехнологични средства за воденето на войната. Тази тема винаги е била предмет на дискусии в кръговете, вземащи решения. Западните експерти са наясно, че става въпрос за две различни технологични култури и че съвместяването им може да доведе до вътрешна криза в украинските въоръжени сили. Това в някаква степен го видяхме при лятното настъпление на Украйна през 2023 г. Този недостатък вече не се вижда при лятното настъпление в Курска област през 2024 г. Предстои да видим как ще се оползотворят технологичните възможности на F-16 в последващите предизвикателства, пред които неминуемо ще бъде изправена украинската авиация.
Уверен съм, че насищането с достатъчно количество F-16, обучен летателен и инженерно-технически състав през следващите няколко седмици, съчетано с натрупания вече боен опит, ще изиграе своята роля за успешните действия на Украйна и на източния участък от фронтовата линия.

Нека не се забравя, че освен технологичен, това забавяне има и политически смисъл. То даваше ясни знаци на режима на Путин да намери възможност за излизане от войната по достоен начин. Но явно системата на управление, функционираща в руската държава, не е в състояние да осъществи такава радикална политика.
След предоставянето на ограничен брой F-16 и успешните действия на украинската армия в Курска област, се предостави последен шанс на режима на Путин да излезе с достойнство от тази война. Ако тази възможност не бъде реализирана, много трудно ще бъде за САЩ да продължат политиката, поддържаща единството на Руската федерация, а от там и контролът върху ядрените устройства. Нека не забравяме, че режимът на Путин е режим, работещ по правилата на организирана престъпна формация, за която моралът е условно понятие, а още по-малко човечността. Контролираното от нелегалната мрежа на Путин разпространение на ядрени устройства е най-голямата заплаха за човечеството.  

Има анализатори, които смятат, че единственият начин Руската федерация да не практикува повече мащабни военни кампании в бъдеще е тя да се разпадне на отделни държави - какво смятате по този въпрос?
Да, но тези анализатори не си дават сметка за силата на неформалната власт във всяко ново регионално образование при разпада на руската империя. Такъв разпад тази империя вече преживя на два пъти в историята си. Какво се получи първия път? Много по-голяма империя с красив идеологически транспарант и брутално жесток репресивен апарат. Второто разпадане доведе до свиване в рамките на Руската федерация, но след като се осъзна, че ресурсите, на които се основа функционирането на федерацията са на изчерпване, бяха активирани неформални актьори и фактори в Европа и света, за да може империята отново да се разшири. Е, в опита за поредното разширение през 2022 г. империята получи няколко системни удара, за да се свие в собственото си пространство и да се научи да го управлява рационално.
В този смисъл бъдещото за функционирането на Руската федерация ще бъде оставено на руския народ и неговия елит. За да не се позволи нова експанзионистична политика, санкциите спрямо Русия много внимателно ще бъдат отменяни, докато се постигне необратимост в процеса. По тази причина изграденият от Путин затворен режим за федерацията е в процес на репликиране и от отсрещната страна. Очаква ни нова желязна завеса, този път в много по-големи мащаби. И, няма да бъде възможно ефективното функциониране на тази желязна завеса без членството на Украйна в НАТО и ЕС.

Втората част на интервюто, очаквайте утре във ФрогНюз…

Илияна Маринкова