След повече от година на рекордно високи температури на световния океан, Атлантическият океан се охлажда по-бързо от всякога, което може да повлияе на времето по целия свят.
През последните три месеца преминаването от горещи към хладни температури в екваториалния Атлантически океан се случва с рекордна скорост. Този очертаващ се модел на „атлантическа Ниня“ идва точно преди очаквания преход към по-хладна Ла Ниня в Тихия океан и тези съвпадащи събития могат да имат отражение върху времето в целия свят.
Преминаването към по-хладни температури в двата океана е добре дошла промяна след повече от година на рекордни горещини на сушата и в морето, до голяма степен обусловени от увеличаването на емисиите на парникови газове и от топлата тенденция Ел Ниньо в тропическия Тихи океан, която се разви в средата на 2023 г.
„Наблюдаваме, че средните глобални температури на океана започват да се понижават малко“, заявява Педро Динезио (Pedro DiNezio) от Университета на Колорадо в Боулдър. По данни на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) глобалните температури на морската повърхност през изминалия юли са били малко по-ниски, отколкото през юли 2023 г. - с това се слага край на 15-месечната серия от рекордно високи средни температури на океана.
Тихоокеанският Ел Ниньо отшумя през май, а между септември и ноември вероятно ще се развият по-хладни от средните условия на Ла Ниня, според последната прогноза на NOAA. Това се дължи отчасти на засилването на пасатите, които позволяват на по-студената вода да излезе от дълбоките слоеве на океана. От друга страна, Ел Ниньо се свързва с по-слаби пасати, които намаляват изплуването на по-студена вода. Този многогодишен цикъл се нарича Ел Ниньо-южна осцилация (ENSO - El Niño-Southern Oscillation) и е един от основните източници на естествена променливост на глобалния климат.
Макар че има много по-малко влияние върху климата, екваториалният Атлантически океан също се колебае между топлите „Ниньо“ и студените " Ниня“ на всеки няколко години. Подобно на ENSO, това колебание също често се свързва със силата на пасатите.
(вляво) Месечни температури на морската повърхност в сравнение със средните в ключовия район за наблюдение на Атлантическия океан Ел Ниньо/Ла Ниня между януари 1982 г. и юли 2024 г. Атлантическият Ел Ниньо през 2024 г. е бил най-силен (най-високата червена лента) от 1982 г. насам. (вдясно) Температурите в източната част на екваториалния Атлантически океан са били малко под прага на Ла Ниня през юли 2024 г.
Месечни температури на морската повърхност, сравнени със средните в ключовия регион за наблюдение на атлантическите Ниньо/Ниня между януари 1982 г. и юли 2024 г. Кредит: Franz Philip Tuchen/NOAA/climate.gov
Както и в Тихия океан, в екваториалния Атлантик през по-голямата част от 2023 г. се наблюдаваха необичайно горещи условия на Ел Ниньо, а температурите на морската повърхност в началото на тази година бяха най-топлите от десетилетия.
„Това е последният епизод от поредица събития за една климатична система, която от няколко години излиза от релси“, коментира Майкъл Макфадън (Michael McPhaden) от NOAA.
През последните три месеца температурите в тази част на Атлантическия океан се захлаждат по-бързо, отколкото когато и да било в архивите от 1982 г. насам. Тази внезапна промяна буди недоумение, тъй като не са се развили силните пасати, които обикновено водят до подобно захлаждане, обяснява Франц Филип Тухен (Franz Philip Tuchen) от Университета в Маями, Флорида. „Прегледахме списъка с възможни механизми и засега нищо не отговаря на изискванията“.
Ако температурите останат с 0,5 °C по-ниски от средните за поне още един месец, това официално ще се счита за „атлантическа Ниня“, отбелязва Тухен.
Двете потенциални Ла Ниня вероятно ще окажат влияние върху метеорологичните модели по света поради въздействието си върху температурата и влажността. Тихоокеанската Ла Ниня обикновено се свързва със сухо време в западната част на САЩ и влажно време в Източна Африка, докато атлантическата Ла Ниня има тенденция да намалява валежите в африканския регион Сахел и да ги увеличава в части от Бразилия. Двете Ла Нини биха могли да имат и противоположно влияние върху текущия сезон на ураганите в Атлантическия океан: Тихоокеанската Ла Ниня се очаква да увеличи вероятността от появата на урагани в Атлантическия океан, когато настъпи през септември, но Атлантическата Ла Ниня може да отслаби някои условия, като например активността на атмосферните вълни, необходими за формирането на урагани.
Циклите могат да си влияят и пряко. Как точно, е трудно да се предвиди, но има основания да се смята, че атлантическата Ла Ниня може да забави развитието на Ла Ниня в Тихия океан, забавяйки ефекта на охлаждане на глобалния климат, посочва Макфаден. „Възможно е да се стигне до война между Тихия океан, който се опитва да се охлади, и Атлантическия океан, който се опитва да го затопли."
Източник: The Atlantic is cooling at record speed and nobody knows why, James Dinneen, New Scientist
