В царството на корупцията и безнаказаността държавната банка е обречена да обслужва олигарси

Скандалът с „кредита за Вълка и Сокола“ върна в дневния ред темата за начина, по който работи единствената държавна банка у нас - Българската банка за развитие.

Историята със 150-милиона, отпуснати преди 5 години на новоизлюпена фирма, свързана с бизнесмена Румен Гайтански, ни стресна, защото ни припомни КТБ - любимата каса на олигарсите, която рухна след разрива между Цветан Василев и Делян Пеевски.  Голямата разлика с „четвъртата по големина“ е, че ББР управлява не частни пари, а се разпорежда с нашите, на данъкоплатците, над 1 млрд. лева. Затова порочните практики са още по-отвратителни и болезнени.

Червени лампи мигат тревожно отдавна,

много отдавна.

Преди 10 години Димитър Димитров, член на Надзорния съвет на Българската банка за развитие, пръв проговаря по темата: „70% от кредитите на ББР отиват за 20 фирми. Семейно-приятелски кръгове на бившите управляващи дърпат конците в банката“, казва през октомври 2014 г. Димитров.  

Думите му впечатляват публиката и почтените медии. „Отговорните институции“ - БНБ и „Банков надзор“, прокуратурата, КПКОНПИ, Сметната палата се правят на „ни чули, ни видели“.

И логично употребата на държавната касичка за финансиране на „обръчите“ продължава с пълна пара - само се сменят правителствата и според това се обновяват бизнес кръговете.

През 2015 г. депутатът Гроздан Караджов задава няколко важни въпроса на тогавашния министър Владислав Горанов, вкл. „Колко проверки в ББР е осъществил „Банков надзор“ през последната година и какви са  констатациите? Нарушенията във финансирането от ББР сочат ли аналогия с модела КТБ за присвояване на обществени средства и преразпределянето им в полза на отделни лица и фирми?"

Горанов не коментира аналогията с КТБ, само посочва, че с ББР всичко е наред, което било потвърдено и в една инспекция от БНБ.   

Над порочните сделки дълго се спуска

удобното прикритие „банкова тайна“.

Но през 2017 г.  „изтече“ информация, че фирми, свързани с Георги Гергов, член на Изпълнителното бюро на БСП - „Слънчев ден резидънс“ и „Международен пловдивски панаир“, са се уредили с близо 32 млн. евро заеми от държавната банка. Скандалът бе голям, защото в устава на ББР пише, че няма право да кредитира фирми, свързани с политически лица.

Обществото и медиите се възмутиха. И всичко утихна.  

През 2020 г. ББР пак влезе в новините със скандал. Оказа се, че банката, създадена на финансира малки предприятия, иновативни и ориентирани към износ фирми, създаващи висока добавена стойност,  се кани да отпусне заем на събирачи на неплатени дългове - „Свети Георги груп“. И се случи нещо интересно - тогавашният премиер Бойко Борисов реши да уволни тогавашния директор на ББР Стоян Мавродиев. Претекстът беше точно този кредит, но усещането беше, че Мавродиев е ядосал с друго патрона си (една от версиите беше, че е заиграл прекалено с ДПС).  

В следващите години разследващи журналисти упорито ровеха и пишеха, че бизнеси, зад които прозира корпулентната сянка на депутата бизнесмен Делян Пеевски, са щедро финансирани от ББР.  Институциите си траеха.

Пред 2021 г., Кирил Петков, току-що назначен за служебен министър на икономиката, откри, че от 1.4 млрд. лв. капитал на държавата в  (ББР) близо милиард са налети в осем неслучайни компании.

Петков  счупи „омертата"

и обяви кои са осемте. Всъщност някои от тях вече бяха „осветени“ в храбри медии - като „Роудуей“, „Слънчев ден“, „Благоевград - БТ“. Но друго си е министър да ги обяви.  

„Отговорните държавни органи“ отново силно замижаха пред нездравата концентрация на стотици милиони на данъкоплатците в избрани „обръчи“, вкл. и прословутата Комисия за противодействие на корупцията, наричана преди КПКОНПИ, а сега КПК.  Можеше поне да имитира интерес към твърденията, че четири от осемте най-едри клиенти на ББР някак са свързани с интересите на политика-бизнесмен Делян Пеевски, да проверят и да го „изперат“. Дори това не направиха.

Същата КПК се сепна от дълбокия сън и се активира в особен момент - когато вождовете на ДПС Ахмед Доган и Делян Пеевски влязоха в чутовен сблъсък. Кредитът за Вълка (за фирмите на Румен Гайтански) изведнъж се оказа казус за комисията, която се разрови в пътя на парите от ББР и успя да ги свърже със Сокола (КПК предположи, че „вероятно“ с 30 от 150-те милиона са погасени дългове на ТЕЦ „Варна“, наричана в последните години „теца на Доган“)

По повод на последните бурни събития с разкрития, обвинения и арести шегобийци обясняват, че КПК всъщност означава

„Каквото Пеевски Каже"

и че същото много приляга и на върховната прокуратура.  

Голямата тема не е конкретният заем за Вълка, Сокола, Шиши или друг хищник. А за експлоатацията на ББР, за отказа на институциите да си вършат работата, за системния колосален проблем - несекващите и все по-нагли безобразия с парите на данъкоплатците.  

И до ден-днешен няма отговор какво става с огромния кредит за „Благоевград - БТ“ - отпуснат в момент, в който холдингът „Булгартабак“ се разделяше с най-ценните си активи - цигарени фабрики, цигарени марки, техника и опитен персонал. КПК и прокуратурата упорито заобикалят „слона в стаята“ (също както неглижират дори най-новото твърдение на банкера изгнаник Цветан Василев, направено пред българския парламент - че обръчите на Пеевски са взели половин милиард лева от разгромената КТБ).

Съмнителни „операции“ в държавната банка има не само по линия на кредитирането.  

През 2020 г. Бойко Борисов още бе премиер, а Мавродиев - все още шеф на ББР. Тогава изненадващо държавата наля в държавната банка 140 млн. лева, за да купи с тях акции на частната ПИБ. Сделката се случи с много критики заради надутата цена. Година по-късно финансисти обявиха, че ББР е отчела близо 100 млн. лева загуба, тъй като е платила по 5 лв. за акции, които вече се котират за 1 лв.

Банков надзор какво мисли по въпроса? Не знаем, защото мъли. За важното управление в БНБ отговаря Радослав Миленков, който през  2014 г. бе назначен за шеф на Фонда за гарантиране на влоговете точно когато рухваше КТБ. А после бе повишен в подуправител на централната банка.

Остана без последствия и разкритието, че вместо да работи с големи западни партньори, ББР е наблегнала на контакти с Далечния Изток - през 2021 г. се разбра, че над 90% от привлечените заемни средства са от китайски банки. Дали това е редно и здравословно - ДАНС, БНБ, Сметната палата и дума не обелиха по този въпрос.  

„Заварихме корупция и лошо управление“,

обяви през 2021 г., Цанко Арабаджиев, назначен от Кирил Петков за изпълнителен директор. И даде примери за дребни „пробиви“, ощетяващи държавната банка. Предното ръководство на ББР било наело ПР агенция за контакти с медиите, на която плащало 5-6 пъти над нормалните пазарни цени. Бил сключен и договор с „пазител“ на личните даннни (по GDPR регламента) за „скромните 18-20 хил. лв. на месец.

Междувременно се разбра, че ексдиректорът Стоян Мавродиев, обвинен преди дни за длъжностно присвояване в особено големи размери, е бил най-скъпо платеният човек на държавна служба в България  - като си е докарвал 36 000 лв. месечни доходи от ББР и дъщерните й дружества.  

Арабаджиев твърди, че е заварил банката с „тотално изключени механизми за контрол“. Но защо да се учудваме, след като всеки ден ни убеждава, че тоталното изключване на контрола е болест на цялата държава.

 ББР си имала ПРИНЦИПИ:

„При осъществяване на дейността си банката се ръководи от принципите на прозрачност, неутралност, рентабилност, ефективност, пазарна съвместимост и добра банкова практика“,  пише на сайта й.  Как да повярваме....

Дори сегашното ръководство да се стреми да спазва тези „принципи“, няма никаква гаранция, че следващото ще е добросъвестно. Изкушенията държавните пари да се раздават с предимство на „наши хора“ са големи, политическият натиск също - това показва дългогодишната история на държавната банка. Не случайно всяка нова власт слага свои кадри на високите постове.     

Печалната история на ББР е поредно доказателство, че в просмуканата от корупция и тотална безконтролност България колкото по-малко „държавна собственост“ има, толкова по-добре - хищниците ще имат по-малко терени за ловуване и плячкосване.

У нас има достатъчно много частни банки - над 20, които са в люта конкуренция на кредитния пазар. Има кой да финансира и малки, и големи. Трябва ли да продължаваме да издържаме държавна „каса за олигарси“, маскирана като банка за добрия малък и иновативен бизнес?   

„Криминалният“ кредит

Фирмата "„Роудуей кънстракшън“ е получила близо 150 млн. лева от ББР. Банката с много мъки успя да си върне 3.5 млн. лева. Другото е загуба.

Още през 2019 г. се знаше, че това е порочен кредит, който няма нищо общо с целите и задачите на държавната развойна банка. Той е отпуснат на новосъздадена фирмичка, която купува западащо предприятие с малки активи, добиващо строителни материали.  150-те милиона естествено са „плъзнали“ и към други получатели. Общото за всички участващи в схемата е, че са свързани с известния Румен Гайтански, който дълги години просперираше, разчитайки на добрите си връзки с ГЕРБ и ДПС. И сигурно щеше да продължи, ако не бяха наскъпили сериозни политически промени (в столичнята община) и трусове (в ДПС), при които бизнесменът явно стана жертва на войната Пеевски-Доган.   

Понеже кредитът за Вълка е бил много голям, под него стоят пет подписа за одобрение. Излиза, че не само Стоян Мавродиев си е сложил „главата в торбата“ с този заем.  Защо тогава само той получи обвинение? А другите четирима, които са подписали, да не би да са невинни?

 Карикатура: Христо Комарницки