На 15 август 1914 г., каналът прокопан през Панамския провлак, свързвайки Атлантическия и Тихия океан, е открит за плаване с преминаването на щатския товарен и пътнически кораб Анкон.

През 1855 г. САЩ завършва железопътна линия през Панамския провлак, тогава част от Колумбия, и подтиква различни страни да предложат план за построяването на канал. В крайна сметка Колумбия дава права за строежа на Фердинанд дьо Лесепс (Ferdinand de Lesseps), френският предприемач, завършил Суецкия канал през 1869 г. Строежът започва през 1881 г., но неадекватното планиране, болести сред работниците и финансови проблеми водят компанията до банкрут през 1889 г. Три години по-късно Филип-Жан Бюно-Варила (Philippe-Jean Bunau-Varilla), бивш главен инженер на строежа, придобива акциите на неработещата компания.

С настъпването на 20 век, САЩ, които са придобили много задморски територии в края на Испанско-американската война, искат да имат пълна собственост над канала, за да придвижват бързо бойни и търговски кораби между Атлантическия и Тихия океан. През 1902 г. Конгресът на САЩ разрешава придобиването на френската компания и насочва средства към строежа на канала. През 1903 г. се подписва споразумение с Колумбия, което гарантира на САЩ използване на територия в замяна на финансова компенсация. Сенатът на САЩ ратифицира споразумението, но този на Колумбия, от страх да не изгуби суверенитета си, отказва.

В отговор Президентът Теодор Рузвелт дава мълчалива подкрепа за панамското движение за независимост, поведено до голяма степен от Филип-Жан Бюно-Варила и неговата компания. На 3 ноември 1903 г., част от панамците издава декларация за независимост от Колумбия. Железницата, ръководена от САЩ, премахва влаковете си от Северната крайна станция в Колон, пречейки така на колумбийските войски, изпратени да потушат бунта. Други колумбийски сили са спрени от преминаване в Панама с пристигането на щатския боен кораб Нашвил.

На 6 ноември САЩ признава Република Панама и на 18 ноември споразумението е подписано с Панама, което осигурява на САЩ ексклузивна и постоянна собственост на панамската канална зона. В замяна Панама получава 10 милиона щатски долара и годишна рента от 250 000 щатски долара, започваща девет години по-късно. Почти веднага споразумението е заклеймено от много панамци, като нарушаващо новия национален суверенитет на страната.

През 1906 г. американски инженери убеждават президента, че концепцията трябва да бъде променена и каналът да е с шлюзове. В следващите три години се създават работни условия и средства и се влагат усилия в борбата срещу тропическите болести в района. През 1909 г. започва същинското строителство. В един от най-големите строителни проекти на САЩ за всички времена са преместени почти 185 милиона кубични метра пръст и са вложени почти 400 милиона щатски долара в построяването на дългия 81,6 километра канал. На 15 август 1914 г. Панамският канал е официално открит за плаване.

По-късно панама иска преразглеждане на споразумението и през 1977 г. Президентът Джими Картър и панамският диктатор Омар Торихос подписват споразумение за връщане на канала на Панама в края на века. По обяд на 31 декември 1999 г. е осъществено мирно прехвърляне.  

Източник: History: On this day in history - Panama Canal open to traffic