Държавите в Европа са на различен етап по пътя си към реализиране на приобщаващо образование за децата със специални потребности, но почти навсякъде този процес е белязан от трудности. Целта на приобщаващото образование е да даде равнопоставени възможности на децата със специални образователни потребности (СОП) да получат качествено образование, което да ги подготви за реализацията им като пълноценни възрастни. На повечето места на теория и законодателно е уредено включването на децата със СОП в образователния процес, но на практика проблемите са много.

Децата със специални образователни потребности (СОП) се нуждаят от специални подходи в учебния процес поради физически, умствени, емоционални или социални дефицити. В това число попадат деца с увреждания и различни заболявания, но също и бежанци и деца от различни малцинствени групи. Това поставя образователните системи пред огромното предизвикателство да удовлетворят разнообразните нужди на различните деца.

По-голямата част от учителите се чувстват неподготвени да управляват приобщаващи класни стаи, а в целия европейски регион все още съществува недостатъчно финансиране за наемане на помощен персонал. Това са някои от ключовите констатации в доклада „Насърчаване на многообразието и приобщаването в училищата в Европа“ от октомври миналата година на европейската образователната мрежа „Евридика“, която предоставя информация и анализи относно европейските образователни системи и политики.

Над половината от европейските образователните системи съобщават, че нямат изчерпателни данни относно дискриминацията в училище. Една от причините за това е, че официално регистрираните случаи на дискриминация са само „върхът на айсберга“. Същевременно специалните образователни потребности, наличието на увреждане и етническият произход са докладвани като най-чести причини за дискриминация.
В Чехия училищата са оставени без подкрепа за приобщаването на децата

Приобщаващото образование е въведено в Чехия през 2016 г. чрез промени в училищния закон. Това води до значителна промяна във философията на чешката образователна система. Преди това много деца са били категоризирани като такива „с увреждания“ и са посещавали специални институции и училища, отделни от редовната образователна система. След изменението е въведен набор от „подкрепящи мерки“. В резултат на това децата от „специалните училища“ успяват да получат образование като ученици със специални потребности в рамките на редовната училищна система, с подкрепата на училищни асистенти или индивидуални учебни планове. Средно около 14% от учениците в страната имат специални потребности.

През 2016 г. е имало значителна обществена съпротива срещу прилагането на приобщаващо образование - позиция, подкрепена от президента Милош Земан по това време. Въпреки това, включването на деца със специални потребности продължава, като училищата постепенно го прилагат. Според платформата за анализ на данни PAQresearch проблемите се дължат на липсата на централизирана подкрепяща система, която да предоставя на училищата необходимото ноу-хау, училищни асистенти и терапевти за децата със СОП, както и подкрепа за учители и персонал като цяло. Ръководствата на училищата често остават без адекватна подкрепа.
Липса на обучен персонал в Румъния

В масовите училища в Румъния броят на учителите, обучени да работят с деца с увреждания или специални образователни потребности, е изключително нисък. Помощният персонал също не достига. Ограничен е и достъпът до образователни материали, подходящи за работа с деца с увреждания и СОП.

За училищата е трудно да наемат помощен персонал, който да подпомага обучението на децата със СОП, тъй като работата им не се финансира от образователната система.

Към февруари 2023 г. в румънската образователна система е имало 68 164 деца с увреждания, 42 235 от тях са били записани в масовото образование, според данни, предоставени от Министерството на образованието.

Само 22% от средните училища имат подходяща рампа за децата с двигателни увреждания, 11% имат достъпен вход, а пътят до 13% от средните училища не е достъпен.
В България „специалните“ деца остават нежелани в училище

Приобщаващото образование в България беше въведено с реформа в предучилищното и училищното образование от 2015 г. Все още обаче системата е изправена пред много предизвикателства и тежестта за интегрирането на деца в образователната система пада основно върху семействата вместо върху образователните институции.

Един от основните проблеми е липсата на достатъчно подготвени кадри – логопеди, психолози, ресурсни учители, помощник-учители. Приобщаващото образование обаче страда и от недостатъчното финансиране и предразсъдъци от страна на част от родителите и учителите. Детските градини и училищата са длъжни да приемат деца и ученици със специални образователни потребности, но родители и неправителствени организации постоянно алармират за случаи, в които децата са били отхвърлени или семействата им са били убеждавани да се обучават в индивидуална форма вместо заедно с другите деца. Причините най-често са липса на капацитет на педагозите да се справят с конкретни деца и липса на подкрепа от страна на държавата и местните власти към самите училища. Родители на деца със специални потребности споделят, че се сблъскват с грубо отношение от страна на педагози към тях и техните деца и липсата на достатъчно подкрепа в учебния процес. За да могат да учат с децата си, някои родители са принудени да напуснат работа, тъй като виждат, че образователната система не се справя.

В детските градини основният проблем, е че все още дефицитите на много деца не се идентифицират достатъчно рано.

Отхвърлянето на децата със специални потребности от образователната система се потвърждават и от официалната статистика. По данни на Министерството на образованието и науката 24 541 деца със специални образователни потребности са обхванати от детските градини и училищата в страната. В детските градини и предучилищните групи са 6052 деца, а учениците в училищата са 18 489 от първи до 12-и клас. Малка част от учениците със специални потребности обаче стигат до гимназиално обучение и на всеки следващ етап броят им намалява. Така например има над 8000 ученици със специални потребности в начален етап (1-4 клас), докато в прогимназиалния етап (5-7 клас) се обучават около 6400 деца. След това от 8 до10 клас децата със специални потребности са 3700 и в последния етап 11-12 клас се обучават едва 1500 младежи по данни за учебната 2022/2023 г.

По данни на омбудсмана 10 000 деца със специални потребности и с увреждания реално са извън образователната система и 70% от детските градини и училищата в столицата нямат изградена достъпна среда, липсват и помощник-учители.

За интеграцията на децата със специални потребности в образователната система се грижат 5526 специалисти – 1535 ресурсни учители, 957 логопеди, 90 специалисти по рехабилитация на слуха и говора и др.
Полша: „Като промените началото на историята, променяте цялата история"

„Приобщаващото образование е най-ефективният начин да се даде на всички деца равен шанс да ходят на училище, да учат и да развиват уменията, от които се нуждаят, за да процъфтяват“, каза д-р Рашед Мустафа, национален координатор на Службата за бежанците към УНИЦЕФ в Полша. Днес освен всичко друго, Полша е изправена пред предизвикателството да интегрира бягащите от войната украински деца в образователната си система.

„Всяко дете, всеки ученик – независимо в кое училище учи – масово или специално – трябва да има подходящи условия за развитие на своя потенциал, на своите способности, а когато има нужда – да получи подходяща подкрепа. Важно е да ги подготвим по най-добрия възможен начин да водят независим, достоен и удовлетворяващ живот като възрастни. Подкрепата за детето трябва да бъде предоставена най-рано след като се установи необходимостта. Защото като промените началото на историята, можете да промените цялата история“, казва Марзена Махалек, държавен секретар в Министерството на образованието и науката на Полша.

За да бъдат посрещнати тези потребности, около 16 000 преподаватели се обучават как да подкрепят достъпно и приобщаващо образование за всички деца в предучилищни заведения и училища в Полша.
Опит от Италия: Нестандартните учебни методи са от полза за всички

Италия е един от добрите примери за приобщаващо образование в Европа. Италианската училищна система има дълга традиция на приобщаващо образование, започваща през 70-те години на миналия век с първите опити за интегриране на ученици с увреждания в редовни училища. Оттогава законодателството се е развило, за да гарантира на учениците с увреждания и други специални образователни потребности правото на персонализирано обучение.

Италианската практика показва, че използването на набор от специални образователни методи допринася за всички ученици в клас, а не само за тези със специални потребности. Данните от изследвания ясно показват положителното въздействие на тази политика върху качеството на живот на хората с увреждания, върху нагласите на учителите и върху разнообразието от методи на преподаване и учене за всички ученици.
Първи стъпки в Литва

Литва сега тръгва по този път. През 2020 г. парламентът на Литва прие промени в Закона за образованието и от тази година всички училища и детски градини трябва да приемат деца със специални потребности, ако родителите им след консултация със специалисти преценят, че посещаването на такова заведение е най-доброто решение за детето им. Специалните училища обаче ще останат. Родителите ще могат да изберат, след консултация със специалисти, коя институция отговаря най-добре на нуждите на тяхното дете.