Защото нищо от сътвореното не е грешно и има своето

важно място в живота ни

Днес 12 август е международен ден на младежта.

Добре е, че поне около празниците, свързани с младежите, отправяме мисленето си към всеобщата ни загриженост за тях, но най-вече към тези, които понасят смело някои физически и психически неразположения, но пък са носители на най-чистото лъчезарие, което зарежда със светлина пространствата около и вътре в нас. Защото те имат най- смелите души, щом като са избрали да изчистват и изплащат кармично нашите дългове.

Определяни са като деца в неравностойно, неравнопоставено положение, като ин-валиди и т.н. Все неточни определения, защото тяхната валидност е вътрешна, сърдечна, душевна и духовна, а точно тя е обща за всички и не се определя от някои телесни и психични параметри. Дори напротив, ощетеният в материалното поле човек, почти винаги компенсира с някакви други духовни дарби.

Затова трябва да развиваме точно тях и да ги поощряваме, стимулираме да се чувстват като всички останали деца.Защото със силната си воля те се справят доста добре с всичките си затруднения. Но, за да им помагаме в тази посока, първо ние трябва да вникваме с дълбочината на прозрението в техния свят. Да се убедим в закономерността на многоаспектните реалности, които се допускат за добро във всеобщата човешка еволюция.

Че т.н. „увреждания”, болестите, изобщо, са регулативен кармичен способ. И нищо от сътвореното не е грешно, дори има своето важно място в живота ни, защото е част от еволюционня  Божий Промисъл, в който всяко нещо си е на своето място, в своето време, като възможно най-голямата необходимост и в частен, и в общочовешки план. Дори с лек приоритет към т.н. абнормални състояния, които често дават много повече възможности за развитие, отколкото другите, които приемаме за норма.

Така както големият езотерик Рудолф. Щайнер, който в последната година преди смъртта си, с напълно изнурено и отпаднало тяло, е направил повече добро, отколкото за целия си живот… Същото се отнася и за Стивън Хокинг, и за много други подобни случаи. Добре, че на тях вече се гледа като на един вид "авансово заплащане", чийто пълен размер се допълва едва в новия ни живот. Те ни учат и на пълно приемане, смело понасяне решенията на духовния свят, на помирение със самия живот, разбиране за ускореното развитие, дори и когато имат летален изход. Учат ни на кармична прозорливост, каляват волята ни, смиряват ни, освобождават ни от зломислие..

Към този променен начин на мислене ни подтикваше и нашият известен духоведец Ваклуш Толев, създател на Движението „Път на Мъдростта”. Когато го попитах преди няколко години какво мисли за зачестяващите днес случаи на аутизъм, на синдрома на Даун сред децата, той сподели с тревога, че днешните медици изобщо не са готови да посрещнат специалните им нужди, защото не осъзнават, че тези случаи са само част и подготовка за извършващата се сега тотална промяна, за идващата съвсем нова картина на света, в което дори няма да има кръвна картина и човекът ще стане събожник, който носи едни съвсем други характеристики.

Изпитанията пък на родителите в тези случаи, според него, не са беда, а възпитание в жертва. И когато децата имат някакви "нарушения", това изисква от нас  повече време, грижи и внимание. Но вместо това, родителите имат, обикновено, погрешното усещане, че грижата за тези деца не е награда, а наказание.

Всъщност, всеки човек си идва тук на земята с всичкото, което му е дадено и му е нужно, твърди В. Толев. И то не му пречи да има събудена отговорност за предстоящата му лична принадлежност. Но, слава Богу, че когато родителят още не е събуден за нея, поне е събудено онова, което я праща и дава правото на всеки да се обособи и да отговори на своето предназначение.

Всички  ние също можем да съдействаме това да се случи по-успешно и безболезнено, като се оставим Мъдростта, която не наказва, а освобождава и опазва душата от посегателства, да води дните ни към жертвена дързост и служение, както ни съветва Толев.

Такова осъзнаване вече имат някои наши институции, като БЧК, общинското предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране”, ДЦ „Надежда”, Кърджали, които винаги намират начини да зарадват тези деца, да ги ангажират в различни проекти, свързани с изкуство, екология, озеленяване, със социалното им приобщаване към общественополезни дейности.

Лияна Фероли

https://www.facebook.com/groups/298101810236757 - Клип с участие на Центъра за деца с увреждания „Надежда”, Кърджали, в честването 187-та годишнина от рождението на Васил Левски тази година.