Ангел Тодоров, учредител на Пиратската партия
- Г-н Тодоров, за какво се бори Пиратската партия?
- Пиратската партия в България изповядва програмата на Международната организация на пиратските партии. Следва три основни принципа. Свободен достъп до информация и култура и защита на човешките права. Вторият аспект е ревизия на законите за авторското право, тъй като в момента те не са справедливи нито за авторите, нито за потребителите. И трето - борба срещу всички законови институти пораждащи частни монополи.
- Как ще прилагате тези принципи?
- С всички законови методи. Както го правят колегите по света. Пиратската партия е млад политически субект. За трите години, в които съществува, вече има такива партии в 13 държави от Евросъюза. Отделно са учредени в Сърбия и Швейцария. И в над 15 държави извън ЕС - в Латинска Америка, Азия, САЩ. В други 30 държави партията е в процедура на учредяване, както е България. Изграждаме структури на Пиратската партия в цялата страна и в частност в Хасково. До три месеца след събирането на инициативния комитет трябва да проведем учредително събрание.
- Учредяването на Пиратската партия среща ли съпротива?
- Съпротива има единствено от организациите за колективно управление на авторските права. Самите автори са наши привърженици. Всеки автор ще ви каже, че според сега съществуващите разпоредби не е справедливо овъзмезден. В същото време ползвателите на тези права - телевизии, радиа - също искат промяна в закона. Те плащат за авторски права, но парите потъват в организациите за колективно управление. Авторите не получават пари и започват да тормозят радиата и телевизиите. Настоящият закон обслужва паразитни структури, каквито са организациите за колективно управление на авторските права. Но съпротивата им няма шанс.
Три години пиратската партия среща широка подкрепа в целия свят. Това означава, че има проблем в тези области. Означава, че проблемът с авторските права е значим за голяма част от обществото. За три години партията стана трета политическа сила в Швеция, с двама евродепутати.
- Вие лично защо се захванахте с учредяването на Пиратската партия?
- Защото съм млад човек и имам силно развито чувство за справедливост. Защото бях силно разочарован от една конвенционална партия, на която бях член 7 месеца. Това е БСП. Защото се занимавам с развитие на медиите в интернет. Не може да се нарушават елементарни граждански права. Като свободния достъп до информация в интернет, само защото на шепа монополисти това не им харесва. Заради техните интереси - в държави, в които е приет т. нар. Закон "Трите удара" - Франция и Великобритания - хората да бъдат лишени от правото да ползват интернет, за да не ползват продукти с авторски права "нелегално".
Този нормативен акт дава възможност за ускорени съдебни процеси, които ще отрежат достъпа до интернет за потребители, обвинени три пъти в сваляне без разрешение на съдържание с авторски права.
Според пиратската партия некомерсиалното ползване на копия в интернет по никакъв начин не може да бъде наказуемо. То не може да бъде спряно, пък и няма смисъл да бъде, защото подкрепя културата. Торентите се развиват последните пет-шест години и набират все по-голяма популярност. 2009 година бе обявена за най-печелившата в историята на Холивуд. В България 2009 година беше най-печелившата за кината.
Защо тогава искат промени в закона и нарушаване на правата на българите при условие, че печелят все повече благодарение на тази индустрия. Отговориха ми, че печелят не защото българинът ходел повече на кино, а защото се откривали нови кина. А защо се отварят нови кина?
- Имате сериозни политически амбиции.
- Нужни са ни 200 000 гласа, за да бъдем парламентарно представени. Международната организация на пиратските партии има такава теза - ако една Пиратска партия направи абсолютния минимум, т.е. бъде учредена легитимно и има правилна комуникационна стратегия, може да разчита на гласовете на между 1/3 и 1/5 от общия брой на торент потребителите в една държава. В България те са средно 1 милион и ние можем да разчитаме на 200 -300 000 гласа.
Подготвяме законопроект за публично-частното партньорство, който действа навсякъде в Европа. Това е закон, които регламентира отношенията между частника и публичните дружества. Този закон до голяма степен премахва монополните отношения - между ВиК и частника например. Строиш къща или блок. Имаш писмо от ВиК и точка за присъединяване. Но нямаш кран и тръба. От водното дружество ти казват, че е предвидено да се направи, но след осем години. Не можеш да чакаш, плащаш и се присъединяваш сам. После идват от ВиК и те карат да подпишеш документ, че им подаряваш трасето. Няма регулация на тези отношения. А човекът, който е платил, трябва да се овъзмезди по някакъв начин. Сега е чист рекет.
Монополът води до злоупотреби.
- Как ще внесете този законопроект?
- Може да го внесем и приемем единствено, ако сме парламентарно представени. Този закон засяга много бизнеси.
- Имате ли други интересни предложения?
- Да. Интернетът да стане безплатен за българските граждани, както е във Финландия и Латвия. Трябва да се въведе поправка в регистрационния режим на доставчиците на интернет, с която те се задължават да поддържат една конкретна услуга, която е санитарен технически минимум. Например услуга за 3 лева. За тези пари всеки има право да получи интернет, а останалата част от реалната сума доставчиците ще получават от държавата.
-Държавата има ли финансов ресурс да осигури безплатен интернет на своите граждани?
- Напълно. Сумите не са големи, ние дори сме ги пресметнали. Ако държавата плаща сметката, доставчиците ще бъдат мотивирани да изграждат мрежи и в отдалечени места.
България е една много богата държава. Илюзия е, че сме бедни. Огромни средства се харчат за безмислени неща.
Четох за една проверка. Едно и също лекарство в три различни аптеки на свободния пазар струва съответно - 41, 43 и 44 лева. По здравна каса цената му е 103 лева. Пациентът плаща 15 лева от тях, държавата 88 лева. Защо струва толкова - защото това била най-ниската оферта на търга. Толкова сме бедни. Бедни сме защото сме прости и си избираме едни и същи политици.
Интервю на Христина Котларска
