„Огнените облаци“ от свръхгорещите горски пожари, които горят в САЩ и Канада, се увеличават със затоплянето на Земята

Чудовищните пожари, които в момента изпепеляват огромни територии в западната част на Северна Америка, са не само колосални и бързо движещи се, но и създават собствени гръмотевични бури - пример за екзотично поведение на огнена каскада, което според учените става все по-често срещано с промяната на климата.

Както пожарът в Парк Файър (името не е случайно), изпепелил повече от 160 000 хектара в Северна Калифорния, така и пожарът в Джаспър, който е унищожил около една трета от курортния град Джаспър в Канада, са породили облаци „пирокумулонимбус“ - високи формации, които могат да разпръскват мълнии и да предизвикат още пожари.

През изминалите години съобщенията за такива облаци бяха сравнително рядко срещани. Преди 2023 г. световният рекорд е бил 102 такива облака, забелязани за една година, 50 от които в Канада, разказва Майк Фланиган (Mike Flannigan), който изучава горските пожари в университета Томпсън Ривърс в Камлупс, Канада. През миналогодишния изключително активен пожарен сезон само в Канада са регистрирани 140. През тази година също са регистрирани по-голям брой пожари от обичайното.

„Можем да очакваме повече такива в бъдеще, освен ако не променим начина си на живот“, заявява Фланиган.

Както пожарът в Парк Файър, така и пожарът в Джаспър изненадват служителите на пожарната служба и с бързината на разпространението си - пожарът в Джаспър например е достигнал до града за половината от времето, което са предвиждали моделите.

„Отрезвяващата реалност е, че в някои отношения това не са крайни отклонения“, отбелязва Даниел Суейн (Daniel Swain), климатолог от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. „През последните години видяхме много пожари да се държат като тези, което според мен изобщо не е обнадеждаващо."

Пожар в Калифорния. Кредит: Kevin Key CC BY-NC-SA 2.0

Пожарът-беглец

Когато на 24 юли пожарникарите за пръв път достигат до пожара в Парк Файър край Чико, Калифорния, те имат шанс да го победят. Пожарът, който по някои данни е бил предизвикан умишлено, все още е бил сравнително малък - само 1-2 хектара. Но скоро той излиза извън контрол, става твърде голям и се движи твърде бързо, за да бъде овладян. В рамките на три дни той опожарява повече от 140 000 хектара. Сега това е четвъртият по големина пожар в историята на щата.

Защо тази година горските пожари в Канада са толкова силни?

Няколко дни по-рано и още по на север друг пожар преминава през националния парк Джаспър в Канада, след което унищожава стотици сгради в град Джаспър. Свидетели описват, че са видели как пожарникарите се борят с огнена стена, висока 100 метра, която се приближава към града. Досега при пожара в Джаспър е загинал един човек, а при пожара в Парк Файър няма данни за смъртни случаи.

Има три основни компонента за голям горски пожар, посочва Джеймс Гомес (James Gomez), докторант, който изучава горските пожари в Калифорнийския университет в Ривърсайд: сухо гориво, горещо, сухо и ветровито време и източник на запалване. Изменението на климата прави две от тях по-често срещани [1]. „Условията ще бъдат идеални за подобни пожари по-често“, коментира Гомес.

Преди да започнат пожарите в Парк Файър и Джаспър, и двата региона са били подложени на продължителни горещини, в резултат на което горите са били сухи като въглен. В сравнение с хладния въздух, топлият въздух задържа повече влага - с около 7 % повече на градус по Целзий - и така извлича повече вода от растителността на земята. Следователно по-топлият климат води до по-сух горивен материал [2].

„По-сухата растителност гори по-лесно и по-интензивно, така че се появяват по-бързо движещи се пожари, които са по-интензивни от гледна точка на топлинната си мощност и има вероятност да създадат екзотични и екстремни форми на поведение на пожарите“, обяснява Суейн.

Схема на образуването на облаците пирокулонимбус. Кредит: Bureau of Meteorology, Victoria

Пожарът поражда пожар

Сред тези екзотични прояви е образуването на облаци от типа пирокумулонимус (pyroCb) [3], които Суейн нарича „пожарно динамо“. Облаците PyroCb генерират мълнии, които могат да предизвикат десетки нови пожари на километри от основния пожар, разказва Фланиган. Те могат също така да предизвикат ветрове, които водят до по-бързо и по-малко предсказуемо разпространение на пожара.

Това означава, че пожарите, които пораждат облаци от pyroCb, са интензивни и бързо движещи се, отбелязва Фланиган. Пожарът в Джаспър е един от примерите: когато започна, моделирането предполагаше, че ще са необходими четири дни, за да достигне град Джаспър. Той стига дотам за два, отчасти заради ефекта на пирокумулонимбуса. Системата за моделиране „е създадена за пожари, предизвикани от вятъра, а не от пирокумус“, посочва Фланиган.

Димът и саждите, генерирани от големите пожари, също задържат слънчевата светлина, което прави дните по-топли и сухи от нормалното, подчертава Гомес. Това само по себе си може да подхрани пожара. „Създава се обратна връзка, при която пожарите могат да се поддържат повече“, обяснява Гомес. Може също така да създаде условия, които са благоприятни за възникването на нови пожари [4].

Пожарът в Парк Файър, юли 2024г. Кредит: CAL FIRE_Official (CC BY-NC 2.0)

Непредвидени последици

Практиките за управление на земите през последните 150 години също са допринесли за така наречения пожарен дефицит в голяма част от западната част на Съединените щати, заявява Суейн.

Строгите практики за потискане на пожарите и изселването на местното население от земите му означават, че понастоящем пожарите са по-малко, отколкото са били в продължение на хиляди години. В резултат на това горите са станали по-гъсти.

„Заради тези политики има повече гориво за пожари, отколкото би трябвало да има“, обяснява Суейн. „Не така би изглеждала гората в естественото си състояние."

Това е по-малък проблем в Канада, където горите са естествено по-гъсти, а гъстотата на населението е по-ниска, смята Антъни Тейлър (Anthony Taylor), специалист по управление на горите в Университета на Ню Брънзуик във Фредериктън.

Най-важната мярка за предотвратяване на тези екстремни пожари е да се забави ефектът от изменението на климата, посочват учените.

„Стъпили сме на това трасе“, казва Тейлър. „Но все още има време да не тръгнем по този катастрофален път“.

Справка:

    Jain, P., Castellanos-Acuna, D., Coogan, S. C. P., Abatzoglou, J. T. & Flannigan, M. D. Nature Clim. Change. 12, 63–70 (2022).

    Article  PubMed  Google Scholar

    Ellis, T. M., Bowman, D. M. J. S., Jain, P., Flannigan, M. D. & Williamson, G. J. Glob. Change. Biol. 28, 1544–1559 (2022).

    Article  PubMed  Google Scholar

    Fromm, M., Servranckx, R., Stocks, B. J. & Peterson, D. A. Commun. Earth Environ. 3, 243 (2022).

    Article  Google Scholar

    Gomez, J. L., Allen, R. J. & Li, K.-F. Atmos. Chem. Phys. 24, 6937–6963 (2024).

    Article  Google Scholar

Източник: ‘Fire clouds’ from super-hot wildfires are on the rise as Earth warms, Brian Owens, Nature