Ако тръгнете от крайбрежния австралийски град Аделаида към центъра на континента, след около 800 километра ще се натъкнете на причудлива гледка – множество пирамиди, направени от нещо като пясък. Те изглеждат сякаш построени в нищото, наоколо няма друго освен безкрайна шир и тук-там по някой храст.

По нататък по пътя ще видите още от тези странни пирамиди. А на места и по някоя бяла тръба, издигаща се от земята. 

Това всъщност са къщи. Първите от тях дори могат да се нарекат предградия. 

Добре дошли в град Кубър Педи, дом на миньори с около 2500 души население. Тук се намира едно от най-големите находища на опал в света. А жителите на Кубър Педи живеят под земята, пише BBC. 

На първо четене това изглежда приказно и много странно. Но си има обяснение. Над половината от жилищата тук са дотолкова незабелижими, че могат да се разпознаят само по стърчащите над повръхността вентилационни системи – споменатите вече бели тръби. 

В студеното време изглежда по-скоро ексцентрично да живееш под земята. Но в горещините няма нужда от обяснение. 

Често през лятото температурите достигат до 52 градуса Целзий и жителите просто се скриват под земята, за да избягат от жегата. Това изглежда доста практично особено във времена на рекордно високи температури като настоящото лято. 

Малко история.

Развитието на Кубър Педи започва след откриването на находищата с опал през 1915 г. Още тогава обаче се регистрират страхотни жеги. Затова част от прииждащите работници предпочитат да спят в многобройните пещери наоколо вместо в дървени бараки. С времето хората там установяват, че това е работеща стратегия. После започва прокопаването на жилища в почвата. Към днешна дата има дори подземен хотел и църква. Както и множество жилища.

Всички са свързани с повърхността чрез вентилационни шахти, през които получават свеж въздух.

През миналия век основната движеща сила в Кубър Педи е минната индустрия. След няколко десетилетия на възход обаче тя започва да запада. В наши дни местната икономика разчита повече на туризма, отколкото на минните добиви. 

Разбира се, Кубър Педи не бива да бъде смятан за мрежа от хралупи, в която скрито живеят някакви странни хора.   

Градчето си има им надземна част – ресторанти, барове, магазини, бензиностанции. Но те често остават празни. Всъщност много от надземните постройки имат входове към „долния етаж“, където населението е много повече. 

Освен, че спасяват от жегата подземните жилища имат и друго преимущество – по-евтини са. В Кубър Педи е топло през деня, но през нощта температурите рязко спадат. 

Това означава, че който живее над повърхността трябва да плаща големи сметки за ток, за да се охлажда и топли. А онзи под земята няма такъв проблем, защото там постоянно се поддържа температура от около 24 градуса.  

Подземният дом е и по-евтин за купуване. Къща с три спални се продава за около 26 хил. долара. Вярно е, че това може би не е най-комфортният и модерен дом, но пък къща в Аделаида, най-близкия голям град, се продава двайсетина пъти по-скъпо.

Има и още една неочаквана полза – няма никакви насекоми. Или както споделя един от местните: „Ако на гърба ти е кацнала муха, тя отлита, когато влезеш на тъмно и хладно“. 

А и е винаги тихо.  

В съвременните климатични условия логично се появява въпросът може ли този начин на живот да спаси хората от задаващите се все по-екстремни жеги. 

Кубър Педи може би не бива да бъде ползван за модел, защото там условията са по-особени. Почвата е толкова мека, че можеш да я прокопаеш дори с нокът, както се изразяват местните. Но пък е суха. От друга страна пясъчният й състав позволява прокопаване без нужда от колони или допълнително укрепване, пише profit.bg. Така че землянката не е никак трудна за създаване. Освен това там живеят хора, свикнали на подобни условия.

Иначе казано – подземни къщи във влажни почви и при други климатични условия биха били доста трудни за изграждане. Не че човечеството не се опитва да живее и копае в скали от векове. Понякога успешно, друг път – не чак толкова. 

И въпреки че Кубър Педи е уникален и заради климатичните си условия, и заради начин на живот, няма да е учудващо, ако в бъдеще се направи опит това да се приложи и на други места по света.