Дърветата от вида лирово дърво имат структура, която се намира между твърдата и меката дървесина - наречена „средна дървесина“ - което може да увеличи способността им да съхраняват въглерод
Учени са открили изцяло нов вид дървесина - откритие, което може да увеличи способността на дърветата да съхраняват въглерод.
Лировите дървета имат наноразмерна дървесна структура, която се намира някъде между твърдата и меката дървесина, сега наречена „средна дървесина“, което може да обясни защо тези дървета са толкова ефективни в съхраняването на въглерод.
Ян Лайчаковски (Jan Łyczakowski) от Ягелонския университет в Полша и колегите му изследват наноразмерната структура на живи дървесни проби, взети от 33 вида дървета в ботаническата градина на Кеймбриджкия университет във Великобритания.
Те замразяват всяка проба в „ слаш азот“, който задържа образците при температура от -210°C, преди да изследват всяка от тях под нискотемпературен сканиращ електронен микроскоп. Това им позволява да анализират размера на макрофибрилите на всеки вид дървесина - малки пръчковидни нишки, в които се намират дървесните клетки.
Установено е, че дърветата от твърда дървесина, като дъб или бреза, имат макрофибрили с диаметър около 15 нанометра, докато дърветата от мека дървесина, като бор или смърч, имат по-големи макрофибрили с диаметър 25 нанометра или повече.
Но има едно изненадващо изключение, разказва Лайчаковски. Двата оцелели вида от рода Liriodendron - лирово дърво (Liriodendron tulipifera) и китайското лирово дърво (Liriodendron chinense) - имат макрофибрили с размер около 20 нанометра, което е по средата между иглолистната и твърдата дървесина. „По някаква неизвестна причина лириодендронът има различна макрофибрилна структура“, обяснява Лайчаковски.
Liriodendron tulipifera - Лаекен парк (Белгия). Кредит: Wikimedia Commons
„Тогава разбрахме, че в лириодендронът има нещо специално“, добавя Реймънд Уайтман (Raymond Wightman) от Университета в Кеймбридж.
Предишни изследвания са показали, че лириодендроните са бързо растящи и с висока степен на поглъщане на въглерод, което ги прави популярни кандидати за програми за залесяване с въглеродни насаждения.
Лириодендроните са се разделили с близките си родственици магнолиите преди около 30-50 милиона години, в момент от историята на Земята, когато концентрацията на CO2 в атмосферата рязко е спаднала от 1000 частици на милион (ppm) до около 320ppm.
Цвят на Liriodendron tulipifera. Кредит: Wikimedia Commons
Възможно е дърветата да са развили по-големи макрофибрили, за да могат по-ефективно да извличат въглерод от атмосферата при спадането на концентрацията, предполага Лайчаковски. Сега Лайчаковски иска да провери тази теория, като създаде биоинженерни дървета с макрофибрили със среден размер и след това провери степента на поглъщане на въглерод. Ако се окаже, че макрофибрилите със среден размер на дървото са най-подходящи за поглъщане на въглерод, може би ще бъде възможно да се размножат други дървесни видове с тези макрофибрили с оптимален размер, за да се увеличи капацитетът им за поглъщане на въглерод, посочва Лайчаковски.
Справка: New Phytologist DOI: 10.1111/nph.19983
Източник: We have discovered an entirely new kind of wood, New Scientist
