Мозъчна верига, открита при мишки, може да обясни защо лечението с плацебо облекчава болката при хората
Новооткрита мозъчна верига при мишки може да обясни защо плацебото или интервенциите, създадени така, че да нямат терапевтичен ефект, все пак облекчават болката. Разработването на лекарства, насочени към този път, може да доведе до по-безопасни алтернативи на болкоуспокояващите лекарства като опиоидите.
Ако някой несъзнателно вземе захарно хапче вместо болкоуспокояващо, той все пак се чувства по-добре. Този плацебо ефект е добре познат феномен, при който очакванията на хората намаляват техните симптоми, дори и без ефективно лечение.
„Мозъкът ни сам по себе си е в състояние да реши проблема с болката въз основа на очакването, че дадено лекарство или лечение може да подейства“, обяснява Грегори Шерер (Grégory Scherrer) от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил.
За да разберат как мозъкът прави това, Шерер и колегите му възпроизвеждат плацебо ефекта при 10 мишки, като използват клетка с две камери. В едната камера имало горещ под, а в другата - не. След три дни животните се научават да свързват втората камера с облекчаване на болката.
След това изследователите инжектират мозъците на гризачите с молекула, която кара активните неврони да светят, когато се гледат под микроскоп. Те поставили мишките обратно в клетката - но този път нагрели и двата пода.
Въпреки че камерите вече били еднакво горещи, животните все още предпочитали втората и проявявали по-малко симптоми на болка, като например облизване на лапите, докато били там. Освен това те имали по-голяма активност в невроните в цингуларния кортекс - мозъчна област, участваща в обработката на болката - в сравнение с деветте мишки, които не били приучени да свързват втората камера с облекчаване на болката.
По-нататъшни експерименти разкриват път, свързващ тези неврони, обработващи болка, с клетките в pontine nuclei и малкия мозък - две мозъчни области, за които досега не е известно да играят роля в облекчаването на болката.
За да потвърдят, че тази верига облекчава болката, изследователите използват техника, наречена оптогенетика, при която клетките се включват и изключват със светлина. Това им позволява да активират новооткрития невронен път в отделни групи мишки, поставени на горещ под. Средно тези животни изчакват три пъти повече време, преди да оближат лапите си, отколкото тези, при които веригата не е активирана, което показва, че те изпитват по-малко болка.
Ако тази невронна пътека наистина обяснява плацебо ефекта, „това може да открие нови стратегии за разработване на лекарства“, посочва Луана Колока (Luana Colloca) от Университета на Мериленд, която не е участвала в изследването. „Ако разполагаме с лекарства, които активират плацебо ефекта, това ще бъде чудесна стратегия за лечение на болката“, смята тя.
„Очевидната уговорка е, че плацебо преживяването при хората очевидно е много по-сложно [отколкото при животните]“, уточнява Шерер. Въпреки това той все пак вярва, че тези открития ще се пренесат и при хората, тъй като гризачите и хората имат много сходни пътища на болка.
Справка: Chen, C., Niehaus, J.K., Dinc, F. et al. Neural circuit basis of placebo pain relief. Nature (2024). https://doi.org/10.1038/s41586-024-07816-z
Източник: We may finally know how the placebo effect relieves pain, Grace Wade, New Scientist
