Празникът на Света Марина се отбелязва като голям църковен празник и се свързва с народната почит култ към светицата - покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите.

Жените на Маринден спазвали редица забрани - те не работели с ножици, конци и въжета, не шиели с игли и не плетели с куки.

Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.

Според  старо поверие Света Марина имала  лечителски способности.

Хора с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, който носи името на светицата.

Миели се с водата, която смятали за лековита и се молели на светицата да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парцалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.
 
На Маринден празнуват и всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии.

Жените месели питки, които мажели обилно с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.

Денят на Света Марина е един от трите най-горещи дни през годината – 15-ти, 16-ти и 17-ти юли. Народът ги наричал  „горещници” и се празнували в чест на огнената слънчева стихия.

Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.

17 юли - честит имен ден на Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Марин, Марчо.