,,Обезлюдяването е огромна заплаха, не само за развитието на демографията на населението в България, но и за социално-икономическото развитие на много райони'', каза за БТА доц. Николай Цеков, който е специалист по регионална демография, география на населението и селищата, и икономиката на труда, в Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) към Българската академия на науките (БАН).
,,Това ме предизвика да потърся корените на този негативен процес. Произходът на проблема се оказа много далеч във времето и е свързан с насилствената колективизация, проведена от комунистическия режим през 50-те и 60-те години на 20-и век‘‘, обясни той.
Най-обезлюдените географски райони
,,В България често след преброяване на населението се концентрираме върху сухи факти - колко сме намалели, с колко ще намалеем през следващите десетилетия и дотам спира дискусията за това, без да се разгледат едни много опасни следствия от депопулацията на страната и териториалната депопулация; от пълното обезлюдяване и разпада на селищната мрежа в районите с най-отчетливи негативни демографски тенденции‘‘, отбеляза доц. Николай Цеков.
Специалистът разказа, че той лично организира събиране на данни от преброявания, направени през 2001 г. и 2021 г. След анализа установява потресаващия факт, че площта на така наречените демографски пустини през 2001 г. съставлява малко под 25,1% от територията на страната, докато през 2021 г. площта на тези територии рязко нараства до почти 40 процента от територията на България. По думите му тези данни показват, че в България има територии с големината на държави като нидерландия, Швейцария или Дания, които са с минимално население.
Изследването на доц. Цеков има за цел да бъдат показани косвените щети върху България и нейното земеделие, вследствие процеса на застаряване на населението.
Заплахата от обезлюдяването
По думите на доц. Цеков през 50-те и 60-те години на 20-и век по много неприличен начин и насилствено е конфискувана земята на около 2 млн. души от българското население, които са принудени да емигрират в градовете.
Специалистът коментира, че за периода до 1965/1966 г. ежегодно между 80 и 100 хиляди човека от сегашните демографски пустини се преселват от селата към градовете на България, където намират някакво по-сносно съществуване в бетонните гета, които създава социализмът, като ги предпочитат пред безработицата на село, предизвикана от липсата на земя.
,,С колективизацията се разкъса пъпната връв между стопанина и земята‘‘, коментира доц. Цеков.
Ситуацията в различните части на страната
,,Варна има четири общини, в които няма признаци на демографско опустиняване. Градът създава условия хората да могат да живеят в по-отдалечени селища и да ходят на работа във Варна или пък да работят дистанционно. В Пловдив има шест такива общини, а в София - пет общини. В Благоевградска област, където има и роми, и българомохамедани, и турци, има четири общини, които нямат признаци на демографско обезлюдяване. В Плевенска област има четири общини без признаци за демографско опустиняване за последните 20 години. От 265 общини в България 217 понастоящем са тези, в които има ядра на демографско опустиняване – т.нар. ,,ядра на активна депопулация‘‘, обясни доц. Цеков.
Той посочи, че през 2001 г. е имало само 173 общини с признаци на обезлюдяване, което показва, че броят им е нараснал с 44 общини, само за период от 20 години.
Последици от обезлюдяването
По думите на доц. Цеков днес са унищожени стотици хиляди декари от най-плодородната земя в Европа – Тракийски чернозем, който е с огромен потенциал за зеленчуци и всякакви култури, които могат да бъдат отглеждани.
,,Щом няма хора, които да обработват тези земи, може да си представите ефекта от липсата на политики в тази посока‘‘, коментира той.
Статистическите данни
По думите на доц. Цеков обитателите на демографските пустини са близо 3 процента от населението на България, а преди 20 години са били 1,8 процента. Средната гъстота на населението в тези демографски пустини през 2001 г. е пет души на квадратен километър, а сега е 4,3 души/кв.км. ,,Това показва, че се разширяват демографските пустини, но и населението в тях намалява'', каза специалистът.
,,Никой в България не е изследвал какво конкретно влияние оказва намаляването на цялото население върху териториалното обезлюдяване на малки, местни общности; върху разпада на селската селищна мрежа; върху биологическото измиране на цели райони в България, където няма никаква заместваща миграция, която да подмени хората в тези райони. Характерно за почти всички демографски пустини е, че са със свръхзастаряло население – повече от 25 процента от населението е на възраст между 65 и повече години, като в много от т.нар. „села без родило“ от почти 30 години не се е раждал човек‘‘, обясни специалистът.
Младите хора да се върнат в селата – възможност или утопия?
Според доц. Цеков, за да се върнат младите хора в селата, трябва първо да се преобразят много неща в политиките и на България, и на Европейския съюз, а най-важната задача е да се възстановят третокласните и четвъртокласни пътни селищни мрежи. ,,Един от начините това да стане е чрез устойчиво електроснабдяване и постоянно водоснабдяване без режими‘‘, посочва той.
По думите му обаче в някои краища такова възстановяване не е възможно, тъй като е настъпила т.нар. „терминална депопулация“. ,,Близо 1000 села са с население под 50 души и няма как хората от градовете да се върнат по тези места‘‘, отбеляза доц. Цеков.
Мащабът на обезлюдяване в различните райони
Доц. Николай Цеков разказа, че според изследване на Европейската фондация за основни човешки права, България има най-висок дял на безработни, неучащи и нестажуващи младежи на възраст между 15 и 29 години, наброяващо около 200 хиляди души. Изследването показва, че държавата ни е абсолютен рекордьор в Европа, като над 105 – 110 хиляди човека от тези 200 хиляди са от ромски произход.
,,Имаме огромен проблем – нямаме работна ръка и отглеждаме едни ,,изгубени‘‘ поколения. Близо 20 процента от хората между 15 и 29 години нито четат, нито пишат. Те не правят това, което се очаква от тях като бъдещ прилив на работна сила и на работна ръка. Тези проблеми за жалост излизат от погледа на обществото‘‘, добави той.
Специалистът разказа, че в обезлюдените райони са изоставени плодородни земи, които започват да се самозалесяват. В тях се засилва почвената ерозия, тъй като няма обработка, земята обеднява и става все по-неплодородна. Рязко зачестяват горските пожари, похабяват се водни ресурси, има и големи щети върху туризма. Така България се лишава от приходи от селския и планинския туризъм, които могат да са много по-големи, ако на тези места има нормална инфраструктура; пътна, битова и електрически мрежи, и постоянно водоснабдяване.
Необходимите мерки
,,Първото нещо, което трябва да се направи, е да се събере информация за това каква земя сме ,,погребали‘‘. Трябва да се види каква е възрастовата структура на населението в тези райони. Трябва да знаем какви горски ресурси, какви земи и каква площ в декари е занемарена; какви водни ресурси; какви туристически и атракционни места са изоставени‘‘, отбеляза доц. Цеков. Той каза, че след това трябва да се определят т.нар. ключови селища – местата, в които има шанс чрез финансиране да се проведе разумна политика, и да се определят селища, в които могат да се създадат моделни райони – например в равнините. Тези моделни райони ще са места, които, чрез подобряване на инфраструктурата, и инвестиции за подобряване качеството на живот в тях, ще се стремят към привличане на млади хора, които да живеят в тях.
,,В Италия, например, предприемачи построяват къщи, обзаведени с всичко необходимо и модерно, и започват да ги продават на чужденци, и на местни италианци. Но там е налице инфраструктурата, разбира се. По същия начин трябва да се постъпи и в България – трябва да видим какво е направено досега в света в развитите страни в тази област; кои грешки можем да избегнем, и от кои неща, които са доказали своята ефективност, можем да се възползваме‘‘, разказа доц. Николай Цеков.
Тревожни данни
По думите на доц. Николай Цеков днес в Добричка област, най-плодородната земя на страната ни, вече напредва демографската криза. Той обясни, че житницата на България – която е абсолютен чернозем и в нея се произвежда около 1/3 от пшеницата и зърното в страната, е разширила демографските си пустини с темп на нарастване от 2,6 процента годишно. Според него в цяла България ежегодният темп на нарастване е 2,3 процента. Населението на областта намалява с 1,8 процента годишно.
,,Тези факти са много смущаващи, но за съжаление не предизвикват широки дискусии с участието на експерти, политици и представители на Европейската комисия за това как да се решат проблемите и какво може да се направи. За България могат да се включат средствата по Програмите за развитие на селските райони; Програмите от общата селскостопанска политика на Европейския съюз; от Кохезионните фондове за сближаване на равнището на развитие на европейските и българските региони‘‘, обясни специалистът и добави, че е необходимо да бъдат създадени и стимули за привличане на хората.
,,Лично аз смятам, че информацията как младите, след пандемията от КОВИД-19 се връщат в селата, е по-скоро илюзия, и при една разходка в провинцията из тези пустинни територии ще се убедите, че приемането на желаното за действителност, може да ни заслепи в много голяма степен‘‘, коментира Цеков.
Най-засегнатите региони
,,Цялата западна граница - всички общини по границата със Сърбия, в Централния Предбалкан, особено област Габрово и южната част на Велико Търново; област Ловеч; Странджа-Сакар; Ямболска и ѝжната част на Бургаска област са силно засегнати. Около София това са предимно крайграничните области – Пернишка, Кюстендилска‘‘, обясни Николай Цеков.
Специалистът допълни, че около София има и общини без признаци за демографско опустиняване. Това е така, защото на някой хора им е по-изгодно да живеят в околните села вместо да купуват скъпи бетонни ,,клетки‘‘ в софийските квартали.
Къде да се изградят т.нар. моделни селища?
Доц. Николай Цеков обясни, че за създаването на т.нар. моделни селища първо трябва да се събере подробна информация за това къде ще бъде постигнат най-голям ефект от тях. Това ще стане, когато специалисти отидат на място, за оглед. Следващата важна стъпка е да се разговаря с местните общности, за да се разбере какво е характерно като бит и култура за тези райони; какво е интересното и специфично за тях. Това трябва да се случи във всички райони, изложени на риск от превръщането им в демографски пустини.
Според него обаче няма кой да извърши това.
,,Трябва ни категорична промяна в отношението към тези проблеми – да се предизвика обществено внимание, дискусии, срещи на експерти и начини, по които те да обиколят въпросните райони. Има възможност някои от тях да не са толкова зле, колкото си представяме‘‘, категоричен е доц. Цеков.
Интересът към България
,,За да привлече инвеститори, България първо трябва да покаже, че е стабилна. Не може страна, която непрекъснато е разкъсвана от политически кризи и няма стабилно правителство, да привлича инвеститори‘‘, категоричен е доц. Николай Цеков.
Според него темата за привличане на инвеститори е свързана и с корупцията, и с малкия административен капаците на институциите.
