„Застреля братовчед ми, преби майка ми и леля ми. Преби и мен, а после ме изнасили." В Судан се разиграва една от най-големите трагедии в света. Страданието на много от хората там е неописуемо.
Откакто се помни, Халима* винаги е живяла в различни лагери за разселени хора. И всеки път, когато си е мислела, че най-накрая е намерила безопасно местенце, е трябвало пак да се мести - заради поредното ново нападение. И така отново и отново. Казва, че мрачните спомени за това я държат нощем будна.
Един от тези ужасяващи спомени е от юни 2023, когато бойци от паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) атакували района на Ел Генейна, столицата на Западен Дарфур, където тя живеела със семейството си по това време.
Халима чула бойците да пристигат с мотоциклетите си: „Намериха ме в стаята ми, четирима от тях ме заплашиха с оръжие. Един от тях ме стисна за гушата и ме изнасили“, разказва тя пред ДВ.
Въпреки нараняванията Халима успяла да избяга, пресичайки границата с Чад. Днес там тя се чувства в безопасност, но не може да получи медицинска помощ, от която толкова много се нуждае след изнасилването.
Отвличания, тормоз, убийства, сексуално насилие
По-голямата част от хората, избягали през границата от конфликта в Судан, сега се намират в лагери в Източен Чад. Халима е една от тях. Тя смята, че бойците на СБП са я изнасилили, защото принадлежи към етническата група на масалитите, които са мнозинство в Ел Генейна.
Хадия* - друга млада жена в лагера - потвърждава казаното от Халима. Тя си спомня как нападателят я попитал за племето, към което принадлежи. Тя излъгала, че е от племето фур. Той бил заплашил да убие всеки един масалит, след което добавил, че в бъдеще масалитите никога няма да могат да притежават земя в Судан.
Хава* е оцеляла след подобно нападение през юни 2023. Боец от СБП проникнал в дома ѝ и застрелял 20-годишния ѝ братовчед. Пребил майка ѝ и леля ѝ. „Той преби и мен с камшик, с пръчка, налагаше ме и с туба за вода. След това ме хвърли на леглото и ме изнасили“, разказва тя пред ДВ.
Няколко дни по-късно тя най-накрая успяла да намери болница, където да зашият раните ѝ от бруталното нападение. Все още изпитва болка, когато ходи.
Правозащитната организация Хюман Райтс Уоч е документирала многобройни жестокости от подобно естество и предупреждава, че срещу народа на масалитите в Западен Дарфур се извършва геноцид. От паравоенните Сили за бърза подкрепа не отговориха на запитванията на ДВ.
Най-голямата криза с разселване на хора
В доклад на Агенцията на ООН за бежанците от края на 2023 година се казва, че жените и момичетата в Судан страдат най-много от последиците от конфликта там. От агенцията регистрират тревожно нарастване на нивата на сексуално насилие. Много от търсещите убежище на други места потвърждават, че са преживели или са станали свидетели на тормоз, отвличания, изнасилвания, сексуални посегателства и сексуална експлоатация, както и на други форми на насилие.
В Судан се разиграва най-голямата криза в света с вътрешни бежанци Снимка: Guy Peterson/AFP
Вече повече от година суданските въоръжени сили се бият с бойците на СБП за контрола над страната. Дотук конфликтът е принудил милиони хора да напуснат домовете си. Към юни 2024 година общият брой на разселените е достигнал 12 милиона души.
По данни на Международния спасителен комитет (IRC) от началото на конфликта над два милиона души са потърсили убежище в съседни държави. Но огромното мнозинство от тях - над 10 милиона души - остават в Судан, което представлява най-голямата криза на разселване в света.
Все повече изнасилвания
Директорът за Судан на CARE International Абдирахман Али потвърждава, че в Судан нараства броят на случаите на насилие на полова основа. Особено ясно изразено е това насилие срещу жените и момичетата в бежанските лагери, където положението допълнително се усложнява поради липсата на достатъчно храна, питейна вода и здравни грижи.
Още преди да започне конфликтът, Судан беше в тежка хуманитарна криза, дължаща се на дългосрочната политическа нестабилност и икономическите проблеми в страната. Войната само задълбочи тази криза, като направи зависими от подкрепа и помощ почти 25 милиона души - повече от половината от населението на Судан. Междувременно повече от 600 000 души са преминали границата с Чад, който още преди избухването на конфликта беше приел 400 000 судански бежанци.
Абдирахман Али настоява страните, участващи в конфликта, да спазват задълженията си по международното хуманитарно право за защита на цивилното население и инфраструктурата. За да се подобри положението с човешките права, трябва да бъдат предоставени гаранции и на хуманитарните работници, които оказват помощ.
„Необходимо е страните в конфликта да седнат на масата за преговори и да гарантират, че тази криза ще бъде прекратена. Тя причинява неописуемо човешко страдание на хората в Судан“, казва той пред ДВ.
Въпреки травмите Хава и Халима се надяват да се върнат към предишния си живот. Хава мечтае да завърши обучението си по икономика и да работи като бизнес администратор.
Халима също иска да си върне стария живот: „Ако ситуацията се подобри, искам да следвам в университет. Акушерка съм, но искам да стана лекар“, казва тя.
*имената са променени от редакцията
