Който е твърде нисък, не може да следва: жените под 1,58 м и мъжете под 1,65 м нямат право да следват мениджмънт във Висшата школа за бизнес към Националния университет в Ханой, Виетнам. Защо е този странен подбор?
Във Висшата школа за мениджмънт и бизнес (HSB) към Националния университет в Ханой са на мнение, че връзката между ръста и успеха е толкова решаваща, че ниските хора не бива да бъдат допускани да следват. Затова критериите за прием през 2024 година предвиждаха жените под 1,58 м и мъжете под 1,65 м да нямат право да следват във Висшата школа, съобщи виетнамският сайт Tuoi Tre.
Заради последвалата вълна от критики Министерството на образованието нареди на университета да преразгледа изискванията си за прием. В резултат тези критерии останаха валидни само за една специалност - мениджмънт и сигурност.
За връзката между ръста и самочувствието
HSB оправдава своите критерии за подбор с обстоятелството, че университетът обучава бъдещи ръководни кадри и топмениджъри за обществения и частния сектор. В тази сфера, аргументира по-нататък висшето учебно заведение, роля играе не само професионалната, но и физическата пригодност. Ръстът бил решаващ фактор, особено когато става дума за управленски качества и самочувствие.
Но има ли изобщо връзка между ръста и самочувствието? Все пак Наполеон е бил висок 1,66 м, китайският лидер Дън Сяопин - 1,57 м, а Ленин - 1,60.
Германската психоложка Андреа Абеле-Брем силно се съмнява в положителния отговор на този въпрос. "Връзка има, но тя е незначителна и доста нееднозначна", казва експертката и обяснява, че това е доказано от редица изследвания, проведени в САЩ, Европа и Източна Азия.
Екстремните отклонения от средностатистическите показатели - тоест, твърде високият или твърде ниският ръст, могат да повлияят на самочувствието, сочат въпросните изследвания. Когато обаче ръстът е около средните стойности, ефект на практика няма.
Какво е "нормално"
Но какви са средните показатели за Виетнам? При жените средният ръст е 1,56 м, а при мъжете - 1,68. Данните са от 2019-2020 година, а техен източник е Виетнамският институт по прехраната. Всеки, който се различава от стандартните стойности с няколко сантиметра надолу или нагоре, е смятан за "нормално" висок съгласно статистическите норми.
Проверка на ДВ въз основа на данните от Източна Азия установи, че там допустимото стандартно отклонение от средното е 5,74 см при жените и 6,73 см при мъжете. Тоест, всички хора, които попадат в тази група, се водят със средностатистически ръст.
Пренесено спрямо Виетнам, това би означавало, че "нормално" високите жени са с ръст между 1,50 и 1,62 м, а "нормално" високите мъже са между 1,61 и 1,75 м. Следователно с решението си Националният университет в Ханой лишава една значителна част от населението на Виетнам от възможността да следва.
Според психоложката Андреа Абеле-Брем изводът може да бъде само един: "Ако HSB действително въвежда подобна рестрикция, това определено е дискриминация, която според мен е напълно неприемлива".
По-високите хора печелят по-добре
Редица международни изследвания показват една друга взаимовръзка - по-високите хора печелят повече пари. Същевременно обаче е еднозначно доказано, че няма връзка между ръста и компетентността.
Въпреки това мнозина вярват, че по-високите хора имат повече успех в живота. Психоложката Андреа Абеле-Брем нарича това типичен стереотип. В случая този стереотип обвързва височината с компетентността и успеха, което фактически не е вярно. Но оттам не следва, че стереотипите не дават отражение - те оказват влияние, но това тяхно влияние се подхранва именно от стереотипа, а не от факти. Казано другояче: високите хора печелят повече просто защото много хора погрешно смятат, че високите хора са по-компетентни.
Задача на университетите е да просвещават и да се борят срещу стереотипите, убедена е психоложката Абеле-Брем. Затова според нея критериите за прием в HSB, отнасящи се до ръста на кандидатите, влизат в противоречие със същинската цел на висшето учебно заведение - да обучава студенти, които се ръководят от разума и науката.
